„Разпитах за училищните правила в Англия.
Поводът беше решението на един съсед да изведе малкия си син на къмпинг в учебно време.
200 паунда струва на родителя.
Може да подаде искане за разрешение.
Рядко разрешават, практически хич.
Родителите отговарят за присъствието на децата в училище, никой не ги кандардисва.
Отсъствия? Може, глобите се удържат директно от заплатата, ако не са платени доброволно.
Един ден е 60 паунда.
Съществува и вариантът с преместване в друго училище. Тоя трансфер също се заплаща.
За системни отсъствия на детето ти могат да те вкарат и в затвора, 6 месеца е присъдата, за родителска небрежност.
Когато въвели това с присъдите, всички си помислили, че е сплашване.
Вкарали няколко души в затвора, сега никой не пробва действа ли законът.
Образованието е задължително и това е.
Отделно, ако си бил нередовен, трупал си отсъствия – нямаш шанс за колеж. Не те щат.
Пази, Боже, ако полицай срещне малолетен в учебно време да се шляе насам-натам. Прибира го вкъщи, уведомява социалните. Тая услуга не е за препоръчване, скъпа е.
Униформите са също задължителни и никой не ги обсъжда. Такива са училищните правила и точка.
Сутрин ги виждам да минават покрай къщата, към 8.15, спретнати, с вратовръзките, поличките, саката, хубави деца.
Следобед, ей по това време, се прибират.
Радвам им се, чуруликат, нищо не им разбирам, Южен Йоркшир е ????.“
(Ваня Ангелова)
Vanya Angelova
Повечето неща са верни, но не всичко. Факт неоспорим е, че в Англия училището е институция и учителите са на почит. ?160 е глобата за срока на отсъствие, НА РОДИТЕЛ. При първо, сумата се намалява с 50%, ако се плати до 28 дни. При второ, глобата е в пълен размер. При трето следва съд. Интересното е, че това се следи не за учебна година, а за 3-годишен период. Това с полицията нямам наблюдения да е вярно. Но отсъствия продължават да правят … английските деца, т.е. законът е по-скоро за чужденците. Директорът обаче всяка сутрин посреща учениците в двора, без значение дали вали, дали е студено и дали има куп проблеми за решаване!
Униформите са задължителни, но са изключително достъпни и просто ще е грехота, ако не се спазва. Купуват се от почти навсякъде. Изключение правят саката или суичърите с бранда на училището и физическото – те се вземат от специализиран магазин.
“Някога децата влизаха в училище, за да се научат да мислят. Днес често влизат, за да проверят известия. И когато едно просто устройство започне да замества въображението, вниманието и любопитството, тогава не говорим за прогрес, а за доброволно оглупяване.
Режим без телефони не е крачка назад, а крачка към човека. Световни изследвания показват, че децата без постоянен достъп до екран се концентрират по-добре, запомнят повече, пишат по-смислено и дори спят по-дълбоко. В Япония, Финландия и Франция това вече не е спор – а правило. Училището не е кафене с Wi-Fi. То е място, където се изгражда мислене, не зависимост.
Да оставиш телефона сутрин и да го вземеш след часовете не е наказание. Това е урок – че истинският разговор не минава през дисплей. Учителят, който настоява за това, не ограничава свободата. Той я възпитава. Защото човекът, който умее да се съсредоточи, чете и мисли, ще може и да избира сам.
Свободата не е в екрана. Тя е в ума, който още не е спрял да мечтае.”
Веселин Стаменов