Архив

Календар

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

Трябва ти само един лъч светлина, за да прогониш сенките

Странни същества са хората. Никога не можеш да разбереш какво се таи вътре в душите им. Крият раните си и не допускат никой вътре. И колкото повече са страдали, толкова повече копнеят за справедливост. И правила. Световете са им черно-бели.  Те не искат много –само да им се пречкат и да ги оставят на мира. И някой, който да запълва празнините и тъмните кътчета на умовете им. 

„Младият Уве е мълчалив, скромен, трудолюбив, честен до болка и морален до невъзможност, който си проправя с мъка път през изискващия гъвкавост живот. А между тези двама Уве лежи една жена, феерия от светлина, красота, жизненост. И болка, много болка. „

Уве е доказателството за това, че хората почти никога не са това, което изглеждат на пръв поглед. 

Само, че Уве изобщо не се разправя, мътните ги взели. Той просто мисли, че което е право, си е право. Нима това е неразумен подход към живота?”

„Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.”

„Човек трудно признава, когато сгреши. Особено когато е бъркал прекалено дълго време.”

„Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”

„И отвсякъде изниква мисълта – толкова ли трудно нещо е  в объркания свят наоколо – да постъпваш правилно, независимо от последствията или облагите, които са леснодостъпни при компромисите. Живот, изпълнен с много труд и неуморна защита на личните правила за добро и зло. „

„Уве е готов да отложи смъртта си, за да помогне. Може малко да се смръщи за поредното посегателство към личното му пространство, но ще покаже как всъщност трябва да прави нещата един нормален човек.“

„Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.”

„Изрита силно металния прът. Не че се клатеше или беше килнат, но не е зле човек да проверява. Уве беше от хората, които проверяват всяко нещо с як ритник.”

„В живота на Мъжа идва момент ,когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората , които позволяват да ги тъпчат , или не.“

„Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно на бяло. А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.”

За жалост мъката на тези трудни, праволинейни радетели на истината и правдата в повечето случаи не им е съдено да запълнят празнината и си оставят неразбрани и неразпознати.

„Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тя да ги раздели.”

„Тя често казваше, че „всички пътища водят към предопределеното ти място”. За нея това беше нещо. За Уве обаче това бе някой.”

„Най-големият страх от смъртта е, че тя ще ни подмине. Че ще ни остави сами.”

„Уве беше упорит, трудолюбив и честен, имаше волята да се бори в името на каузата, в която вярва.“

Всъщност точно тези влачени и мачкани от съдбата хора, са способни на огромни порции отдаденост и страст. При ясна посока и смисъл, те ще я следват неотклонно и ще помагат на хората около себе си. Чувствайки се потребни, те ще намерят сили да продължат. Ще се борят, не за себе си, а за самата идея да направят света едно по-спокойно и разбрано място.

„Всяко човешко същество трябва да знае за какво се бори. Така казваха. А тя се бореше за доброто. Бореше се за децата, които нямаше. А пък Уве се бореше за нея. Това беше единственото нещо на този свят, което наистина познаваше.“

Когато една от приятелките й я попита защо го обича толкова много, тя отговори, че повечето мъже бягат от ада, докато мъже като Уве се хвърлят в него.“

„Колко мъка може да понесе един човек? Колко още може да му отнеме съдбата? И въпреки всичко, той остана верен на принципите си, но най-вече остана Човек. Такъв, който ще ти помогне, когато си в беда, просто защото така е редно да се постъпи.“

Човек на име Уве – Фредрик Бакман – 1  2  3  4  5  6  7  8

Отзиви от едно посещение в Анадола

Определено ще се изненадате когато влезете в училище в град Газиантеп/ на 100км от границата със Сирия/ , а и в което и да е турско училище. Във всяка една класна стая, има smart board, вид интерактивен дисплей, цената на която възлиза на около 7000 евро. Правителството плаща за интернет доставка на всяко училище по 500 евро на месец, но социалните мрежи са забранени.

