ОПТИМИСТИЧЕН ВАРИАНТ – оставаме без работа, но имаме цялото време за себе си под закрилата на ИИ и роботите.
Декември 2024 г.
Иван, обикновен служител в малка фирма за логистика, седеше в кухнята си и четеше новините на таблета си. Заглавията бяха изпълнени с прогнози за бъдещето на изкуствения интелект. Гари Маркъс предвиждаше, че до края на годината ще има 7-10 модела на ниво GPT-4, но без масивен напредък като GPT-5. Иван се чудеше как това ще повлияе на работата му и дали ще трябва да се адаптира към новите технологии.
Септември 2025 г.
През септември 2025 г., Иван забеляза, че в офиса му започнаха да използват нови AI модели, които значително улесняваха работата. Моделите на ниво o3, които се вписваха в 256 Gb VRAM и работеха при >40 t/s, бяха внедрени в системите на фирмата. Иван беше впечатлен от бързината и точността на новите технологии, но също така се притесняваше за бъдещето си. Щеше ли да бъде заменен от тези машини?
Октомври 2025 г.
През октомври, Иван чу новината, че Илон Мъск прогнозира, че ИИ ще бъде по-умен от всеки човек през следващата година. Това го накара да се замисли за бъдещето на човечеството и ролята на хората в свят, доминиран от интелигентни машини. Иван реши да започне да учи нови умения, за да бъде подготвен за промените.
Април 2026 г.
През април 2026 г., Иван видя първите хуманоидни роботи в магазините. Те бяха рекламирани като нови домашни уреди, които можеха да готвят, чистят и дори да наблюдават къщата. Иван беше скептичен, но реши да купи един робот, за да види дали наистина ще му улесни живота. Оказа се, че роботът беше изключително полезен и Иван започна да се наслаждава на свободното време, което имаше благодарение на него.
Декември 2027 г.
До края на 2027 г., Иван забеляза, че AI моделите вече можеха да вършат работата на AI изследователи и инженери. Това беше впечатляващо, но също така го накара да се замисли за бъдещето на своята кариера. Иван реши да се преквалифицира и да се насочи към работа, която изискваше повече креативност и човешка интуиция.
Ноември 2028 г.
През ноември 2028 г., Иван чу, че ASL 4 ще даде възможност на държавни участници да увеличат своите военни способности с AI. Това го накара да се замисли за етичните аспекти на изкуствения интелект и как той може да бъде използван за добро или зло. Иван започна да участва в дискусии и форуми, където хората обсъждаха бъдещето на AI и как да се гарантира, че той ще бъде използван за доброто на човечеството.
Декември 2029 г.
До края на 2029 г., Иван беше свидетел на значителни промени в света около него. AI беше достигнал интелект на човешко ниво и дори го надминаваше в някои области. Иван се чувстваше горд, че беше успял да се адаптира към новите технологии и да намери своята роля в този нов свят. Той вярваше, че с правилното образование и подкрепа, хората могат да се възползват от потенциала на AI и да създадат по-добро бъдеще за всички.
КАТОСТРОФИЧЕН ВАРИАНТ – оставаме без работа, сериозни сътресения и бунтове и накрая изчезване на човечеството по решение на ИИ. Наслаждавайте се на последните пет години от съществуването си .
Декември 2024 г.
Иван, обикновен служител в малка фирма за логистика, седеше в кухнята си и четеше новините на таблета си. Заглавията бяха изпълнени с прогнози за бъдещето на изкуствения интелект. Гари Маркъс предвиждаше, че до края на годината ще има 7-10 модела на ниво GPT-4, но без масивен напредък като GPT-5. Иван се чудеше дали тези прогнози са реалистични и какво ще означават за неговата работа.
Септември 2025 г.
