Архив

Календар

януари 2020
П В С Ч П С Н
« ное    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Емоции и размисли от другия край на Европа

Пътуването винаги започва преди самото пътуване. Страшно много документация. Чакане на програма, уточняването и. Уреждане на транспорт до летище. Туристически агенции, които търсят евтини билети. Родителски срещи. Объркани имена на пътуващи. Замяна на приемни семейства. Купуване на подаръци. Подготовка на презентации.  И още много въпроси.

Предварителната комуникация свършва и в един момент се оказваш на няколко часа от тръгване с неподготвен багаж и идеята, че трябва да смениш 2 самолета, за да стигнеш до желаната дестинация.  Още по-голямото объркване изниква пред теб, след като разбереш, че първият от тях каца на един терминал, а следващият ще ни чака на друг терминал, намиращ се на едно влакче и един автобус разстояние. Както винаги следват няколко часа мъчително броене на минутите и безцелно шляене в безмитни магазини.

След повторна проверка на шенгенските власти. Едно от малките улеснения на пътуването с прехвърляне по летищата/ София-Мадрид-Лисабон/ е автоматичното прехвърляне на багажа на трансферното летище. Така, се оказваш без нуждата от чекиране на багаж и преминаваш по бързата процедура в зоната на новата португалска компания. Върнахме се във времената на идилията, преди самолетния бизнес да бъде завладян от евтините превозвачи. Тук получаващ храна по време на полета, а не ти се налага да я купуваш. Не ти се налага и да следиш килограмите на препълнените  куфари.

Личи си, че сме в европейски съюз – взимаме си багажите и излизаме директно без проверки на лични карти. В залата на посрещачите ни посрещат шумните възгласи на португалските ни приятели. Нашите ученици са чакали тази среща вече 8 месеца с голямо нетърпение. Гостуването в България през февруари месец е създало ценни запознанства, които може да се превърнат в бъдещи приятелства. Сега те ще бъдат в обратната ситуация и ще са гости в португалските семейства. Звучи вдъхновяващо и в същото време малко притеснително. В главите им се въртят въпроси като този, как ще ги приемат, как ще се справят с предизвикателството на може би първите им самостоятелно взети решения извън семейното огнище.

Притесненията бързо изчезват, защото преди да стигнат до Алмада ще направят бърза обиколка на Лисабон и ще минат по известния мост, точно копие на Голдън гейт в Сан Франциско. Следва дълго пътуване до град Коста Де Капарика, защото в Алмада хотелите са пълни и за нас ръководителите ще се наложи пътуване до Алмада всяка сутрин и вечер. Рибарско градче с красив плаж на брега на атлантическия океан. Градче с хладни сутрини и вечери, студени океански води и красиви залези. За съжаление сгъстената програма не ни позволи да го разгледаме и опознахме добре само хотелските стаи. Много добър хотел, но бих предпочел варианта с по-лош в Лисабон. Еднакви разстояния, но си в красивата столица с хиляди възможности, дори в тъмнината на нощта.

ДЕН ПЪРВИ – След самотна вечер в голяма стая, следва богата закуска на шведска маса и абсурдно пътуване с междуградски транспорт. Попаднахме в задръстване и пълен автобус с пенсионери, решили че им е скучно у дома. В училището се влиза с електронни карти. Всеки ученик има такава. Официално посрещане с традиционни танци и песни. Още от този момент забелязваме колко емоционални са португалците. Те нямат нашите притеснения в показването на емоции и чувства. Прегръдките са нормален поздрав, а песните и шумните възгласи са отличителен белег. Средата е свободолюбива и учителите се стремят да не налагат силово своите изисквания, а учениците разбират и приемат границите. Дори малкото повишаване на тон е достатъчно. Създава се творчески шум в излишък, обаче я няма онази липса на желание за работа в прекалено уредените с правила и наредби образователни институции.

Веднага се гмурнахме в дълбокото – след откриването имахме и първото работно ателие по проекта. Бяхме подготвили мисли от миналото и настоящето, изречени от бележити сънародници. Прочетохме ги пред останалите и получихме съответните аплодисменти. Няма как тези запечатани фрази, да не отразяват част от индивидуалността и характера на всяка нация и въпреки това, доста от тях си бяха отражение на душевните общочовешки терзания, независими от държава и местоположение. Идеята, че хората са еднакви, с едни и същи емоции и проблеми в миналото, настоящето,  и че ще си остане така и в бъдеще, се прокрадна настойчиво в гората от ръкописно написани бележки. Сякаш всеки беше оставил част от себе си в тази обща палитра.

