Архив

Календар

декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Емоции и размисли от другия край на Европа

Пътуването винаги започва преди самото пътуване. Страшно много документация. Чакане на програма, уточняването и. Уреждане на транспорт до летище. Туристически агенции, които търсят евтини билети. Родителски срещи. Объркани имена на пътуващи. Замяна на приемни семейства. Купуване на подаръци. Подготовка на презентации.  И още много въпроси.

Предварителната комуникация свършва и в един момент се оказваш на няколко часа от тръгване с неподготвен багаж и идеята, че трябва да смениш 2 самолета, за да стигнеш до желаната дестинация.  Още по-голямото объркване изниква пред теб, след като разбереш, че първият от тях каца на един терминал, а следващият ще ни чака на друг терминал, намиращ се на едно влакче и един автобус разстояние. Както винаги следват няколко часа мъчително броене на минутите и безцелно шляене в безмитни магазини.

След повторна проверка на шенгенските власти. Едно от малките улеснения на пътуването с прехвърляне по летищата/ София-Мадрид-Лисабон/ е автоматичното прехвърляне на багажа на трансферното летище. Така, се оказваш без нуждата от чекиране на багаж и преминаваш по бързата процедура в зоната на новата португалска компания. Върнахме се във времената на идилията, преди самолетния бизнес да бъде завладян от евтините превозвачи. Тук получаващ храна по време на полета, а не ти се налага да я купуваш. Не ти се налага и да следиш килограмите на препълнените  куфари.

Личи си, че сме в европейски съюз – взимаме си багажите и излизаме директно без проверки на лични карти. В залата на посрещачите ни посрещат шумните възгласи на португалските ни приятели. Нашите ученици са чакали тази среща вече 8 месеца с голямо нетърпение. Гостуването в България през февруари месец е създало ценни запознанства, които може да се превърнат в бъдещи приятелства. Сега те ще бъдат в обратната ситуация и ще са гости в португалските семейства. Звучи вдъхновяващо и в същото време малко притеснително. В главите им се въртят въпроси като този, как ще ги приемат, как ще се справят с предизвикателството на може би първите им самостоятелно взети решения извън семейното огнище.

Притесненията бързо изчезват, защото преди да стигнат до Алмада ще направят бърза обиколка на Лисабон и ще минат по известния мост, точно копие на Голдън гейт в Сан Франциско. Следва дълго пътуване до град Коста Де Капарика, защото в Алмада хотелите са пълни и за нас ръководителите ще се наложи пътуване до Алмада всяка сутрин и вечер. Рибарско градче с красив плаж на брега на атлантическия океан. Градче с хладни сутрини и вечери, студени океански води и красиви залези. За съжаление сгъстената програма не ни позволи да го разгледаме и опознахме добре само хотелските стаи. Много добър хотел, но бих предпочел варианта с по-лош в Лисабон. Еднакви разстояния, но си в красивата столица с хиляди възможности, дори в тъмнината на нощта.

ДЕН ПЪРВИ – След самотна вечер в голяма стая, следва богата закуска на шведска маса и абсурдно пътуване с междуградски транспорт. Попаднахме в задръстване и пълен автобус с пенсионери, решили че им е скучно у дома. В училището се влиза с електронни карти. Всеки ученик има такава. Официално посрещане с традиционни танци и песни. Още от този момент забелязваме колко емоционални са португалците. Те нямат нашите притеснения в показването на емоции и чувства. Прегръдките са нормален поздрав, а песните и шумните възгласи са отличителен белег. Средата е свободолюбива и учителите се стремят да не налагат силово своите изисквания, а учениците разбират и приемат границите. Дори малкото повишаване на тон е достатъчно. Създава се творчески шум в излишък, обаче я няма онази липса на желание за работа в прекалено уредените с правила и наредби образователни институции.