От 10 години вече работи системата на електронните дневници. Личните дела на учениците са в електронен вариант.За всеки срок се нанасят оценките от 2 изпита, 2 проекта, оценка на поведението и срочната оценка. Подобни дела има и за учителите. Ежедневно се следят и вписват отсъствията на учениците, макар че отсъствията са рядкост. Няма класни ръководители и ролята им се изпълнява от заместник директорите. Няма и дежурни учители, а всеки ученик изпълнява тази роля веднъж в годината.

Учебните занятия започват в 9:00 и приключват в 15:00 часа. През това време учениците не напускат територията на училището. Собствен транспорт ги извозва до училището и обратно. Има столова, която учениците може да използват срещу заплащане или да си носят храна от в къщи. Няма камери в стаите, не се взимат телефоните на учениците, но никой не ги използва по-време на час.

Обаче над всичко стои уважението на учениците към учителя. Учителят влиза в ролята на родител на територията на училището. Родителите са си свършили работата в семейството и всичко се пренася почти автоматично в училищното пространство.  Прочутото турско гостоприемство си е самата истина. Гостите получават цялото внимание на домакините. Всички учители се включват активно в мисията училището да се представи добре. Системата ограничава егоизма и общността е на първо място.

За едни оценки в дипломата

В дипломата за средно образование ще влизат само оценките от 11 и 12 клас и матурите . Следователно няма никакво значение колко си се трудил и какво си правил до 10 клас , в 11 почваш наново и може да имаш удостоверение за завършен 1 гимназиален етап с 3.00 и диплома за средно образование 6.00 . Задължителният образователен минимум по почти-всички общообразователни предмети във всички български училища се учи до 10 клас. И накрая какво – това няма да бъде отразено в дипломата.В тази връзка учениците, които се интересуват от УСПЕХ в дипломата си, реално могат да си кажат, че са им важни само 11 и 12 клас. Този показател СРЕДЕН УСПЕХ губи всякаква сила – не е все едно дали той ще се получи от 7-8 предмети, или от 20 на брой.

Нищо не пречеше оценките от удостоверението за първи гимназиален етап да се прикачат като приложение към дипломата. Това е логичната стъпка. Все пак се завършва гимназиален етап и тогава се взима диплома. Гимназиалният етап е сбор от първи и втори гимназиален етап. И както от 1 до 4 клас се взима начално образование, а от 5 до 7 клас се взима основно, средно образование би трябвало да се получава след завършване на 12 клас. Не е логично оценките да се разделят в два отделни документа. Щом ще е така, логично беше да има среден успех и в удостоверението за първи гимназиален етап, нали се смята за отделен етап от образованието.

Логично и родителите започнаха да се притесняват, че щом нямат оценката в дипломата, това няма да позволи на децата им да кандидатстват в направление, изискващо оценка по този предмет при балообразуването. В крайна сметка решението на МОН , че оценките от 1 гимназиален етап ще може да служат за вход при кандидатстване в университетите е вариант, макар че сигурно както и досега ще има коефициенти и кандидатстудентският изпит ще е най-важен / примерно по 1,5 или по 2/ при балообразуването. Всеки ще може да учи всичко, което си пожелае, стига да си получи високи оценки на кандидатстудентските изпити.

Учениците, които в момента са 9-ти клас и им предстои да кандидатстват в университет през 2022-а, ще могат да използват за балообразуващи и оценките си от 8-и, 9-и 10-и клас, които са вписаните в удостоверението им за завършен първи гимназиален етап. Тези ученици ще имат и възможност се явят на държавен зрелостен изпит по даден предмет, дори на не е изуван в 11- и и 12-и клас. Или образно казано, учениците от математически профил, след това може да станат доктори, въпреки, че няма да учат биология в 11 и 12 клас. Същото се отнася и за учениците в професионалните училища.Ще може да учат всичко след това, независимо от оценките в дипломата си.

