Архив

Календар

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Извън контрол- или как се създава перфектната система

Сложността може да расте в последователни стъпки, вместо машината да се преработва изцяло. Ниските нива на поведение остават незасегнати. Дори ако се окаже, че ниското ниво пречи на някакво поведение от по-висш порядък, доказаното правило се потиска временно, вместо да се изтриваV Програмата никога не се променя, просто се игнорира. Поведението от по-високо ниво изземва функциите на по-ниските нива, когато иска да поеме контрола.

Мозъкът и тялото са създадени аналогично. От най-ниското ниво. Измисляме малка схема, която изпълнява проста функция, и създавате много от тях. После наслагвате второ ниво от сложно поведение, което възниква от наличния набор функциониращи рефлекси. Първият слой продължава да действа, независимо дали вторият работи или не. Но когато вторият слой успее да създаде по-сложно поведение, той-изземва действието на слоя под него. Разпределеното управление трябва да израсне от простите системи, които вече работят.

Правете първо простите неща. Научете се да ги правите безупречно. Добавете нови слоеве на функциониране над резултатите от простите задачи. Не променяйте нищо в простите неща. Постигайте същата безупречна работа на новия слой. Правете това до безкрайност. Имаме отделни специализирани части, всяка от която се грижи за някаква важна цел. Сам по себе се всеки е непълноценен, но заедно, организирани в много разнообразни структури, със сложна йерархия на контрол, те пораждат съзнателност. Умните неща се пораждат от глупавите неща.

Координацията между конкуриращите се части е съвсем слаба. Глупавите агенти участват в в сложна организация, като едновременно си помагат и се съревновават за ресурси и признание. Интелектът се генерира от хлабав съюз между почти самостоятелни служби с почти независими цели. Мозъкът не е монопол, а безмилостна екосистема, където конкуренцията поражда спонтанно сътрудничество.  В изземващата, мрежова йерархия информацията и решенията се предават от долу нагоре и встрани. Без значение на нивото, модулите са равни и всеки модул върши това, което умее най-добре.

Липсва пряка комуникация между отделните агенти. Цялата комуникация се извършва чрез наблюдение на ефектите от действията, които други агенти упражняват върху външния свят. Всеки изпраща съобщението си като извършва реално действие. То от своя страна се деактивира, когато види промяна в средата, извършена от друг агент. Няма централна памет, нито централно командване, нито централен разум. Всичко е разпределено. Самият свят се превръща в централен регулатор. Множество агенти комуникират помежду си посредством света. Само тези, които успешно изпълняват задачата, привличат вниманието на други агенти.

Кевин Кели – Извън контрол

Пътят на успеха

Интересно съвпадение – в седмицата на световното предприемачество, ученици от професия Икономист създадоха ДЪРВОТО НА УСПЕХА. В същата тази седмица се празнува и денят на толерантността, затова ученически съвет към ЗПГ постави до него СЛЪНЦЕТО НА ТОЛЕРАНТНОСТТА.

Може би като едно напомняне, че пътеката към успеха във всяко начинание, не бива да разрушава нормите на човечността и границите на хуманността. Всеки има право да се развива и да бъде себе си , стига да не навлиза грубо в личното пространство на другия !!!

Успехът идва на крилете на упоритата работа и смелите действия, но ако не е придружен от уважение, доброта, състрадание и зачитане на още много човешки добродетели, няма как да получи признанието на обществото !!!

Иновационни лагери

Участваме постоянно в инициативите на Джуниър Ачийвмънт и други състезания по инициатива на направление „Икономика“ в ЗПГ. Иновационните лагери са едни от значимите мероприятия за разместване на пластовете в умовете на учениците. През ноември месец участваме в световната седмица на предприемачеството, организирайки иновационен лагер.

Правилата – задава се казус, създават се отбори на случаен принцип и се работи в екип върху идеята и представянето и в границата на 5 минути. Това е най-важното -учениците трябва да се научат да работят в екип и да презентират пред жури, което им задава въпроси, които ги карат да разберат, къде са сгрешили и с какво са се справили.

Затова за предпочитане са ученици, които не се изявяват много често в тази насока, за да почувстват реалната обстановка и да превъзмогнат зоната на притеснението. Както и присъствието на по-опитни ученици в отборите, за да бъдат лидери и да водят решаването на казуса в правилна посока. Желателно е и участието на обиграни отбори, които да служат за пример на останалите. Това е идеята, но в действителност печелят силните и изградени характери, а неопитните и колебливите винаги ще са на кантар и ще разчитат на щастливата звезда, която да ги изпрати в точният екип.

Различни са и тактиките в екипите. Някои наблягат на презентацията и се възползват от уменията си да играят пред публика, наблягайки на емоциите. Опитват се да говорят и да създават впечатлението на знаещи, макар, че понякога не им се получава. Други са направили стройна логическа презентация. Всичко е подредено – идея, приходи, разходи, решение, но екипът липсва. На сцената се е появил лидер, който засенчва всички. Винаги присъстват и статистите, които са тук по-задължение.