Веднага се гмурнахме в дълбокото – след откриването имахме и първото работно ателие по проекта. Бяхме подготвили мисли от миналото и настоящето, изречени от бележити сънародници. Прочетохме ги пред останалите и получихме съответните аплодисменти. Няма как тези запечатани фрази, да не отразяват част от индивидуалността и характера на всяка нация и въпреки това, доста от тях си бяха отражение на душевните общочовешки терзания, независими от държава и местоположение. Идеята, че хората са еднакви, с едни и същи емоции и проблеми в миналото, настоящето,  и че ще си остане така и в бъдеще, се прокрадна настойчиво в гората от ръкописно написани бележки. Сякаш всеки беше оставил част от себе си в тази обща палитра.

Почивка за обяд в стола на училището. Иновацията е, че учениците отново използват своите електронни карти, а персоналът има електронна база от данни с предпочитанията на ученици и учители. Храната е приятна, а зеленчуковите крем супи са отлично попадение. Продължихме с кафе пауза- учителската стая си има барче, а доста често учителите използват стаята и за обяд. Всяко методическо обединение има своята част от стената за разлепяне на уведомления. Училището се състои от няколко филиала и в следобедната сесия посетихме един от тях, посещаван предимно от по-малките ученици. Направи ни впечатление грижата за учениците в неравностойно положение. Практически те присъстват на всяко по-голямо събитие и са неразделна част. Учениците са свикнали с тях. Малките ни приятели ни поздравиха с песни и стихове и ни подариха изработени от тях картички.

Продължихме със среща в кметството на един от районите на Алмада. Португалците са хора, които не обичат прекалените разслоявания в обществото. Или поне никой не парадира с тях. Потвърждава го и фактът, че социалдемократическата партия се смята за дясна в Португалия. В един момент след сваляне на режима на Салазар/малко ми прилича на просветените австроунгарски крале/, дори комунистите са били водещата сила. Тези районни кметства в Алмада приличат на социалните служби в България. Вътре постоянно влизаха възрастни хора, явно тук е място, където намират решение на част от проблемите си.

Вечерта завърши с изморително изкачване и посещение на статуята на Христос. Разположена е на най-високата точка в Алмада, висока е 28м и е поставена на бетонен пиадестал от 75м. До върха се стига с асансьор срещу билет от 5 евро. Копие е на статуята в Рио в Бразилия и е строена 9 години от 50 до 59 година. Знак на благодарност към Бог, защото е опазил Португалия от ужасите на втората световна война. Тази разходка в неформална атмосфера даде чудесна възможност за допълнително опознаване на участниците в проекта. Площадката е отлична позиция за заснемане и на мост 25 април., но Лисабон е малко в далечината, от другата страна на река Тагу.

 ДЕН ВТОРИ -  В салона на училището се бяха събрали доста класове на мотивационна среща с човек, поставил рекорд за книгата на Гинес. Преодолял 540 мили с кайт сърфинг от Порту до остров Мадейра. Явно беше добър мотиватор, защото предизвикваше емоции със своята презентация. Следобед имаше среща в общината на Алмада, където също има прекрасна гледка към Лисабон. Разходихме се до кея и след това по-тясна крайбрежна ивица, покрай изрисувани, изоставени сгради. Времето беше мрачно и доста постудувахме. След това се качихме по панорамен асансьор и се отправихме към традиционно заведение на пица вечер. Продължението го знаете – много песни и смях в чудесна атмосфера. Португалците умеят да създават положителна атмосфера. Обичат безгрижната обстановка на чаша сангрия, в приятна компания и приказка до късни зори.

Този следобед беше и ден за среща с миналото на Алмада. Посетихме два музея. Както и в Испания и тук маврите са оставили своя отпечатък. И са превърнали Португалия в типичен южен народ. Португалците бяха стриктни в изпълнение на написаното – щом го има написано, трябва да се изпълни, дори в друг ден. Затова и не ни остана време за друго извън проекта. Обаче не бяха много по-стриктното изпълнение на детайлите в програмата. Имаше голяма  импровизация на момента, но това не ги притесняваше особено, защото главната идея на проекта, в който важните са учениците, а учителите са просто медиатори, вървеше гладко.  Свободното изчакващо време идеално се вписваше като време за опознаване и размяна на опит .

