Днес учителите не просто преподават.
Те водят постоянни преговори.
Крайният срок е в петък.
Но работата идва след 4 седмици —
с увереността, че някой отново ще направи компромис.
И тук е същинският проблем:
- Учителите казват „не“.
- Учителите поставят граници.
Но…
? Някой ги отменя.
? Някой ги „омекотява“.
? Някой решава, че правилата важат… условно.
Така децата научават нещо опасно:
Не че трябва да се стараят повече,
а че трябва да настояват, докато „не“ стане „да“.
После се чудим защо:
– не приемат отказ
– не носят отговорност
– не разбират последствията
А истината е проста:
Границите не са наказание.
Границите са грижа.
Да кажеш:
„Срокът е в петък, не след 4 седмици“
не е строгост.
Това е урок по живот.
Защото утре няма да има учител, който да „разбере“.
А после всички се изненадват, когато същите тези деца пораснат и не могат да се справят с шеф, който казва:
„Тук не правим нещата така.“
И няма да има втори срок.
Понякога най-грижовното „да“ към детето минава през едно ясно и спокойно „не“.
Диян Стаматов