Архив

Календар

януари 2021
П В С Ч П С Н
« дек    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Благодарност към тези, които са винаги до нас

На финала на тежката 2020 година, наши ученици направиха видео-поздрав, доказвайки ни, че има надежда дори и в най-тъмните времена!

Не ни забравиха и в дистанционните времена с пожелания за патронния празник !!!

Честито Рождество Христово, мили ученици, родители и скъпи учители!

Няма по-красив ден от Коледния. В него се събират топлината на любовта на изминалата година и светлината на надеждата на новата година!

Благодарим Ви, че сте винаги до нас – и когато ни е трудно, и когато печелим своите победи. Оценяваме Вашата подкрепа! За Вас – мили приятели е коледния филм на 8Б клас! и тези мъдри думи от клуб Приятели на библиотеката. С помощта на вълшебството на словото и нашето изпълнение Ви пожелаваме здраве, благоденствие и много поводи да се гордеете с нас!

 

За едно момиче, което намери своя втори дом в ЗПГ

„Обръщам се за всеки, който един ден иска да е тук – на моето място или си мисли, че ей така съм номинирана:Мобилизирай се и работи, бъди навсякъде, прави всичко, изгради си обширна обща култура, ако трябва се лиши от свободно време или сън, каквото и да ти казват не спирай и преди да се усетиш всички ще знаят името ти!“ - Bobby Golden

Борислава Златанова от 12В клас е 10-тият победител в церемонията ученик на годината в ЗПГ. И това е логично продължение на всичко, което Борислава показа и направи на територията на нашето училище. Тя показа , че когато силно желаеш нещо и действаш неуморно по реализацията му, то няма сила, която да те спре. Само, че почти никой не достига до втората част на тази максима – за да стигнеш дотук си преминал през дълги периоди на изграждане на характер, знания и умения.

Всичко започна още преди Борислава да стане ученик в ЗПГ. Помня как с г-н Терзийски минавахме на редовните си агитационни обиколки в основните училища в Сандански. Тогава едно момиче обяви пълната си увереност, че ще учи в ЗПГ, в паралелка контрол по качеството на храните и напитките, защото обичала предмета Химия. Това беше първото, което разбрах за многото таланти на Борислава. Продължихме с поредица от инициативи в училището, в които канехме да участват 7-класниците от града. Идеята беше да се покаже какво предлага като възможности ЗПГ.

Отново Борислава не пропусна нито една проява и показа част от това, което може да се очаква от нея в следващите 5 години. Ако има възможност за изява , то тя не я пропускаше. За да стимулираме другите, дори не и присъдихме наградата за най-добър фотограф, а от снимките си личеше, че има заложби в тази посока. И така на 15 септември едно момиче се появи и изяви желание да снима, без да има и един ден в новото училище.

Какво прави Борислава ПОБЕДИТЕЛ в почти всяка ситуация в която участва. Може би това, че има прекалено много енергия в себе си и това я кара да не се свърта на едно място и непрекъснато да прави разни неща. Нещо повече – тя обича да прави тези неща. Когато няма кой да свърши работата в училище, тогава се появява нейната неоценима помощ. Малко са хората, които могат да се справят с нейния темперамент, но успеят ли се получават необикновени неща.

Нейната прямост винаги се появява в поредната битка, която води, и сигурно това ще разсърди някого, в битката винаги има жертви. Който успее да разруши тази стена, която всички изграждаме за да не бъдем наранени, получава една добродушна и всеотдайна Борислава, която се раздава за приятелите си . Всъщност само трябва да влезеш в нейният ритъм на по-грубички закачки, с които те изпробва дали сте от една порода. Иначе, ако трябва да открие бизнес един от вариантите би бил писане на свръхдълги пожелания за рождените дни на нейните приятели. Удава и се, забавна е и има чувство за хумор, вкарва голяма емоция и определено е добра в това.