Почивка за обяд в стола на училището. Иновацията е, че учениците отново използват своите електронни карти, а персоналът има електронна база от данни с предпочитанията на ученици и учители. Храната е приятна, а зеленчуковите крем супи са отлично попадение. Продължихме с кафе пауза- учителската стая си има барче, а доста често учителите използват стаята и за обяд. Всяко методическо обединение има своята част от стената за разлепяне на уведомления. Училището се състои от няколко филиала и в следобедната сесия посетихме един от тях, посещаван предимно от по-малките ученици. Направи ни впечатление грижата за учениците в неравностойно положение. Практически те присъстват на всяко по-голямо събитие и са неразделна част. Учениците са свикнали с тях. Малките ни приятели ни поздравиха с песни и стихове и ни подариха изработени от тях картички.

Продължихме със среща в кметството на един от районите на Алмада. Португалците са хора, които не обичат прекалените разслоявания в обществото. Или поне никой не парадира с тях. Потвърждава го и фактът, че социалдемократическата партия се смята за дясна в Португалия. В един момент след сваляне на режима на Салазар/малко ми прилича на просветените австроунгарски крале/, дори комунистите са били водещата сила. Тези районни кметства в Алмада приличат на социалните служби в България. Вътре постоянно влизаха възрастни хора, явно тук е място, където намират решение на част от проблемите си.

Вечерта завърши с изморително изкачване и посещение на статуята на Христос. Разположена е на най-високата точка в Алмада, висока е 28м и е поставена на бетонен пиадестал от 75м. До върха се стига с асансьор срещу билет от 5 евро. Копие е на статуята в Рио в Бразилия и е строена 9 години от 50 до 59 година. Знак на благодарност към Бог, защото е опазил Португалия от ужасите на втората световна война. Тази разходка в неформална атмосфера даде чудесна възможност за допълнително опознаване на участниците в проекта. Площадката е отлична позиция за заснемане и на мост 25 април., но Лисабон е малко в далечината, от другата страна на река Тагу.

 ДЕН ВТОРИ -  В салона на училището се бяха събрали доста класове на мотивационна среща с човек, поставил рекорд за книгата на Гинес. Преодолял 540 мили с кайт сърфинг от Порту до остров Мадейра. Явно беше добър мотиватор, защото предизвикваше емоции със своята презентация. Следобед имаше среща в общината на Алмада, където също има прекрасна гледка към Лисабон. Разходихме се до кея и след това по-тясна крайбрежна ивица, покрай изрисувани, изоставени сгради. Времето беше мрачно и доста постудувахме. След това се качихме по панорамен асансьор и се отправихме към традиционно заведение на пица вечер. Продължението го знаете – много песни и смях в чудесна атмосфера. Португалците умеят да създават положителна атмосфера. Обичат безгрижната обстановка на чаша сангрия, в приятна компания и приказка до късни зори.

Този следобед беше и ден за среща с миналото на Алмада. Посетихме два музея. Както и в Испания и тук маврите са оставили своя отпечатък. И са превърнали Португалия в типичен южен народ. Португалците бяха стриктни в изпълнение на написаното – щом го има написано, трябва да се изпълни, дори в друг ден. Затова и не ни остана време за друго извън проекта. Обаче не бяха много по-стриктното изпълнение на детайлите в програмата. Имаше голяма  импровизация на момента, но това не ги притесняваше особено, защото главната идея на проекта, в който важните са учениците, а учителите са просто медиатори, вървеше гладко.  Свободното изчакващо време идеално се вписваше като време за опознаване и размяна на опит .

ДЕН ТРЕТИ – Пътешествие до другия край на полуостров Сетубал. Манастирът в Арабида ни потопи в живота на португалските монаси. Изолираното място е идеално за усамотения живот на монасите. Красивите гледки са правели тежкият им живот в труд и молитви към Бог, с една идея по-лек и са укрепвали вярата им. Крепостта в Палмира е косвеното доказателство за битките и реконкистата на Португалците спрямо арабите през 12 век.  Обядът в традиционен ресторант, включващ всевъзможни морски и други ястия от португалската кухня ни зашемети. Денят завърши с посещение в мол. В това отношение даже ги изпреварваме.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – Работното ателие, организирано от португалците, създаде екипи от ученици от различните държави. След лекция за вредите на микропластмасите, учениците направиха съвместни опити за извличане на микрочастици от пластмаса от продукти на козметичната промишленост. Екипите създадоха свои решения за борба с този проблем и излъчиха свои представители, които презентираха какво са измислили екипите. Между другото в румънския екип са най-добрите говорещи презентатори от проекта.