ДЕН ТРЕТИ – Пътешествие до другия край на полуостров Сетубал. Манастирът в Арабида ни потопи в живота на португалските монаси. Изолираното място е идеално за усамотения живот на монасите. Красивите гледки са правели тежкият им живот в труд и молитви към Бог, с една идея по-лек и са укрепвали вярата им. Крепостта в Палмира е косвеното доказателство за битките и реконкистата на Португалците спрямо арабите през 12 век.  Обядът в традиционен ресторант, включващ всевъзможни морски и други ястия от португалската кухня ни зашемети. Денят завърши с посещение в мол. В това отношение даже ги изпреварваме.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ – Работното ателие, организирано от португалците, създаде екипи от ученици от различните държави. След лекция за вредите на микропластмасите, учениците направиха съвместни опити за извличане на микрочастици от пластмаса от продукти на козметичната промишленост. Екипите създадоха свои решения за борба с този проблем и излъчиха свои представители, които презентираха какво са измислили екипите. Между другото в румънския екип са най-добрите говорещи презентатори от проекта.

Втората част на сесията се състоеше от представяне на легенди от миналото на районите и държавите, участващи в проекта. Португалците бяха направили подкаст, в който по интересен начин, говореха за своето минало. Следобед посетихме военноморското училище на Португалия, в момента и НАТО база. Там се запознахме с живота на курсантите. Както и на други места и тук виртуалната реалност е доста напреднала. Учениците имаха възможност да управляват кораб и се опитваха да го паркират на кея. Втората група ученици имаше също приятно занимание и в международни екипи се учеше да кара кану. Казаха, че било незабравимо преживяване, макар и доста измокрящо. Сутринта имаше официална среща с директорът на училището., а вечерта завърши с официална вечеря, на която се раздадоха много подаръци и отново се отдадохме на магията на португалската кухня.

ДЕН ПЕТИ- Последни уточнения за следващите срещи по проекта. Очакват ни Румъния, в края на февруари 2020 и Полша, в края на март 2020. В този последен ден имахме разходка до Лисабон. Повозихме се на ферибота. Португалците ни бяха уплашили, че всичко е много скъпо, но освен градския транспорт/билет за рейс 3,40 евро, за Метро- 1.35 и за ферибот 1.80/ можехме да си вземем кафе са 0.80 евро и магнитчета за 1 евро. Цените не се различават с много проценти от България, като изключим услугите.  За няколкото часа, прекарани в Лисабон, останахме очаровани от малкото видяно. Португалците са недоволни, че туристите  са превзели центъра на града, но столицата е историческо световно наследство и трябва да се види от повече хора.

И като всичко друго , и това приключение има своя край. Хванахме такси/ за 4 човека излиза по 2 евро/ до хотела ни в Коста де Капарика.  Последни мигове на учениците на летището с португалските си приятели и семейства. Сълзи в очите им и обещания, че Португалия ще остане в сърцата им с възможни гостувания още през следващата година и продължаване на висшето образование, плюс нови гостувания по ЕРАЗМУС+ в студентската сфера. Може да се говори, че европейските пари се харчат безсмислено, но програмите като Еразмус за обмяна на ученици, със сигурност постигат целта си и помагат в обмяната на опит, емоции и трупане на самостоятелност. Една седмица в европейско семейство е неоценима за нашите ученици и често променя мирогледи.

23:50 – самолетът се издига и оставя столицата на Португалия под краката ни. След 4 часа сме в Атина, 2 часа почивка и още 45 минути със самолет до Солун. Чакат ни с буса и след още 2 часа сме в Сандански. Светът не е чак толкова голям, колкото ни изглежда, щом другият край на Европа е на 8 часа разстояние от нас. Португалия няма да я забравим, определено ми харесват и емоционалните и добродушни хора и страхотната атмосфера на Лисабон и Португалия. Както се казва – до нови срещи !!!

още инфо и снимки

Едно момиче разказва за своите емоции при пътуването си в Португалия

20.10.2019г. Градът спи. Тъмнината и спокойствието са покрили като с мантия град Сандански. Само девет прозорчета светят. Девет чифта очи сънено се подготвят да напуснат домовете си за седмица. Седем ученици, двама учители. Мислите, въртящи се в умовете им, в този ранен час, са най-различни. Трепет, срах, съмнение, радост.

