Архив

Календар

юли 2018
П В С Ч П С Н
« апр    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

С предприемачество – за успешна реализация

От 19 до 31.03.2018 г., в град Кемниц, Германия, се проведе първата образователна мобилност на 15 ученици от 11а клас, професия Икономист, специалност Земеделско стопанство, на ЗПГ „Климент Тимирязев“ гр. Сандански, с ръководител Даниела Коюмджиева- преподавател по икономически дисциплини  и преподавателката по немски език Марияна Михайлова. Учебната практика е по проект „С предприемачество- за успешна реализация“, по програма ЕРАЗЪМ +, ключова дейност 1: „Образователна мобилност за граждани”, договор № 2017-1-BG01-КА102-035604. Целите на проекта са: разширяване на предприемаческите компетентности на учениците, тяхното личностно израстване, създаване на трансгранични контакти, обогатяване на езиковите компетенции чрез практикуване в естествена езикова среда, превръщането на учениците в съзнателни участници в междукултурния диалог чрез опознаване на друга националност и култура. Всичко това ще улесни техния преход към пазара на труда и ще насърчи младите хора за започване на самостоятелен бизнес с помощта на UFA (виртуална фирма).

С разработването на този проект, ние, учениците по икономика бяхме поставени в реална мултикултурна чуждоезикова бизнес среда за да придобием умения за работа в нея. Средата стимулира развитието на творческия и естетическия ни усет, работата в екип и културата на поведение. Немските преподаватели ни показаха нови методи и инструменти на преподаване. Ние се запознахме с европейските икономически стандарти и особеностите на бизнес средата в Германия.

Обучението включваше:

-           Симулация на управлението,

-           Планиране и определяне на икономически, социални и екологични цели,

-           Определяне количествата на икономическия ред,

-           Проблеми и предизвикателства на управление на запасите,

-           Планиране на степента на използване на капацитета,

-           Наемане на персонал и адаптиране на персонала,

-           Производителност на персонала,

-           Въведение в  дуалната форма на обучение,

-           Как се пише бизнес писмо – търговска кореспонденция,

-           Представяне и въвеждане в дейността на предприятието,

-           Управление на времето, маркетинг и човешки ресурси,

Най- интересната и важна  част от мобилността беше обучителната бизнес симулация. Това е иновативен метод, целящ обучаваните да бъдат конкурентноспособни на трудовия пазар, в съответствие с изискванията на пазара на труда и Европейските стандарти за качество. Петнадесетте ученици бяхме разделени в пет отбора от по трима, като всеки отбор представляваше мениджърски екип на  виртуална фирма (?FA), с основен предмет на дейност производство и продажба на принтери. Всеки екип избра име на своята фирма, изработи лого и девиз, изразяващ нейната философия:

Екип 1: M2L, с девиз „ Принтерът е продължението на ръката!“

Екип 2: Copy cat – „ Тук да бъдеш оригинален, означава да копираш!“

Екип 3: Какаду – „ Вие създавате, ние размножаваме!“

Екип 4: Happy machine  – „Щастливата машина прави вашият ден щастлив“

Екип 5: Printers World – „ Качествени принтери -> качествена хартия -> качествен живот с Printers World“

Бизнес симулацията  представляваше  управление на търговско дружество и практическо приложение на придобитите до този момент от учениците знания по икономика, счетоводство, маркетинг и управление. Петте виртуални фирми бяха поставени в условия на конкурентна среда. Стопанската дейност на всяка една от фирмите беше разделена на четири  едногодишни отчетни периода.  За всеки период фирмата получаваше  задължителни базисни изисквания, които трябваше да спазва при осъществяване на дейността си. За всеки период се изготвяше бюджет. На базата на разпределението на средствата от предходния период, всеки мениджърски екип планираше средствата за предстоящия по дейности (производство, маркетинг и реклама, технология, екология, обучение на персонала и др.). Също така се определяше и  необходимият брой на работниците в  отделните структурни звена. Фирмата получаваше информация за  движението на цените на материалите и за състоянието на пазара (търсене и предлагане). Учебно- тренировъчният процес включваше работа с кредитни институции, като източник на финансиране.  В условията на променяща се лихва по заемите, мениджърските екипи провеждаха финансовата  си политика. Всяка фирма виждаше резултатите от дейността си и как се развива спрямо останалите. Така имаше възможност да коригира финансовите си резултати през следващия отчетен период. Да оптимизира производството, да намали или увеличи обема на продукцията, да понижи себестойността, като намали разходите, да повиши производителността на труда, да подобри съотношението цена/качество, да избегне натрупването на стокови запаси и нереализирана продукция.