Втората част на сесията се състоеше от представяне на легенди от миналото на районите и държавите, участващи в проекта. Португалците бяха направили подкаст, в който по интересен начин, говореха за своето минало. Следобед посетихме военноморското училище на Португалия, в момента и НАТО база. Там се запознахме с живота на курсантите. Както и на други места и тук виртуалната реалност е доста напреднала. Учениците имаха възможност да управляват кораб и се опитваха да го паркират на кея. Втората група ученици имаше също приятно занимание и в международни екипи се учеше да кара кану. Казаха, че било незабравимо преживяване, макар и доста измокрящо. Сутринта имаше официална среща с директорът на училището., а вечерта завърши с официална вечеря, на която се раздадоха много подаръци и отново се отдадохме на магията на португалската кухня.

ДЕН ПЕТИ- Последни уточнения за следващите срещи по проекта. Очакват ни Румъния, в края на февруари 2020 и Полша, в края на март 2020. В този последен ден имахме разходка до Лисабон. Повозихме се на ферибота. Португалците ни бяха уплашили, че всичко е много скъпо, но освен градския транспорт/билет за рейс 3,40 евро, за Метро- 1.35 и за ферибот 1.80/ можехме да си вземем кафе са 0.80 евро и магнитчета за 1 евро. Цените не се различават с много проценти от България, като изключим услугите.  За няколкото часа, прекарани в Лисабон, останахме очаровани от малкото видяно. Португалците са недоволни, че туристите  са превзели центъра на града, но столицата е историческо световно наследство и трябва да се види от повече хора.

И като всичко друго , и това приключение има своя край. Хванахме такси/ за 4 човека излиза по 2 евро/ до хотела ни в Коста де Капарика.  Последни мигове на учениците на летището с португалските си приятели и семейства. Сълзи в очите им и обещания, че Португалия ще остане в сърцата им с възможни гостувания още през следващата година и продължаване на висшето образование, плюс нови гостувания по ЕРАЗМУС+ в студентската сфера. Може да се говори, че европейските пари се харчат безсмислено, но програмите като Еразмус за обмяна на ученици, със сигурност постигат целта си и помагат в обмяната на опит, емоции и трупане на самостоятелност. Една седмица в европейско семейство е неоценима за нашите ученици и често променя мирогледи.

23:50 – самолетът се издига и оставя столицата на Португалия под краката ни. След 4 часа сме в Атина, 2 часа почивка и още 45 минути със самолет до Солун. Чакат ни с буса и след още 2 часа сме в Сандански. Светът не е чак толкова голям, колкото ни изглежда, щом другият край на Европа е на 8 часа разстояние от нас. Португалия няма да я забравим, определено ми харесват и емоционалните и добродушни хора и страхотната атмосфера на Лисабон и Португалия. Както се казва – до нови срещи !!!

още инфо и снимки

Едно момиче разказва за своите емоции при пътуването си в Португалия

20.10.2019г. Градът спи. Тъмнината и спокойствието са покрили като с мантия град Сандански. Само девет прозорчета светят. Девет чифта очи сънено се подготвят да напуснат домовете си за седмица. Седем ученици, двама учители. Мислите, въртящи се в умовете им, в този ранен час, са най-различни. Трепет, срах, съмнение, радост.

Учениците, малко притеснени, но и изпълнени с вълнение прегръщат родителите си и смело поемат накраткия  3 528-километров път до Алмада, Португалия, по европейски проект Еразъм „Минало, настояще, бъдеще – спомени и мечти”.

        Самолетът излита. Довиждане, България!

Здравей, приключение!

 Първа спирка – Мадрид, Испания. Разговорите между учениците и учителите са наситени със спомени, очаквания, леки притеснения. Още през този първи ден,обстановката е топла и изключително приятелска.

Втори полет. Мадрид – Лисабон. И ето тук започва истинската история.

След близо шест месеца от последната среща на българските ученици с част от португалските, новите приятелства са факт, а нетърпението и вълнението карат сърцата да затуптят още по-бързо. И ето, че моментът настъпва. Те са заедно отново.

