Случвало ли ви се е да застанете в класната стая и да осъзнаете, че написаното „на хартия“ няма нищо общо с реалността?
В действителност виждаме ученици, които не могат да прочетат указанията, затрудняват се да напишат цяло изречение и се отказват още при първото по-сериозно предизвикателство.
И това не са единични случаи.
Това е цяла група.
Въпреки това системата ги придвижва напред.
А от учителя се очаква да въведе оценки, да продължи и да не задава неудобни въпроси.
Защото в момента, в който бъде казана истината, фокусът се измества:
„Какво още може да направи учителят?“
„Как може да подкрепи повече?“
Но истината е друга.
Не помагаме на децата, когато се преструваме, че са готови.
Не изграждаме знания, когато прикриваме пропуски.
Не създаваме бъдеще, когато наричаме компромиса „напредък“.
Така просто прехвърляме проблема напред.
А следващият учител го наследява — с очакването бързо да „запълни пропуските“, сякаш това е лесна задача.
Време е да го кажем ясно:
Истинската подкрепа започва с честност.
А промяната — с признаване на проблема.
Диян Стаматов -директор на 119 училище София