Мобилността повиши ключовите ни компетентности: бизнес комуникацията на чужд език, базисните умения по предприемачество, уменията за самостоятелно учене и събиране на информация, уменията за междуличностно общуване, работата в екип, взимането на управленски и бизнес решения, поемането на отговорност и анализ на постигнатите резултати. Различните ситуации, в които попаднаха петте екипа и различния икономически резултат от осъществената стопанска дейност, бяха един безценен урок за това що е то реален бизнес. Всеки един от нас успя да оцени собствените си знания, да придобие нови такива, да се убеди, че в реалния бизнес, освен  теоретични знания, за успеха са нужни творчество, инициативност, предприемчивост, отлична оценка на риска, увереност в собствените сили и усет. Мобилността в Германия постави началото на нашето професионално усъвършенстване, като икономисти. Това беше описано и в сертификатите, които получихме.

Изключително ценно беше и посещението на Парламента в Дрезден. Градът е  административен център на федерална провинция Саксония. Той е важен транспортен възел. В града са развити електротехническа, електронна, оптична, химическа, фармацевтична и др. промишленост. За някои от нас това беше второ посещение на европейски парламент, само в рамките на един месец. След емоцията да седнем на депутатските места на Европейския парламент в Страсбург, сега сторихме това и в Парламента на Саксония. Всяко място в него е обозначено и ние можехме да видим точно на чие място сме седнали. Самата зала е направена така, че тези, които са в нея не чуват нищо от отвън, но тези които са извън залата чуват всичко, случващо се вътре. Едно заседание в Парламента може да продължи до 10-12 часа, при това  без почивки. В средата, между  депутатите и президиума има място, на което ораторът чува собствения си глас. Председателят на парламента разполага с две места- представително, на което седи  по време не заседание, и още едно в залата.

Извън учебната програма имахме удоволствието да разгледаме забележителностите на Кемниц. От 1953 до 1990 година градът се нарича Карлмарксщат. Старото му име Кемниц е върнато след обединието на Германия. За поколенията е запазен огромният  монумент на Карл Маркс в центъра. Бронзовата глава на великият философ, автор на „Капиталът“ и човек, който по никакъв начин не е бил свързан с този град, тежи 40 тона и  е висок повече от 7 метра.  Освен красивия Дрезден посетихме и още един исторически  град – Лайпциг.  Преди обратния полет до България, направихме кратка разходка в неприветливото време на Берлин.  Завърнахме се в Родината изпълнени с хубави емоции от една изключително ползотворна практика до най-развитата икономически страна в Европейския съюз и негов естествен лидер. Всичко, което видяхме и научихме по време на обучението в Германия, ни зареди с енергия, даде ни увереност и помогна за нашето професионално израстване.

Лили Стоева, 11 а клас в ЗПГ

 

ЗПГ създаде трето поколение Евродепутати

11 юни 2011 година 36 ученици и 4 ръководители , ЕП в БРЮКСЕЛ;

20 ноември 2014 година 25 ученици и 3 ръководители, ЕП в СТРАСБУРГ;

08 март 2018 година 24 ученици и 2 ръководители, ЕП в СТРАСБУРГ

Не просто пътуване, а ПЪТЕШЕСТВИЕ!

С какво се различават тези две думи ли? Продължете да четете и ще разберете…

24-ма ученици. Момичета и момчета, на различна възраст, които почти не се познават. Хора, мислещи си, че надали някога ще станат чак толкова добри приятели, че ще могат да работят като истински екип, че ще успеят заедно да превърнат едно пътуване в незабравимо и вълшебно пътешествие.