Но нека сега, за да бъде разказът ни по-реален, позволим на учениците, от първо лице да разкажат за вълшебно преживяната седмица:

Слизайки от последния самолет, бяхме леко притеснени, защото някои от нас щяха да бъдат настанени при семейства, които не познавахме. Сякаш все още не бяхме осъзнали случващото се. Доста уморени поради недостатъчния сън и смяната на времето, гледахме леко скептично на случващото се. Не бяхме сигурни, че е нещо, което желаем да ни се случва. Но това абсолютно се промени, когато съзряхме група подскачащи и усмихнати тийнейджъри, държащи листове в ръце, с надпис: Добре дошли в Португалия!

Запознахме се с тези, които не познавахме, прегръщахме силно онези, които не бяхме виждали от много време. След това поехме по пътя към новите си домове. Топло посрещане ни очакваше там! Толкова много старание бяха вложили учениците и техните семейства. Поради този вид настаняване, всъщност, ние успяхме поне отчасти да се потопим и опознаем толкова различната, но и в същото време толкова близка до нашата, португалска култура.

През цялата седмица имахме различни дейности в училището. Представяхме цитати от родни писатели. Разказвахме легенди, свързани с местата, където идваме. Правихме опити, свързани с макро и микропластите и тяхното влияние върху живата материя. Работихме в чуждестранни групи, решавайки даден казус и давайки наши собствени предложения, свързани с опазването на океана и околната среда като цяло.

Прекарвахме цял ден, всички заедно – Българи, Португалци, Турци, Поляци и Румънци. И това време доста успешно ни сближи и ни накара да се чувстваме като едно цяло.

Забавлявахме се, разглеждахме забележителности. Посещавахме типични ресторанти, пътувахме и се наслаждавахме на изумителните гледки, които ни предоставяше Португалия!

Просто бяхме заедно, подкрепящи се, радващи се, обичащи…

Хората биха казали, че е невъзможно да се сближиш до такава степен с някого в рамките на само една седмица. Но НИЕ, всички ние сме реалният пример, че това е истина – възможно е, вярвайте ни!

След толкова специалната седмица, последва и емоционалното сбогуване. Безброй прегръдки. Неспирни сълзи. Неизказани думи.

Едва се качихме в самолета.

 Едва спряхме сълзите си.

Едва напуснахме това чудно земно кътче, заело ключово място в сърцата ни!

Променихме ли се? Обогатихме ли се? – Бихте попитали.

Да, по неописуем начин тази седмица някак ни направи по-добри, по-топли, по-усмихнати. Успяхме да видим света от друг ъгъл. Усъвършенствахме приятелствата си, научихме се да мечтаем, смело.

Различни сме, да. Различни сме. Повече ХОРА сме сега/

Никол Парапанова, 12в клас в ЗПГ Сандански, участник в проект „Минало, настояще и бъдеще- спомени и мечти“

Електронни дневници

От новата учебна година хартиените дневници отидоха в историята. Министър Вълчев ни зарадва и с отпадането на разпределенията. Както се казва бонус след бонус . Учителите преминаха през обучение и след първоначалната уплаха бързо разбраха предимствата на виртуалните дневници. В ШКОЛО годината започва с въвеждане на тематичното разпределение. Не е задължително и част от колегите все още си вкарват темите , след като са си взели часа. За другите улеснението е огромно- избираш темата и готово. Ако си решил, че искаш промени за останалата част от годината, просто го правиш.

След това класните ръководители въвеждат седмичната програма на учениците и учителите започват да отмятат електронно взетите часове/тема, отсъствия/.  Регистрираните в системата ученици виждат всяка промяна, като се започне от учителите заместници и се стигне до написаните оценки и отсъствия. Годината започна и с още едно отпадане – ученическите бележници. Сега оценките се научават моментално, а оценките от контролни и класни се знаят още преди да са върнати от преподавателите. Родителите също разбират веднага промените в електронното ученическо портфолио- отсъствия, оценки. Имат и директна връзка с учители и класен ръководител. Знаят какво се изучава по-отделните предмети, защото имат достъп до темите в електронния дневник.

За по-активните ученици има класации, които ги съпоставят с другите от класа, випуска и училището. Всяка грешка на учителите се забелязва от потърпевшите я докладват моментално. Възможността за изтриване не е налична по-подразбиране, а се одобрява от директор или друго упълномощено от него лице. Месецът приключва и се заключва за промени. Справките позволяват да се следи за забравени часове и непопълнени теми. Има и други справки, показващи моментното състояние на всеки ученик и клас. Информационни съобщения до ученици, родители и учители също се пращат от системата.