Всъщност проблемите започват още от началото, в което не си се разровил достатъчно и не си намерил разнообразна информация по темата. Идват когато не си я разгледал от различни гледни точки и позиции и не си попитал всеки от екипът си, какво мисли за възможните решения.  Когато не си записал вариантите и разпределил правилно ролите. За да направиш добра презентация и да я представиш качествено е нужно да си залят с данни. Тогава и импровизацията идва от само себе си, но това е подготвена импровизация.

Затова и тази форма на работа в екип трябва да се упражнява често в час. С размяна на ролите, като всеки премине през позицията на лидер, пресяващ и търсещ информация, дизайнер и презентатор. В тези часове учителят ментор има важна насочваща и контролираща роля. Умения се трупат в реални ситуации, но не като те хвърлят в бурното море в ролята на удавник. ДА, получаваш опит и представа, но се чувстваш постоянно на тръни, и не на място.

Ако си тренирал предварително и знаеш как да действаш, следвайки предадените ти правила за работа. Тогава и участието ти в този иновационен лагер ще протича в ролята на уверен и пълноценен участник. Дълбокото гмуркане рискува да отчае новобранците и да им създаде погрешно мнение за собствените им възможности. Постепенното навлизане в атмосферата на един нормален час е по-добрият вариант. Трупане на опит в положително настроена среда, създадена от учители, знаещи какво искат от учениците си. Създаващи всякакви варианти и ситуации, наблюдаващи и коригиращи грешките.

ИКТ неволи

В тази програма отново изтеглихме късата клечка. След като си чакал 4 години да дойде твоят ред. Измислят си формули, които облагодетелстват училищата с много ученици. НО накараха останалите да се чудят колко пари заслужават. Защо е нужно да се използва тази рулетка на щастието. Преди те караха да даваш собствено финансиране, за да се класираш, сега те изнудват да вземеш по-малко за да си намалиш коефициента. След като си чакал 4 години. Поискахме половината от максималното и останахме на 0,8 коефициент и 850 лв. над границата.

Проблемът не е в ниските коефициенти, а в сумата, която се отпуска. От 10 млн. за програмата, отпускат 7 млн. за безжична мрежа и само 1 млн. за мярка 3.2 . А трябваше да са поне 4 на 4 . Раздадените пари за безжични мрежи са най-малко, два пъти повече от необходимите, за да се направи достатъчно добра мрежа. Пари, които можеха да достигнат до други училища, които имат нужда от тях. Една централна поръчка за най-важното устройство -защитната стена, щеше да намали на едро цената . Същото се отнася и за безжичните точки, има перфектни такива за около 200 лв.

Към офертите се залагат хиляди изисквания, които са напълно излишни. Лицензите за антивирусни оставят много въпросителни.  Безжичната мрежа на ЗПГ се състои от 4 точки и 6 обикновени рутери. С максимум 1500 лева се покрива голям процент от територията на училището. Съвършената мрежа няма да направи училищата по-добри. Това, че ще превърнем училището в непристъпна крепост, а  интернета в добре контролиран , няма да направи образованието по-добро. Онези отзад, които нямат нищо, ще се сдобият с перфектни мрежи, а може да се окаже, че нямат мобилни устройства в училище, за да се възползват от тези мрежи.

Каква да правят тези, които са извън класацията. Ще се оправят сами, както обикновено. Отдавна са започнали  да се развиват, но затова, че са по-напред, получават в бонус, една голяма НУЛА.  Всички се нуждаем от защитни стени и това трябваше да е първото, което училищата да получат. Можеше да се продължи с лаптопите и другите мобилни устройства. Централно и задължително, според броят на учениците. НАВЕДНЪЖ и за всички училища. Не в продължение на 6 години. Инфраструктура, която да бъде в основата на дигиталното образование. Макар, че съдържанието и идеите са по-важни от всякакви модерни техники и мрежи.

 

Танцувална болка

C’?tait merveilleux ! Дакота и Надя ни пренасят в света на насилниците…

Когато един обикновен танц ни разказва цялата история… толкова много докосващо, толкова много, че всяко движение има смисъл – изригваща смес от отричащи се чувства: любов, страст, насилие и сцепление. Красива интерпретация, която поема сърцето и чиито сълзи текат от чистата емоция…

Движение = усещане, емоция, преминаване на „живота“ … транскрипцията е великолепна, досадна, болезнена и реалистична . Телата им говорят и крещят и се преместват емоционално в пространството. Изкуството е средство за изразяване, една невидима транскрипция , която идва от дълбините на нашето същество.

Колко са объркани и преплетени всички чувства – любов, която стои в болката и предизвиква болка. Страст, която замъглява съзнанието и премахва границите. Болка, която става поносима и невидима, заради илюзорната и притежаваща любов.  Насилието, в което сме готови да живеем, заради страхът, че ще пропаднем в дълбоката тъма, загубвайки другият. Надеждата, която никога не си отива, не ни напуска, защото вложеното е превърнало ситуацията в част от общото.