Тези мисли се въртяха в главите им за съвсем кратко време, защото всяка една такава теория бе разбита с проведеното Пътешествие, в 5-дневен срок (07/03-11/03/2018), откриващо нови светове пред младите Евродепутати, всъщност тинейджъри, които получиха възможността да се докоснат до парламентарния живот в рамките на ден – 08/03/2017.

Но нека започнем от самото начало…

Трудно е да заспиш, когато ти предстои пътуване, просто вълнението не те оставя на мира! Така се случи и с нас… С по около един час сън, в съвсем първите часове на 7-ми март, групата ни се запъти към  терминал 1 на летище София. Всичко вървеше добре. Полетът, който бе първи за по-голяма част от групата ни, се оказа изключително вълнуващ и първата стъпка към невероятното преживяване, което предстоеше бе направена.

Кацнахме в Базел, Швейцария, страна извън пределите на Съюза.

Първият ден премина в разходки, снимки, усмивки, дегустиране на европейската кухня. Разгледахме Базел и се потопихме в атмосферата на френската Венеция- прекрасният  малък Колмар.

Вечерта, достигнахме дестинацията си – Страсбург-люлката на съвременната европейска демокрация, мястото, където се определят европейските политики. Нямаше как да не рзагледаме това обещаващо място. Въпреки умората, наистина си заслужаваше да се потопим във великолепието на френската архитектура, което ни обгръщаше отвсякъде, любопитните погледи, на бъдещите евродепутати от България, не можеха да се отделят от тази творба – Страсбург – плод на човешкия гений. Ах, Франция…

Вечерта дойде бързо, неусетно. Умората надделяваше, а и все пак ни предстоеше важен ден, ДЕНЯТ – главна цел на пътуването ни. Посещение на Европейския парламент и участието ни в Евроскола.

На сутринта, щом отворихме очите си, все още бе сумрачно. Започнахме да се приготрвяме. След около час вече изглеждахме като едни млади и дейни политици. Момичета в официални, елегантни рокли и момчета с ризи и вратовръзки. Човек погледнеше ли ни  в този зашеметяващ вид, би се зачудил: Това ли са тинейджърите, които срещаме по улиците веки ден?

Не съвсем. Те са различни, можещи, специални, готови да се борят и да бъдат гордостта на България, да представят Родината си достойно.

Тук е моментът да бъде отбелязано, че датата бе 8-ми март- международен ден на жената. Преди групата да се отправи към Парламента, младите депутати уважиха учителите си подобаващо. А г-н Терзийски поздрави всички дами като лично им подари цветя!

Толкова красиво начало на деня, нали…?

А сега нека се пренесем в света на Депутатите, на тези хора, които оказват толкова голямо влияние върху живота ни. Личности, отговарящи за добруването на нацията ни, грижещи се за настоящето и бъдещето ни.

В този празничен ден, групата от 24-ма ученици и двама учители от Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев” гр. Сандански, зае част от местата 751-те европейски депутати.

…Сякаш бяхме навлезли в друга Вселена, колкото и добре да бяхме запознати с работата и функциите на ЕС, чувството да прекрачиш прага на Огромния парламент е различно, вълнуващо. Сърцата ни трептяха в очакване да усетим магията на това място. Любопитството и нетърпението надделяваха.

След проверката, през която преминахме в самото начало на Парламента, се отправихме към вътрешната част на сградата, където се разделихме на шест групи, които отговаряха на определени приоритети от политиките на Европейския съюз. След това, работните група, състоящи се от по четирима представители на всяка една от 28-те държави членки на Европейския съюз, се запъти към определените ? места.

Вече не бяхме всички заедно, но отново бяхме силни, защото с всяка една стъпка увереността ни нарастваше, знаехме, че ще успеем, ще се приобщим и ще създадем нови приятелства.