Ако се разтърсите в интернет ще попаднете на всякакви инициативи в които е участвала. От литературни конкурси2  , създаване на презентации, 2 , 3,  олимпиади и състезания. Тя се пробва във всякакви предизвикателства, което е втората  най-добра стратегия в света. Отдавна е проумяла в какво е добра и знае кои са силните и страни. И много добре разбира как да се възползва от тях. Няма как човек да не излъчва самочувствие когато е наясно с тази велика тайна.

Тя има сила в себе си, излъчва я и околните го усещат. Може би защото няма прегради в съзнанието си. Когато поиска нещо, просто се впуска и си го взема. Напред и нагоре, пък да става каквото ще. Това е най-правилната стратегия на този свят. Както сте забелязали в повечето ситуации постига намеренията си, точно заради това. Когато човек действа и го прави със силно желание и енергия, тогава трудно някой може да го спре.

Тя е определено е един от най-добрите фотографи в училището и много от снимките по-проявите в училището са нейни. Има поглед върху детайлите  и може  да се представи прекрасно в ролята на дизайнер. Прави детайлно изпипани презентации. Фен е на света на Хари Потър и има развинтено въображение. Разказите и есетата и са забавни, картинни и увлекателни. Има дарба в това отношение!

Може би прекалено много иска да е начело и да ръководи парада, но няма как – тя е естествен лидер.  Това си има своите предимства и отговорности. Тези, които командват не винаги са най-доволните хора на света. Отборите имат нужда от хора като нея, които повеждат битката и благодарение голямата и практика в подобни предизвикателства за нея не представлява трудност да излезе на сцената и да изложи идеите на екипа си пред публиката. Прави го с много емоции и това работи в нейна полза.

Един стратег на военните действия беше казал – може да загубиш сражението, но да спечелиш войната, или обратното.  Войната са ценните неща в живота. Преценката кога не си струва да спечелиш, и кога задължително трябва да загубиш е изключително трудна, но едно от най-ценните качества, което е нужно за да бъдеш един успешен човек в бъдеще !!!

Струва ми се, че Борислава започва да го разбира и все по-малко се впуска в битки, които ще и донесат пирови победи. Впрочем има още една ценна стратегия, която Борислава предлага – ПОМАГАЙ. Тя използва енергията и силите си за да помага на  учителите и учениците в ЗПГ. Можете да го смятате като влог в бъдещето. Тази помощ винаги се отплаща. На кой не му се е случвало да изпълнява прищевките на учителите. За мнозина това е загубено време. Други ще ви кажат, че това учи на търпение, както и до практикуване и затвърдяване на положителни качества и умения.

Води до увеличена съобразителност и до опознаване на качествата на отсрещната страна. От досега си с различни хора, възприемаш части от тях, а Борислава много добре разпознава това, което се харесва, разпознава отличните продукти, отличните идеи, отличните представяния и ги вкарва в арсенала с оръжията си.  След това с упоритостта, която притежава успява с голяма скорост да се доближи до този оригинал. С тази упоритост успява да накара повечето хора да я харесат и да я приемат такава каквато е, независимо от особеностите на характера и !!!

Цялата тази амалгама от придобити умения и развити таланти се оказва подходящата комбинация, която носи успехите на Борислава. Развити са с много часове целенасочена работа и упорито подобряване, докато се е впуснала в поредното предизвикателство. Тя знае и вярва, че може, дори другите понякога да не го вярват. Позволява си да си поставя понякога привидно невъзможни цели. А това е поредното нещо, което я води напред. Предизвикателните цели ти донасят нови порции енергия и израстване.

Борислава Златанова е едно необикновено момиче с много енергия, въображение, сила, поглед в детайлите, което се впуска в реализирането на всякакви идеи и желания. Вече знае много  за себе си и своите качества. Има високи цели пред себе си, а това е последното задължително нещо за да успееш в живота – когато знаеш накъде си тръгнал, не те е страх да опиташ, и действаш с цялото си енергично, необятно въображение. Тогава пристигаш на точното място.