Героите

Срещи с родители. Срещи с психолог. Срещи с директор. Срещи с педагогически съвет. Те са нашите звезди. Лошите момчета и момичета. Обръщаме им повече внимание, отколкото на всеки друг. Те го усещат и това им харесва.  Костват ни огромни усилия за да държим системата на границата и в някакъв работен режим, но онзи скрития морален разпад никой не може да го спре.

Хиляди минути загубено време. Разговори, доклади, комисии за борба. И за какво? Процентите, на които ще променим посоката, не си струват усилията. Останалите ще са завлекли след себе си много повече в тази ситуация на работа на празни обороти. Прекаленото внимание, отстъпките с надеждата, че нещо ще се промени и липсата на навременни наказания си е чиста победа в зоната на това малцинство от рушащи и неприемащи правилата.

Ние си мислим, че те не са на улиците, и родителите си го мислят. Спасили сме ги от лошата среда. Измамни мисли. Телефонната свързаност е постоянна и те са си непрекъснато там. И идиличния свят на смелите им по бандитски герои, на които всичко е позволено. А какво става след училище, бедни са ни фантазиите, или просто не искаме дори да си го помислим.

И така, те вършат подривната си дейност точно там, където има най-голям шанс да успеят. В училище. Там са в ролята на герои. Разминава им се прекалено често. Действията им разяждат умовете на съучениците им. Системата се разбива,  дори когато само няколко индивида играят извън правилата . Спиралата на по-малкото усилия, на интересчийството, на преписвачите, на премахнатите скрупули и липсата на морал започва да господства все по-често. Дори в главите на добрите, успешно привнесена от звездното ни малцинство.

Обърната и объркана система. Изядено време, което добрите ни ученици не са получили като внимание от нас. Дали е прекалено късно. Определено е. Ние няма да ги променим. Моментите са били на територията на едни други дестинации. Границата от 5 клас е отдавна премината. След нея следва само ограничаване на щетите. Ние само можем да спасим добрите. Като ги отделим от лошото влияние на това влиятелно малцинство. Време е да се стигне до този извод – с отстъпки, с говорене и убеждаване няма да стане. Това време вече е минало.

Отдавна си ги знаем. Става въпрос за по-няколко ученици в клас. В някои класове ги няма, но заразата прониква безпрепятствено и понятието клас не е никаква граница. Моралната зараза и идеята, че лошите действия и мързелът може да ти се разминат е най-страшната поразия от всички останали. Идеята, че всеки задължително трябва да бъде ученик е добра, но с подобни ученици системата само губи и се разпада.  И така – нужни са ни училища, в които спазването на правилата е задължително, а не препоръчително.

Ясно е, че всичко започва от върховете и нишката се е прекъснала там. Обратната спирала трябва да се задейства с огромна порция правила и справедливост. Ще мине много време, но спазването на закони и правила трябва да започне, защото в един момент никой няма да може да спре този разпад. Мнозинството с готовност ще влезе в правилният коловоз. Ще го направи с желание. Само едно активно малцинство трябва да се пребори с друго активно малцинство и да задейства правилната система.

Зависимостите днес

За какво се сещате, когато чуете думата „зависимост“? Първото нещо, което на мен ми идва на ум, са алкохол и наркотици. Но зависимостите далеч не се ограничават до тях.

Днес сме изправени пред свят, които предначертава съвсем нови пътища. Ние се променяме успоредно със света. Тази промяна довежда до една продиктувана праволинейност в живота на повечето хора. Стремим се към перфекционизъм и приемаме стреса в ежедневието си като нещо обичайно и очаквано. Но този стрес е причината за възникването на много от зависимостите.