Докато заемахме местата си в Пленарната зала на Парламента, вече се бяхме запознали с част от другите членове на групата ни.

Дойде моментът първата половина на нашия ден, като Европейски депутати, да започне!

Началото бе дадено с приветствия и с представяне на всяка една от държавите- членки. България бе презентирана от Кристина Дукова и Сократис Тесалоникиос. С добре подбрани думи, двамата ни представители разкриха с  гордост уникалността но Родината ни, на един от трите работни езика в ЕП.

В следващата част на първата половина от деня ни, имахме възможността да зададем въпроси и да получим отговори, свързни с теми, които ни интересуваха, нас и Европа като цяло.

Българските депутати имаха няколко забележителни включвания в пленарния дебат чрез задаване на актуални въпроси,  показващи тяхната изключително висока подготовка  и заинтересоваността им към развитието на Европейския съюз.

Какво смятате да направите за да намалите разликата между запада и изтока което води до “източване на мозъци? (Сократис Тесалоникиос)

Какво е мнението Ви за напускането на Великобритания от ЕС? Има ли опасност от напускането и на друга страна-членка на Съюза ? А какво ще се случи с учащите там? Какво ще направи ЕС, за да защити правата им? Ние като млади европейски граждани можем ли да направим нещо? (Владислав Манолов)

Улеснява ли, свободното преминаване през границите на страните-членки от ЕС, трафика на хора? (Мария Илиева)

Как ще убедим европейските граждани, че има разлика между бежанците (търсещите убежище и по-добър живот) и терористите, за да запазим мира в Европа? (Кристина Дукова)

Вие споменахте че имигрантите ще бъдат разпределени равномерно между страните в Съюза. Как смятате да се случи  това? Ще бъде избор, с който всички ще трябва да се съгласят или ще дадете право на мнозинството да определи? (Сократис Тесалоникиос)

И както най-вероятно вече сами забелязвате, заинтересоваността и високото интелектуално равнище на българските тинейджъри определено не остана незабелязано. Но трябва да подчертаем дебело, че през цялото време в Парламента присъстваха още 648 млади хора на възраст между 16 и 18 години, интересуващи се от работата и бъдещето на ЕС. Така че, конкуренция определено не липсваше! Но и главната цел, която, според мен, всички си бяхме поставили, бе това да работим в екип, да бъдем заедно. Като по този начин доказваме, че първоначалните цели на ЕС все още съществуват и са в действие, а именно: Единство, толерантност и подкрепа!

Всеки един от нас беше забелязан, а България, поставена на почетно равнище.

Така продължи и втората половина от деня ни.

Обядвахме в стола на парламента, а след това започна и дългоочакваната Евроигра.  Какво представляваше тя?

С една дума: Предизвикателство.

Момент, в който подлагаш на изпитание личностните си знания, но и работиш в екип с други ученици, които не си срещал преди. Едно от правилата на играта бе, отборът да се състои от четирима души, като всеки един от тях трябваше да бъде от различна националност.

Прекрасно  е да видиш как толкова много младежи могат да се сработят, при положение, че не се познават и говорят на различни езици. Но Европейският съюз е точно това: единни в многообразието си.

Екипите се сформираха значително бързо. Всеки от българските участници беше заел мястото си. Глъчка изпълваше залата, където бяхме събрани. Всеки участваше и допринасяше за успеха на отбора си. И въпреки че финалистите щяха да бъдат само четири отбора от по четирима души, според мен всеки беше победител в онзи момент. Защото беше част от различен отбор, защото беше достигнал до момента да бъде евродепутат, да усети вълнението, да допринесе за успеваемостта на отбора си.

На разположение за решаване на въпросите имахме около един час. След това всеки отново се присъедини към националния си отбор. Както вече казах, отборите от всяка национална група бяха по шест, с по четирима участници.

Нашите шест отбора се запътиха към по-малки зали, където със свои връстници, от другите 27 държави-членки, обсъждаха и решаваха казуси, свързани с основните приоритети на ЕС.