Учениците, малко притеснени, но и изпълнени с вълнение прегръщат родителите си и смело поемат накраткия  3 528-километров път до Алмада, Португалия, по европейски проект Еразъм „Минало, настояще, бъдеще – спомени и мечти”.

        Самолетът излита. Довиждане, България!

Здравей, приключение!

 Първа спирка – Мадрид, Испания. Разговорите между учениците и учителите са наситени със спомени, очаквания, леки притеснения. Още през този първи ден,обстановката е топла и изключително приятелска.

Втори полет. Мадрид – Лисабон. И ето тук започва истинската история.

След близо шест месеца от последната среща на българските ученици с част от португалските, новите приятелства са факт, а нетърпението и вълнението карат сърцата да затуптят още по-бързо. И ето, че моментът настъпва. Те са заедно отново.

Но нека сега, за да бъде разказът ни по-реален, позволим на учениците, от първо лице да разкажат за вълшебно преживяната седмица:

Слизайки от последния самолет, бяхме леко притеснени, защото някои от нас щяха да бъдат настанени при семейства, които не познавахме. Сякаш все още не бяхме осъзнали случващото се. Доста уморени поради недостатъчния сън и смяната на времето, гледахме леко скептично на случващото се. Не бяхме сигурни, че е нещо, което желаем да ни се случва. Но това абсолютно се промени, когато съзряхме група подскачащи и усмихнати тийнейджъри, държащи листове в ръце, с надпис: Добре дошли в Португалия!

Запознахме се с тези, които не познавахме, прегръщахме силно онези, които не бяхме виждали от много време. След това поехме по пътя към новите си домове. Топло посрещане ни очакваше там! Толкова много старание бяха вложили учениците и техните семейства. Поради този вид настаняване, всъщност, ние успяхме поне отчасти да се потопим и опознаем толкова различната, но и в същото време толкова близка до нашата, португалска култура.

През цялата седмица имахме различни дейности в училището. Представяхме цитати от родни писатели. Разказвахме легенди, свързани с местата, където идваме. Правихме опити, свързани с макро и микропластите и тяхното влияние върху живата материя. Работихме в чуждестранни групи, решавайки даден казус и давайки наши собствени предложения, свързани с опазването на океана и околната среда като цяло.

Прекарвахме цял ден, всички заедно – Българи, Португалци, Турци, Поляци и Румънци. И това време доста успешно ни сближи и ни накара да се чувстваме като едно цяло.

Забавлявахме се, разглеждахме забележителности. Посещавахме типични ресторанти, пътувахме и се наслаждавахме на изумителните гледки, които ни предоставяше Португалия!

Просто бяхме заедно, подкрепящи се, радващи се, обичащи…

Хората биха казали, че е невъзможно да се сближиш до такава степен с някого в рамките на само една седмица. Но НИЕ, всички ние сме реалният пример, че това е истина – възможно е, вярвайте ни!

След толкова специалната седмица, последва и емоционалното сбогуване. Безброй прегръдки. Неспирни сълзи. Неизказани думи.

Едва се качихме в самолета.

 Едва спряхме сълзите си.

Едва напуснахме това чудно земно кътче, заело ключово място в сърцата ни!

Променихме ли се? Обогатихме ли се? – Бихте попитали.

Да, по неописуем начин тази седмица някак ни направи по-добри, по-топли, по-усмихнати. Успяхме да видим света от друг ъгъл. Усъвършенствахме приятелствата си, научихме се да мечтаем, смело.

Различни сме, да. Различни сме. Повече ХОРА сме сега/

Никол Парапанова, 12в клас в ЗПГ Сандански, участник в проект „Минало, настояще и бъдеще- спомени и мечти“

Емоционална интелигентност в учениците

Създава се от оптимистичното мислене, емпатията чрез слушане и лидерството. Емоционалната интелигентност е процес, който преминава през самоосъзнаване/разпознаване на собствените си емоции/, самоуправление/управляване на емоции и самомотивация/, социално осъзнаване/ разпознаване и разбиране на емоциите на другите/ и управление на взаимоотношенията/ управление на емоциите на другите/ . В този процес се изграждат най-различни емоционални умения.