Разработва се и най-голямото отпадане – електронните картони. Срочните оценки ще се наливат директно във виртуалните картони, а оттам може би и в приложението за отпечатване на удостоверения и дипломи. В края на годината се прави архив, който ще се качва в системата на МОН.  Така това голямо разтоварване от писане на безполезна документация ще освободи време за основната дейност на учителите – преподаването на учебния материал и подготовката всеки нов предстоящ час в училище. Директорите и ръководството също са облагодетелствани и ще следят в реално време всички процеси в системата и ще реагират своевременно.

Вдъхновение за учители

  • Помислете за любимите си моменти от училище като дете.
  • Помислете за любимите си моменти извън училището като дете.
  • Прегледайте годишниците си – като ученик и учител.
  • Разходете се – или отидете на бягане. (Известно е, че упражнението подобрява мозъчната функция.)
  • Попитайте студент за забавно приложение на телефона си и за това, което тя харесва.
  • Попитайте студент за книгата, която е прочел наскоро, който обича – и попитайте за всички спойлери.
  • Попитайте учениците за любимите си канали в YouTube и какво правят в видеоклиповете.
  • Попитайте учениците за любимите им настолни игри и какви правила / обрати ги правят интересни.
  • Попитайте учениците какво правят у дома, което е супер, супер забавно.
  • Попитайте учениците какви промени биха искали да видят в училище – и в света.
  • Попитайте учениците какво искат да правят, когато пораснат.
  • Потърсете историята в това, което преподавате – конфликта, героите, метафората, щастливия край и т.н.
  • Потърсете рецептата в това, което преподавате – съставките, стъпките, инструментите и т.н.
  • Прелистете вашата колекция от филми (ако все още имате DVD дискове или – възпроизвеждане на видеоклипове).
  • Отворете Netflix, Amazon Prime Video, Hulu и др. И погледнете описанията на филмите.
  • Отворете App Store / Play Store на телефона си. Прочетете описанията на най-популярните игри.
  • Прекарайте 10 минути от подготвителния период в друг клас като вашия.
  • Прекарайте 10 минути от подготвителния период в клас , различен от вашия.
  • Прекарайте 10 минути от подготвителния период, като помолите друг учител да сподели какво прави в клас.
  • Прекарайте 10 минути от подготовката си, попитайте друг учител за идеи за това какво правите в клас.
  • Публикувайте идеята си за урок и попитайте за предложения.
  • Попитайте за помощ във Facebook – на вашите приятели, които не учат. Публикувайте идеята си за урок и попитайте за предложения.
  • Слушайте какво говорят вашите ученици по време на прехода / на почивка.
  • Попитайте учениците по-късно за повече подробности за това, което сте чули.

Трагедията на общите блага

Трагедията на общите блага е икономическата теория, която описва ситуацията в рамките на една система на споделени ресурси, в която индивидите, действащи независимо според собствените си интереси, с поведението си застрашават общото за всички индивиди благо, като го изчерпват или влошават качеството му посредством колективните си действия.

Доверието и щедростта са от решаващо значение за разграничаването на успешните групи от неуспешните. Ако всички се поддават и жертват, за да помогнат на групата, всеки трябва да има полза. Когато това поведение се разрушава, самото понятие за обществено благо изчезва и всеки страда.

Идеята, че личностните действия могат да увредят колективно общите им интереси – ние дадохме пари на няколко хиляди субекта за използване в няколко кръга онлайн игра. Във всеки кръг на участниците беше казано, че могат или да запазят парите си, или да дарят част или цялото количество на своите съседи. Ако направят дарение, ние ще го съчетаем, удвоявайки парите, които техните съседи са получили.

В началото на мача две трети от играчите действаха алтруистично. В края на краищата те осъзнаха, че щедростта към съседите си в един кръг може да подкани съседите им да бъдат щедри към тях в следващия, установявайки норма на реципрочност и получават пари от съседите си.

В този експеримент установихме, че като добавим само няколко бота (представяйки се за човешки играчи), които се държат по егоистичен, свободен начин, можем да накараме групата да се държи по подобен начин. В крайна сметка човешките играчи престанаха да си сътрудничат. По този начин ботовете превръщат група щедри хора в егоистични движения.

Училищната среда е точно отражение на тази теория. Тя позволява на определено малцинство да действа по собствени егоистични правила и в резултат не получава необходимата порция наказателно възмездие. Тогава цялата система започва да работи на този принцип и в крайна сметка се разрушава в отрицателна обратна връзка. Добрите ученици се превръщат в такива, неспазващи правилата. Системата ги принуждава.

от интернет