След двучасови размисли поехме отново към пленарната зала,където по двама представители от всеки отбор трябваше да представи проблема, както и да даде предложение за решението му. (всичко това, което е било обсъждано с целия екип). Изслушахме представителите, а след това дойде време да се обявят и резултатите от Евроиграта. Напрежението растеше. Само шестнадесет участници щяха да бъдат номинирани за участие в заключитеклния кръг на играта. Започна изброяването на имената…и в един момент: Йоана Поповчева, бе казано на микрофона. Ученичка в 10-ти клас от ЗПГ, от нашия отбор, точно така. Във финалистите вече имахме един представител. Толкова се развълнувахме, започнахме да се прегръщаме, докато не чухме и още едно име на депутат от България, а именно Сократис Тесалоникиос. Тогава вече започнахме да скачаме и да се радваме, както малки дечица се радват на подарък. Това беше наистина един подарък, по-скоро награда, заслужена награда! Постигната с много труд и взаимни усилия! Гордост се изписа на лицата на учителите ни, и въпреки умората в наближаващия край на деня, ние всички бяхме щастливи!

Но това не е всичко! Денят в Парламента все още не беше приключил! Предстоеше финалното състезание между четирите отбора, като в два от тях имаше български представители!

И така, напрежението отново се появи. Вълнението бе заело връхната си точка! Отборът, в който участваше Йоана водеше, но скоро след това и отборът на Сократис напредна. Като мач на любимите родни Левски и ЦСК. Дойде ред за последният въпрос точно към тези два вече водещи отбора. Само един от тях щеше да победи и в него щеше да има представител от България. За нас нямаше значение кой отбор ще бъде, за нас и двамата бяха победители! От 528 участници се избират 16 – те най-добре справили се. И двама от тях са БЪЛГАРИ. Двама от тях са ТИМИРЯЗЕВЦИ. Наша гордост, гордост за училището, града и държавата ни!

Е, все пак, нека ви споделя кой отбор победи: Отборът, в който участие бе взел Сократис! Той и съотборниците му бяха наградени!

В онзи момент забелязах трепета и сълзите в очите на всеки един от отбора на ЗПГ „Климент Тимирязев” гр. Сандански. Ние успяхме! Успяхме да покажем, че надежда за развитието на България съществува! За това, че нашите младежи не се интересуват само от незначителни неща, а у всеки един от тях, у всеки един от нас се крие нещо специално, нещо различно, нещо изключително!

Втората част на деня ни като парламентьори завърши с Химна на Европа, както и с развяването на всичките 28 знамена. Момент изпълнен с радост и вълнение!

Умората несъмнено се усещаше, но нито един от нас, нито за миг не съжали за това, че я изпитва. Заслужаваше си и ние го знаехме!

На следващия ден отпътувахме от Страсбург и се отправихме на туристическа разходка в Мюнхен, в късния следобед пристигнахме в Залцбург, за поредната незабравима вечер.  Завършихме това пътешествие с последна нощувка в красивия Загреб. След което се отправихме към нашата любима България!

Ах, хубаво е да си бъдеш вкъщи! Но спомените, приятелствата, знанията, емоциите, които преживяхме и изградихме ще останат в сърцата ни за цял живот.

А сега, докато пиша се сещам за думите на учителя ни, точно преди да заминем. Тя ни каза: Това ще бъде едно от най-незабравимите и хубави пътувания, които сте имали. Подходихме с малко недоверие към тези нейни думи отначало, но сега наистина разбрахме, че те са били истина, дори много, много повече…

Никол Парапанова – 10в клас , Евродепутат от името на ЗПГ и България. 

Свободата в твоите очи

Свободата да бъдеш различен. Свободата да можеш да си го позволиш. Свободата да бъдеш себе си. Свободата да опитваш и да не се оправдаваш за това. Свободата да решиш и да можеш да грешиш.

Какво е свободата – тя ти дава право да правиш неочаквани завои и да изследваш тайните тъмни кътчета в душите на хората. Свободата ти дава право да не се съгласяваш с авторитетите. Свободата прави възможен възходът на новото време. Свободата открива грешките, защото има свободата да оспори даденостите.