„Изисква се голяма сила да се гордееш със себе си и да се приемаш, когато знаеш, че в теб има нещо необикновено.“ – Абигейл Тартелин ?

Размисли от ерата на дистанционното обучение

След първите положителни отзиви за успешното преминаване към електронна форма на обучение в момента се заформя противоположното мнение, че заради дистанционното обучение знанията на учениците в училище са паднали драстично. Защо дистанционното обучение започна да се демонизира ?

Може и да има нещо вярно в това, но се прекалява с този извод.  Да наистина учителите загубиха директния контрол върху знанията на учениците и нямат пълната сигурност доколко тези знания са плод на индивидуални постижения или резултат от съгласуваната колективна мощ на преписваческа завера.

В тези модерни времена учениците са също толкова изобретателни и в реална среда и оценката се е превърнала във фикс идея на съвременното образование. Модерните ученици нямат никакви скрупули и ако може да минат с минимални усилия ще го направят. Електронната среда го позволява по-още по-лесен начин.

Въпросът е как да спрем девалвацията на съвременните знания. Ако изхождаме от това колко назубрени знания са влезнали в главите на нашите питомци, то наистина това количество драстично намалява. Те биха казали от какъв зор да си пълня мозъчните гънки с факти, които не биха имали никаква практическа полза за мен. Общата култура не е на мода в 21 век.

И така наистина ли тези 5 месеца не добавиха нещо полезно в образователната система на света. Не е ли успех това, че вече никой български учител не се страхува от ТЕАМС и ЗУУМ и знае как да ги използва. Видяхме и ефектът който се получи в първите няколко седмици на това рязко преминаване в електронна среда. Учениците се почувстваха в свои води и реагираха положително с проактивност и желание за работа. Вече всеки има познания за това как се провежда видеосреща. Как се споделят файлове и други ресурси. Учителите откриха богатството на интерактивните онлайн ресурси.

Никой не се замисля, че нивото на електронно взаимодействие в училище е невъзвратимо променено. Учителите получиха инструментите, с които може да разнообразят учебния процес и да го издигнат на ново ниво в завръщащото се присъствено обучение. Всеки съвременен лаптоп с Windows 10 притежава възможност да споделя училищен интернет, премахвайки дежурните оправдания и превръщайки смартфоните на учениците в тестови станции и в откривателски експедиции в мрежата.

Въпросът, който родителите не си задават е защо има големи групи подрастващи, събиращи се по-късни доби пред блокове и паланки. Нима това не е ролята на родителите да създават привички и правила в умовете на децата си. Няма как училището да постигне целите си, при липса на подкрепа от тяхна страна, нито в дистанционен, нито в електронен вариант.  В момента учителите притежават новите умения, но дали ще получат подкрепата от страната на учениците и родителите. Та нали думичката домашно се е превърнала в мръсна дума и когато учениците почнаха да ги получават в електронен вариант се оказа, че са претоварени и не смогват на новото електронно темпо.

Претоварени, или откриха, че досега училището е било зона за приятелски срещи и закачки за повечето от тях и ученето и било на втори план. Нивото било паднало – ами това се случва всеки път след двумесечната лятна ваканция. Нетрайни теоретични знания, получени от назубрен урок в период на очакване да те изпитат. Твоят ред е дошъл, а като мине следва голямо и блажено живуркане. Не ,че не ги разбирам учениците – когато имаш 15 предмета и очакват от теб да си факир по всичко си създаваш стратегия, която да улесни живота ти.