Използват се най-разнообразни практики / Дисциплина с фокус върху ученика,  Отговорности и избор, Топлина и подкрепа (от учителя и връстниците), Дискусии в клас,  Самонаблюдение и самооценка,  Разнообразни методи в преподаването, Реалистични академични очаквания, Обратна връзка и коучинг/

Използват се и най-разнообразни техникиТехники за разбиване на леда – учениците се опознават и развиват по-добри взаимоотношения, Загряващи техники – предизвикват интерес към урока, Разнообразни дейности за учене – поддържат интереса и включват учениците с различни стилове на учене, Мозъчни атаки и дискусии – насърчава се споделянето на знание и мнения, Ролеви игри и симулации близки до реалния свят, Съвместно учене – през групови задачи и проекти /

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ : 

Взимането на самостоятелно решение и поемане на отговорност за тези решения е едно от основните характеристики на емоционалната интелигентност. Често учениците са недоволни от оценките си и от това, че ги карат да учат неща, които не са им нужни, или безинтересни. Да оставиш мотивацията в техните ръце е добър подход в подобряване на емоционалните взаимоотношения и е част от процеса на създаване на емоционална интелигентност. Умения като самоконтрол и адаптивност са важни и полезни. Фокусът върху отговорността е основен принцип в ЕИ.

Подходът е следният – в часовете по учебна практика има едно непрекъснато решаване на задачи. Оценката се образува от предаването на няколко такива решени задачи. Това дава възможност на всеки да работи в собственото си темпо. Срокът е даден, решението си е негово, може да ги реши в луд бачкаторски режим за 1/3 от времето и след това останалите часове да използва както сам реши. Може да пропусне работата в определени часове, ако не е в състояние да работи и има лични проблеми в главата си. Може да реши, че 5-цата му е достатъчна и да не реши последната задача.  Или да реши задачата за 3-ка, за да му бъде признат предмета. Отговорността и решенията си са негови. Колкото са повече възможностите за избор на неща, които зависят от учениците, толкова повече ще спада недоволството в тях и ще развива техните умения за самоконтрол, инициативност и адаптация във всякаква среда.

 

Отличници и активисти

Да имаш само ОТЛИЧНИ оценки в бележника си е трудно постижение ! На снимката присъстват САМО ученици, преборили се за заветното ОТЛИЧЕН/6.00/ за учебната 2018-2019 година. Общо в училището са 44 !!! 11А и 12В клас имат най-много пълни отличници – по 7, следвани от 9А-5 и 8А, 10А по 4.

ВРЪЗКА

Отличници. И тази учебна година е в историята. Нека отдадем заслуженото на главните герои в това 10 месечно усилие. 197 на брой са !!! 121 ученици успяха да завършат с успех ОТЛИЧЕН /над 5.50/ а още 35 имат САМО ШЕСТИЦИ в бележниците си , или успех ОТЛИЧЕН/6.00/. Като отделно преди това 12 клас имаха 41 отличници за учебната година/ 9 пълни/. Най-малките от 8 А клас са с най-висок среден успех – Отличен/5.67/ , като имат цели 20 ученици с отличен успех. 11А и 12в са класовете с най-голям брой пълни отличници/6.00/ – по 7. Идеята беше да направим една обща снимка с грамотите им, но явно това е невъзможно в последния учебен ден 

ВРЪЗКА

Грамоти получиха най-активните ученици в 14-те клуба по интереси в училището ни. В тях участват над 150 ученици, като доста от наградените са членове на 2, 3 и дори 4 клуба !!!Ръководителите на заниманията по интереси посочиха по 2-ма или 3-ма отличили се, но доста от тях се затрудниха, защото имаха повече ученици за награди в списъците си !!!На снимките има волейболисти, стрелци, фотографи, доброволци, мажоретки, четящи и превръщащи книгата във филм, събиращи билки, картинг маниаци, уеб дизайнери, кулинари, членове на клуб по религия и дори математици 