Петя Петкова определено е различна. И всички си го знаем. Петя е нашият идеал за свобода. Всички искаме да нарушаваме правилата и догмите, но не го правим. Стигмата от общественото неразбиране, страховете ни и вероятния хаос ни плаши и възпира. Петя е съдбовната отговорност сам да правиш изборите си и да поемаш отговорност за последствията. Може да загубиш няколко секунди от вечността, но ще направиш безценни останалите.

Свободата да опишеш чувствата си и да ги вкараш в сърцата на хората. Свободата е в думите. Когато им даваш възможността да се леят върху листовете, ти създаваш директна връзка с необятното подсъзнание. Свободата увеличава посоките и интересите, дава ти право да четеш безразборно и едновременно с това удивително концентрирано. Свободата не може да се опише, защото е безгранична. В  която и посока да погледнеш ще достигнеш до нови разклонения.

Определено Петя обича творенията си. Нейните рожби. Изискват стотици минути на съсредоточено изключване от света. И хиляди минути на добронамерени наблюдения. Застанала в постоянната си явка на познатата уличка в кафето или в любимото си заведение. Колко ли архиви и сурови материали е събрала за всички нас. С ненатрапчивото си присъствие, незабелязано попълваща нови нюанси в папката, наречена живот.

Петя си е поставила задачата да преживее всяка секунда от своя живот. Отвъд тиретата и точките. Премини през него, усети го, наслади му се и го пусни да се отиде. Възползваща се от всякакви усилватели и проводници на емоции, свалящи бариери и разкриващи тайни. Може би за да влезе в тъмнината, която дори самата тя крие от себе си. Определено е направила място за всякакви изненади. Най-вече съзнателно предизвикани от нея.

Свободата ни прави ценни и едновременно с това дава представа за незначителността ни. Тя ни дава посока и ни освобождава от предубежденията ни. Показва ни колко субективно е всичко. Свободата ти дава права и отговорности. Не те оставя намира и те запраща в различни посоки и измерения. Търсиш така усилено, а сякаш не намираш нищо, което да усещаш изцяло с цялата си същност, което да стане част от теб. Това е проклятието на твореца. Да изпитва нещата, да им се наслаждава и накрая да се освобождава от тях. За да направи място за следващата си емоция и чувство.

Понякога я избива горделивостта и се впуска в поредното състезание. Често побеждава и доказва на себе си, че да си уникално различен ти дава предимство в борбата със стандартно мислещите форми на живот. Дори свободните хора имат нужда от доказателства, че са на правилният път. В конкуренцията се ражда стремеж да се нарушават правилата и да се създават нови. Въпреки цялата преходност . Накрая всички купи и медали ще предизвикват в теб само приятното чувство на появилите се спомени.

Колко ли тежко е бремето на 18 да имаш знанията и спомените на хилядолетната история. Да имаш достъп до мозъците на велики мъже и жени. Не е ли прекалено рано да се задълбочаваш и да си задаваш неразрешими въпроси без отговори. Да навлизаш в мъките и страданията на човечеството. Да знаеш, да мислиш, да страдаш. А може би точно заради това няма да влизаш в безсмислени спирали и ще живее на максимални скорости. Или на бавни обороти, няма значение, както си решил на момента. Философите са самотни и неразбрани люде. Те си знаят кога самотата се превръща в радост или печал.

Философското в нея я е направило добър и състрадателен човек. Дори тя не може да си обясни как живеем в свят на неразбиране, ужаси и тирания. Как така използваме божествените си дарби в учудващо грешна посока. Как сме си го позволили, след като стремленията ни за израстване и борба може да насочим в други градивни направления. Видения от едни по-добри вселени ще добавите вие. Страданието променя хората, нещастието променя хората, явно нищо не е случайно ще си каже Петя, но пак няма да го приеме за идеалния вариант на човешко съществуване.