Цялата система е объркана и ако зависеше от мен бих заменил 15-те предмета седмично с 5. Бих променил и броя на сроковете на 5 . Бих направил така, че във всеки от тези 5 срока да се учат максимум по 5 предмета. Като всеки ден да присъстват максимум 2 от тях, със задължителни 2 разтоварващи предмета в паузата на основните предмети. С часове започващи от 9 часа и завършващи в 16 часа.  С невъзможност да се напуска територията на училището и с извънкласни дейности като завършек на деня. Само, че това няма как да се случи без подкрепата на държавата,  която да започне тази промяна от 1 клас и да я въведе до край с твърдост и неотстъпчивост.

Училището не е пансион, но щом родителите го искат може да го направим. Щом искат да делегират цялата отговорност върху учителите, така да бъде. Но да я има пълната подкрепа на държава и родители. И първата стъпка логично би била да се отсее плявата. Онези неуправляеми деца, които провалят усилията на всеки учител, създавайки свои копия сред останалите и в крайна сметка блокиращи голяма част от усилията на училищната система. Съжалявам, но безплатното образование не е панацея и по-решение на училището би трябвало да става платено. Ако някой иска да бъде член от тази система трябва да спазва правилата.

Пак ще го повторя, който иска да получава знания, го прави, независимо от формата на обучение. Така са го научили неговите родители, това са техните правила, но среда в която има изкушения, винаги взима своите жертви. Единиците, които не спазват правилата, провалят цялата система. А когато си принуден да учиш неща, които не си ти интересни, изкушението побеждава на 99%. И друго бих направил – първият месец бих го определил като Онлайн подготвителен, преди 15 септември, с възможност учениците да влизат в часовете на всички преподаватели в училището, да слушат, да задават въпроси, да се ориентират. Ето ви предимствата на дистанционното обучение. Дори с възможност да влизат 7-класниците в края на предишната  учебна година в часове и да правят своята кариерна ориентация с родителите си.

Бих развалил класната система и бих направил така, че всеки випуск да има програма с еднакви общообразователни предмети. Всеки ученик да влиза в определен момент, по който иска предмет, и при който учител си избере. Представете си, че всеки учител си има разписание, и учениците трябва да съберат в края на учебната година, определен брой часове, по определен брой предмети. Това, при кой учител ще ги вземат не е от голямо значение.  Всеки сам си прави своята учебна програма за годината. Представете се, че отсъствията вече нямат значение, и че ако ученикът реши може да не присъства, а да си вземе часът дистанционно. Фантазии ще кажете. Сигурно е така, но са си мои фантазии и мога поне да ги споделя.

Ще попитате как тогава в тази мешавица учениците ще получават своите оценки. Варианти много – оценки от проекти, оценки от специално изпитване, оценки от изпит. Искаш да получиш оценка, няма проблем, учителите имат специално време за това, идваш в училище по това време и го правим. Даже бих назначил учител, който се занимава само с това, да изпитва учениците. Като външен човек, без предубеждение и зависимости. Този учител ще приема проекти, ще може да се свързва дистанционно с теб и да провежда изпитването пред свидетели от родителското тяло. Дори с реални изпити след всеки от 5-те срока в електронна офлайн платформа на компютрите в училище.

Едно е сигурно – комбинацията от присъствено и дистанционно създава доброкачествена смес от повече възможности. Само, че трябва да оставим учителите да си вършат работата и да им помагаме, а не да им пречим. Трябват правила, които да се спазват от всички. Правила, които ще променят системата.

 

Homeoffice – за и против

Липсата на личен контакт намалява несъмнено ефективността на работата: информацията, която неформално споделяме, докато пием кафе с колегите, идеите, които се раждат, докато обядваме заедно, или проактивните решения, които могат да бъдат предложени спонтанно, когато просто сме се спрели да поговорим с някого в края на работния ден, не съществуват във виртуалното пространство.

От друга страна, работата от вкъщи е по-оптимизирана от гледна точка на време. Служителите не губят време в транспорт до офиса, което средно отнема по час сутрин и още толкова вечер. По-тихата и спокойна обстановка също е позитивен фактор за продуктивността на тези, които не се чувстват добре в по-шумния open-space.