Какво всъщност е зависимост? Зависимост е, когато не можеш без нещо, не се чувстваш на място без това нещо. Както казах, за зависимостта си има причина. Една от тях е стреса. Други фактори, които според мен са ключови при формирането на зависимост, са липсата на обич, търсенето на внимание, незаинтересованост от към страна на родителите и средата, в която се намираме. Бих казала, че средата или кръга от близките ни хора оказват изключително голямо значени върху изграждането на характера на човек и формирането на навиците, целите и светогледа му като цяло. Представете си, че вашият приятелски кръг се състои от 5-ма души, но те всички пушат. Е, вероятността и Вие да пропушите е повече от голяма. Възможен е и вариант, в който не се поддавате на изкушението да задоволите любопитството си, и не прибягвате до цигарите. Но тогава вероятността да смените групата, също е голяма. Освен обкръжението, липсата на обич и пренебрежението на родителите оказват въздействие. Тогава човек не намира подкрепа у никого, чувства се сам, изоставен, неразбран и прибягва до положение, в което се оказва зависим от нещо, за да може по някакъв начин да подтисне страховете и тъгата си.

Да си зависим не означава непременно да пушиш или да пиеш. Има много хора, които са почитатели на алкохола, но не са зависими от него. Правете разлика между човек, който харесва виното и човек, който не може без едно шише да преживее деня.

Но много хора не осъзнават, че са зависими, защото, както вече написах, зависимостта не се ограничава до алкохол и цигари. Помислете за шопинг маниаците – хората, които са изпаднали в такова състояние, че задължително трябва да си купят нещо в рамките на деня – било то химикал, тетрадка или каквото и да е друго. Те просто усещат нуждата да похарчат парите си, да станат притежатели на някаква нова вещ, за да се почувстват по-добре.

Някои хора се нуждаят от шоколада, също както се нуждаят и от кислород. Други си купуват билетчета от Националната лотария, пускат тото, играят Еврофутбол – зависимост към хазарта. Трети не могат без да работят – чувството на заетост сякаш ги поддържа живи. Това са така наречените работохолици.

Но най-голяма е зависимостта ни от електронните устройства и Интернет. Пробвайте да оставите телефона си за 24 часа. Дали ще успеете – никакъв Инстаграм и ровене в сторитата, никакъв Снапчат – предупредете хората, че ще си развалите дните, никакъв Фейсбук – няма да има кой да ви подсеща за рождените дни на „приятелите“ ви. Не отдавна руски психолог проведе такъв експеримент с група тинейджъри и резултата беше потресаващ – много от тестваните не са издържали дори 4 часа без електронни устройства и достъп до Интернет. Но тези, които са изкарали деня, отбелязват, че са разполагали с много свободно време, когато не се занимават с виртуалната реалност и не се ровят в живота на другите, изкуствено предтсвен като „идеален“ в социалните мрежи. През това време те преоткрили много от себе си – от потенциала си. Едно момиче разбрало, че може да рисува, например.

Зависимости има още много и сигурно ще продължава да има, ако не се осъзнаем. Няма смисъл да ви говоря за последствията, защото това, че някъде четем какво може да ни се случи или какво е по-правилно да правим, не ни кара да се променим. Това, което аз отправям като послание, е именно осъзнаването. Никой не ни е казвал, че животът е розов, че е честен, справедлив и че ни чака с отворени обятия. Реалността е трудна и понякога дори смазваща, но именно така ще ни научи на важни уроци чрез болезнената практика. Приемете, че ще се сблъсквате с още много, много проблеми по пътя си на самоусъвършенстване. А проблемите са за това – за да се решават. Не трябва още пред първата трудност да тичате за кутия шоколадови бонбони, цигара, билетче или не знам си още какво, за да подтиснете болката. Научете се да се справяте с нея сами, а не като изграждате зависимости.

Няма да обсъждам прибягването до наркотични вещества или други подобни с цел приобщаване към дадена група, чийто членове са „готини“, защото това непосредствено търсене на внимание говори само по себе си и е достатъчно жалко. Бъдете себе си, защото имате само едни шанс да живеете. Създайте неповторим този единствен живот, изпълнете го с любов и приключения, а не със зависимост. Ако няма кой да ви подари усмивка….подарете вие на някого! Защото една подарена усмивка не струва нито особено време и усилия, нито пари, но резултатът от нея може да е едно оправено настроение, едни стоплени очи.

Йоана Поповчева ,11а клас