Ами това е Петя – философ номер 1 на училището за всички времена. Съзнателно решила как да живее живота си. Търсеща тайните му. Състезаваща се с най-добрите от творенията му. Знаеща, че всичко е преходно и опитваща се да създаде в себе си един творец, който да запечати творенията си във вечността.  Изпробваща благата му, преминавайки през тях с разбиране. С усмивка и доволство от добре свършената работа.

Светът е точица,  но тайните му са безкрайни. Петя харесва това. Този път не е за всеки, но е хубаво да знаем, че има и подобни пътища. Всеки път е уникален и е добре когато сте се захванали с него да следвате примера на Петя. Разбери, опознай, не бъди предубеден, наслади му се и му отдай заслуженото. След това продължи напред, обогатен от поредната тайна на живота, с която съзнателно си се сблъскал.

За втори път Българското философско общество и отреди първо място в национален ученически конкурс “БЪЛГАРСКИЯТ ПЪТ. ПОТЕНЦИАЛ, ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ” -може да прочетете есето .

Работници през 21 век

Какво трябва да направи човек? За да отговори на това, институтът за бъдещето, мозъчен тръст, базиран в Калифорния, се свърза с софтуерната компания за управление на таланти „Cornerstone OnDemand„, за да идентифицира някои основни характеристики и нагласи, от които работниците ще се нуждаят, за да се подготвят за следващата вълна „работа“ , „Каквото и да означава това и каквото и да идва“. Пет умения, препоръчани в доклада си от 22 февруари, широки, но полезни като пунктове за по-нататъшно мислене и обмисляне, са обобщени по-долу.

1. Станете известни
„Марките вече не са за знаменитости“, отбелязва докладът. Книгата на човек не трябва да спира на хартия: цифровото присъствие, ангажираността вътре и извън желаната индустрия и отличителният глас или перспектива са начини, по които един човек може да се катапултира от една работа в друга.

2. Направете смисъл на крехки, сложни системи
Негърските работни места на бъдещето ще изискват умствена гъвкавост, както никога досега. Особености като „мислене извън кутията“, „оцветяване извън линиите“ и „свързване на точките“ ще започнат да се появяват като изисквания. Така че работниците трябва да омаловажат творчеството си колкото е възможно повече. (Това е една от причините, поради които либералните изкуства са все още отлични колежни пътеки.)

3. Свържете се с машините
Кодиращите умения не са непременно изискване за всяко работно място, но задълбоченото разбиране на изчислителните процеси – дори само на абстрактно ниво – е почти гарантирана предпоставка. Не е нужно да знаете как работи алгоритмите за машинно обучение, но трябва да разберете общите идеи за автоматизация и изкуствен интелект и ползите, които те представляват. Отхвърлянето на цифрови устройства в този момент не е въпрос.

4. Изградете племето си
Независимо колко бързо се променят индустриите и институциите, личните мрежи не са такива. Осъзнайте общността си и останете ангажирани с това, което се случва около вас, независимо дали това означава поддържане на благоприятни социални връзки или достигане до нови хора, особено ако те са въвлечени в бизнеси, свързани с предпочитаната ви област на работа. Противно на общоприетото схващане, автоматизацията действително ще направи човешките взаимоотношения по-решаващи от всякога.

5. Продължавайте, като изградите устойчивост
Ангажирайте се и отново. „Защитната мрежа“ на трудовата заетост може да бъде „разсеяна“, според доклада, но това не означава, че не може да бъде възстановена. Оставянето на остарялата роля не трябва да се счита за загуба, а като непосредствена възможност за нова, по-нова роля. Работниците в новата икономика трябва да признаят, че повишаването на несигурността и невъзможността за работа е, че потенциално всичко е възможно.

Великолепната Седморка на ЗПГ

6:00, надежда, вълнение, любопитство, готовност, смелост.

Тези чувства ни бяха завладели в сумрака на днешната съботна сутрин.

Но нека първо се предствавим. Ние сме седмина ученици от Земеделска професионална гимназия „Кл. Тимирязев” град Сандански.

(Йоана Поповчева, Мария Илиева, Кристина Дукова, Владислав Манолов, Никол Парапанова, Габриела Самодумова и Вeличка Воденичарова).