Работата с идеите е самостоятелна и колективна едновременно. Идеята винаги хрумва в главата на един, а след споделянето ? се доработва, доизмисля и доизпипва от отговорния екип. Сега по-рядко се събираме да „мъдрим“ (брейнстормваме), което не е непременно лошо нещо. Липсва и колективната работа в истинския смисъл, защото след срещите в zoom затваряме екраните и работим сами – котките, децата, гаджетата и роднините не се броят. Липсва това да метнеш едно око в компютъра на друг, за да видиш какво прави, да го извикаш, да споделиш някоя глупост, както понякога се наричат хубавите идеи, в които нямаш смелост да повярваш сам.

Изненадващо за мен всичко става много по-подредено. Хората имат списъци със задачи и отговорности, които изпълняват много по-стриктно и бързо, сигурно защото работата и отношенията се оголват до просто работа. И, да работиш добре се превръща в единствения начин да покажеш, че си струваш, че те има, че ти пука.

Неформалното общуване е това, което прави работата по-лека, по-малко работа, от него вадиш ежедневната доза удоволствие от бъбренето за лични неща, в неговите рамки имаш възможност да измрънкаш здравословно, да се похвалиш, да си несигурен. От тази гледна точка това със сигурност липсва. И не е пренебрежимо, но е нещо, без което се справяме все така добре в работата си.

Продуктивността ми, когато работя от вкъщи, е изстреляна в небето. Всеки път когато работя от вкъщи, работя повече, отколкото от офиса. Основната причина е „социалният натиск“ да докажа, че работата от вкъщи е успешен експеримент, както и липсата на разсейване.

В моята работа забелязвам повече негативи на работата от дома. Невинаги успявам да се свържа с хората, от които имам нужда, дори от моя екип, за да завърша набелязаните задачи за деня. Липсата на пряк контакт налага постоянно организиране на видеоразговори или разговори по телефон, дори за най-дребни неща от ежедневието. Като цяло хората са принудени да прекарват все повече време пред екрана на телефона и компютъра, което със сигурност има своето отражение.

Хората сме адаптивни създания и рано или късно свикваме с всичко. Един голям позитив за мен е, че макар да имаме пак много срещи, те са доста по-организирани и не се губи време в мъкнене между конферентни зали. Голям негатив е, че екипната спойка се губи. Един екип има нужда от разговори на всякакви теми – някой майтап да каже, някой да се оплаче от нещо и да получи съвет, дори да е глупав. В електронна среда разговорите са доста делови и сухи.

За щастие научили сме се да общуваме на живо много преди да се наложи да общуваме така, та се справяме. Физическите места ще продължат да имат своята роля в изграждането и развитието на фирмените ценности, култура, обмен, но ще преживеят трансформация.Оптималният вариант би бил осигуряване на максимална лична свобода за всеки от екипа да избира как да управлява времето и да приоритизира задачите си.Вкъщи се разсейваш покрай всички ангажименти. Самото работно време става променливо, което е проблем при налични крайни срокове. Оптималният вариант би бил два до три дни от седмицата с физически социален контакт, като офисът да е на 20-30 минути пеша. Споделеното работно пространство също е чудесна опция.

capital.bg

Създава ли дистанционното обучение социопати

Училището има не само образователна, но и социална функция. В днешно време можеш да прочетеш всичко по интересуващите те предмети в Интернет, но няма как да изградиш умения в общуването и съответните социални модели онлайн, без да имаш среща с реални житейски ситуации, докато си седиш в къщи сам или заедно с изтръпнали от ужас от „вируса“ родители, баба, дядо, които ти насаждат само страх.После ще се чудите, защо така детето е отличник, а не става за нищо.