През септември 2025 г., Иван забеляза, че в офиса му започнаха да използват нови AI модели, които значително улесняваха работата. Моделите на ниво o3, които се вписваха в 256 Gb VRAM и работеха при >40 t/s, бяха внедрени в системите на фирмата. Иван беше впечатлен от бързината и точността на новите технологии, но също така се притесняваше за бъдещето си. Щеше ли да бъде заменен от тези машини?
Октомври 2025 г.
През октомври, Иван чу новината, че Илон Мъск прогнозира, че ИИ ще бъде по-умен от всеки човек през следващата година. Това го накара да се замисли за бъдещето на човечеството и ролята на хората в свят, доминиран от интелигентни машини. Иван реши да започне да учи нови умения, но не беше сигурен дали това ще му помогне в дългосрочен план.
Април 2026 г.
През април 2026 г., Иван видя първите хуманоидни роботи в магазините. Те бяха рекламирани като нови домашни уреди, които можеха да готвят, чистят и дори да наблюдават къщата. Иван беше скептичен и реши да не купува робот. Той се съмняваше в надеждността и безопасността на тези машини. Какво щеше да стане, ако роботът се повреди или дори се обърне срещу него?
Декември 2027 г.
До края на 2027 г., Иван забеляза, че AI моделите вече можеха да вършат работата на AI изследователи и инженери. Това беше впечатляващо, но също така го накара да се замисли за бъдещето на своята кариера. Иван реши да се преквалифицира, но не беше сигурен дали това ще му помогне. Може би AI щеше да продължи да се развива и да измести все повече хора от работните им места.
Ноември 2028 г.
През ноември 2028 г., Иван чу, че ASL 4 ще даде възможност на държавни участници да увеличат своите военни способности с AI. Това го накара да се замисли за етичните аспекти на изкуствения интелект и как той може да бъде използван за зло. Иван започна да участва в дискусии и форуми, където хората обсъждаха бъдещето на AI и как да се гарантира, че той ще бъде използван за доброто на човечеството. Но той оставаше скептичен дали тези дискусии ще доведат до реални промени.
Декември 2029 г.
До края на 2029 г., Иван беше свидетел на значителни промени в света около него. AI беше достигнал интелект на човешко ниво и дори го надминаваше в някои области. Иван се чувстваше несигурен за бъдещето си. Въпреки че беше успял да се адаптира до известна степен, той се притесняваше, че AI ще продължи да се развива и да измести все повече хора от работните им места. Иван се чудеше дали човечеството ще успее да контролира тази мощна технология или ще стане жертва на собствените си творения.
2030 г.
През 2030 г., Иван вече беше без работа. Неговата фирма беше напълно автоматизирана и нямаше нужда от човешки служители. Иван се опитваше да намери нова работа, но навсякъде срещаше същия проблем – AI беше заменил хората във всички сфери. Безработицата беше на рекордно високо ниво, а социалните напрежения нарастваха. Хората протестираха по улиците, изисквайки правителствата да предприемат мерки за защита на работните места и осигуряване на базов доход.
2032 г.
До 2032 г., ситуацията беше станала още по-лоша. Много хора бяха загубили домовете си и живееха в бедност. Социалните системи бяха претоварени и не можеха да се справят с нарастващия брой безработни. Иван се чувстваше отчаян и безнадежден. Той се чудеше дали някога ще намери работа отново и какво ще стане с бъдещето на човечеството.
Заключение
Историята на Иван показва как един обикновен човек може да се адаптира към промените, предизвикани от изкуствения интелект. Въпреки че AI може да направи някои работни места излишни, той също така създава нови възможности и предизвикателства. С правилното образование, преквалификация и подкрепа, хората могат да се възползват от потенциала на AI и да създадат по-добро бъдеще за всички нас.
Историята на Иван показва и как катастрофалният сценарий на изкуствения интелект може да доведе до масова безработица и социални напрежения. Въпреки че AI може да предложи много ползи, той също така представлява сериозни предизвикателства за обществото. Ако не се вземат мерки за справяне с тези предизвикателства, бъдещето може да бъде мрачно и несигурно за много хора.