Леко недоспали, но и нямащи намерение да спим, потеглихме към град Кюстендил. Пред нас предстоеше огромно предизвикателство, чиято подготовка ни отне усърдна всекидневна работа за по-малко от месец.

Листове, тетрадки, химикали. Тези, теми, резюмета. Български-английски език – неусетно мина пътуването ни, завладяни от вихъра на новия свят, в който бяхме потопени вече няколко седмици.

Не беше лесно, в началото не бяхме убедени, че ще се справим. Но продължихме да навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в знанието за Европейския съюз.

Придобихме умения, увеличихме общата си култура, разбрахме колко значима роля играе Европейският съюз в живота ни като европейски граждани. Запознахме се с актуалните европейски въпроси. Научихме се да вярваме в себе си.

Но най-важното: Научихме се да работим в екип, да се подкрепяме, да си помагаме, да тъжим и да се смеем, да падаме и ставаме, да не се отказваме, да не се обезсърчаваме при допусната грешка, да се уважаваме и всеки връх да покоряваме заедно!

Така, ние се превърнахме в един истински отбор, не изграден от просто съученици, а от истински, верни приятели, готови да се борят и да постигнат успех!

След около двучасов път, пристигнахме крайната си дестинация, а именно читалище „Братство” в град Кюстендил, където участвахме в състезанието „Евроскола”, което се провежда на всеки четири години.

Самото състезание представлява изработване и представяне на теза, резюме на казаното, на един от работните езици в Европейския парламент и отговор на въпроси. Темите са свързани с актуални европейски новини и проблеми.

По време на представянето, петима от нас представляваха отбора, а двама бяха резерви. Но усилията, по време на подготовката, бяха общи.

Отборът имаше време за подготовка, а след това с лудо-препускащи сърца се изправи пред уважаемото жури. Вълнението беше заело връхна точка, коленете трепереха, усмивки се появяваха на лицата, но и плахите погледи не липсваха. Петнадесетте минути изминаха неусетно!

Публиката беше възхитена, както и журито. Но ние все още не смеехме да кажем нищо. Отборът слезе от сцената и резервите се втурнаха да ги прегръщат. Четяхме гордост в очите на учителката ни, както и на директора ни. Знаехме, че като отбор сме дали всичко от себе си, в това поне, бяхме убедени!

На състезанието присъстваха още девет отбора от Област Благоевград и Област Кюстендил. Те също се представиха великолепно. Конкуренцията включваше най-добрите училища в двете области. (НХГ, ПМГ, както и езикови гимназии). Всеки отбор, с огромен потенциал.

Във втората половина на деня най-сетне всичко беше приключило. Чакахме обявяването на резултатите. В тези минути вълнението се беше учвеличило с пъти повече!
Бяхме седнали заедно, държейки ръцете си. Журито произнасяше заключителните си думи. Дойде ред да представят отбора, заел първото място. Дишането ни зачестяваше, ръцете ни трепереха и стискаха все повече съседните. Любопитство, но и уплаха се четеше в очите ни.

Ние знаехме едно: Бяхме дали всичко от себе си. 

И за нас, като отбор, вече бяхме победители, дори и да не ни бяха класирали, бяхме повече от доволни! Усилията и отделеното време не бяха напразни, никога няма да съжалим за участието си.

В следващия момент чухме името на училището, заемащо първото място:
Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев”, град Сандански.

Това бяхме НИЕ!

Успяхме! Победихме! Преборихме се!

Последваха безброй прегръдки, усмивки, но и насълзени, радостни очи! Целта беше постигната! Върхът преодолян! Конкуренцията победена!

Щастието, с което се прибрахме не може да бъде описано с думи, а изпитано само със сърце!

Разбрахме, че можем да постигнем много, но за да се изкачваме все по-нагоре, трябва да полагаме не просто усилия, а огромни усилия!

А трудът ни – винаги бива възнаграден!

Никол Парапанова -10в клас, част от великолепната седморка.