Онлайн обучението е начин да спрат реалното общуване между хората с една или друга цел. Поставя бъдещото поколение в домашна клетка и не дава реални знания за живия живот, а живот онлайн. проблемът на онлайн обучението не е само в ефективността му, а е далеч по-сериозен! Замисляте ли се изобщо тази социална изолация и демотивация, как се отразява на децата ни физически и психически? Всеки от собствената си камбанария, типично по български, моето дете еди какво си, еди що си, но става дума за децата като общност, които са различни, в различна среда, с различни характери, родители, населено място.

А към тези умници който си мислят,че родителите искат да се отърват от децата си,като ги пращат в училище да вземат да си отпишат тяхните и да си ги обучават те,защото естествената среда за едно дете е между себеподобни и в училището не само се обучават,а се създават контакти,градят се характери там се учиш как да се справяш в живота за напред като цяло,а с онлайн обучението ще станат асоциални плужеци. Обричат собствените си деца и внуци, в бъдеще да не се справят в реалния живот. Най-голямото училище е животът. И добре възпитаните деца, без контрола на мама и баба, не могат да се справят в релаността и много бързо стават жертва на пороци.

Големите ученици вече са изградили социални контакти, срещали са се с предизвикателствата в живота, но за малките това ще бъде проблем. Подготвя се поколение мамини синчета, които поради затворничеството, няма да бъдат самостоятелни. Да искат децата им да стоят по цял ден пред компютара,да нямат нормален социален живот,да ги лишават от игри и приятели.Нали тези родители имаха нормално детство ,защо е този егоизъм към собствените им деца и не знаят ли колко е вредно за здравето и очите им стоенето по цял ден пред компютъра.

Свалени коментари от интернет

Според мен характерите се изграждат в първите 7 години и в училище след това промяната е много трудна. Родителите създават в повечето случаи свое подобие и е трудно обкръжението да промени нещо. То само усилва тенденциите. Влиянието на училището и средата може да се прояви само когато нещата са на кантар, а родителите са избягали от възпитателните си функции към децата. Тогава и най-малките промени накланят везните и начален спусък изниква от нищото в произволен момент.

ОК, до 4 клас учениците са все още силно влияещи се същества и един добър начален учител може да направи чудеса. Въпросът е, колко голямо ще бъде противодействието в семейството. Когато няма интерес и желание от страна на родителите, тогава учителите ще успеят. В ситуацията на екипна работа учител и родител се постигат чудеса и средата ще хвърли бялото знаме.

Явно сме си иградили позиция и всеки е прав от своя ъгъл на размишления. Напрежението може да бъде породено и от неразбиране на средата и обстановката около другия, за разлика от реалната среща не се намирате на едно и също място.

Проучване показва, че в ситуация на извънредно положение младежите изпитват два пъти повече страх и тревога и пет пъти повече скука, гневът е нараснал три пъти, значително се е повишила иронията. По време на изолацията се чувстват в безизходица, безсилни да променят каквото и да е. Осъзнават, че най-много им е липсвало това животът им да има развитие и смисъл. Подобни изпитания онлайн могат и да са полезни, защото ги изваждат от зоната на комфорт и също ги правят по-адаптивни.

Може би трябва да дадем възможност на тийнейджърите да говорят и да задават въпроси, тогава ние възрастните, научаваме много важни неща и те са сериозен коректив на нашата гледна точка. Преди да даваме окончателни мнения.Дигиталните емоции имат потенциала не само да отразяват, но и да хиперболизират човешкия емоционален опит при комуникацията.

Склонни сме да не зачитаме виртуалните събеседници като реални хора, а когато мозъкът ни създава хипотезата, че човекът отсреща не е човек, съответно смятаме, че и неговата болка не е истинска болка, и сме склонни да сме много по-безпардонни и нетолерантни. Едно от израженията на този феномен са злостните коментари, емоционални реакции под постове и ожесточени войни в социалните мрежи.

В крайна сметка нуждата от свързаност с околните, която е в основата на идентичността ни като човешки същества, ще надделее и повечето от нас ще се върнат към естествения си начин на комуникация.