ВРЪЗКА

Прагматиците -випускът на пропуснатите стотни

Дипломиране на ВИПУСК 2019 – 93 ученици получиха дипломи за средно образование. Първенец на ВИПУСК 2019 е Габриела Самодумова с общ успех- Отличен/5.86/, като 12 ученици завършиха с отличен успех над 5.50 , а още 24, с успех над 5.00 . Или близо 40% от дипломираните ученици в ЗПГ, завършват с успех над 5.00 . Първенците на всяка професия и специалност получиха грамоти и парични награди, а учениците с отличен успех – МЕДАЛИ. Общо 60 ученици взеха свидетелство за професионална квалификация/от 69 явили се на тази сесия/, като 5-ма от тях преминаха ДКИ-та си с оценка над 5.50 като общ успех от теорията и практиката, а по ДКИ практика, близо 50% от явилите се ученици имат отлични оценки.

Както се казва, всичко е на шест, като изключим частицата прагматизъм в повече в характерите им.Така де, имаме поне 10-на ученици, които имат среден успех от дипломата в диапазона на 5,35-5,45. И редовните над 20 завършващи с отличен успех над 5,50, сега са само 12. Само, защото решиха, че средният успех в дипломата няма значение за тях.

ГАБРИЕЛА САМОДУМОВА от 12в клас e ПЪРВЕНЕЦ на ВИПУСК 2019 в ЗПГ. ЗА да се пребори за това ПРИЗОВО място, тя получи оценка ОТЛИЧЕН/5.72/ на матурата по БЕЛ, ОТЛИЧЕН/5.53/ на ДЗИ по АЕ, а с това закова среден успех в дипломата си, цифром и словом в размер на ОТЛИЧЕН/5.86/ !!!

Габриела е донякъде изненадващ първенец в тази класация. Представител на тихите, изпълнителни, работливи и много трудолюбиви ученици. Поредното доказателство, че упоритостта побеждава таланта в повечето случаи. Може би ЗПГ е било точното място за нея, защото тя пристигна при нас с  бал от 26.8 , за да надмине след 5 години всички преди нея. Един от основните двигатели, които превърнаха училището ни в победител в националното състезание Евроскола. Може би и това е дало нужната доза увереност. Габи е постоянен участник в доброволческите инициативи в училището. Знам, че е много-добра в танците и обича корейската музика. Оттам в характера си притежава качества като постоянство и любопитство. Ами тя ще си остане голямата загадка за мен, но  доброто и сърце и упоритостта и, ще и помагат да върви в правилната посока, като продължава това свое целеустремено развитие нагоре и напред.

И както обикновено се случва стотните са важни, втора е Величка Воденичарова от 12в клас – среден успех, ОТЛИЧЕН/5.85/, ОТЛИЧЕН/5.53/ на матурата по БЕЛ и ОТЛИЧЕН/5.56/ по ДКИ на професията/5.30 по теория и 5.82 по практика я направиха първенец на професията и/. Кристина Дукова от 12а клас е трета – окончателен успех ОТЛИЧЕН/5,79/ и ОТЛИЧЕН/5,58/ на матурата по БЕЛ. Антония Ефтимова от 12а клас е в подножието на тройката с успех ОТЛИЧЕН/5,77/ и Отличен/5.58/ на ДЗИ по АЕ.

12А, ВИПУСК 2019 – завършиха като ПЪРВЕНЦИ със среден успех – Мн. Добър/5.32/ , дори момчетата веселяци имат успех над 4.50 :)От общо 23 ученици – 7 са отличници и имат успех над 5.50 ,а още 10 от тях са с успех над 5.00 !!! Трета тук е Деница Анастасова с Отличен/5,64/, матура по БЕЛ от Отличен/5,70/. Отличници са и първенецът на професия „Икономист“ е Екатерина Петрова с 5.62 / ДКИ теория-5.60 и ДКИ практика 6.00/, Михаела Стоянова с 5,60, Венеция Димитрова и Лили Стоева с 5,53. Едни симпатични млади хора, които умееха да влизат под-кожата на своите учители. Добре преценяващи границите, които може да преминат. Изпълнителни и прилежни в поставените им задачи. И както всички останали икономисти, преминаха в режим на забава и упорство в последните си класове.

Is that all there is- това ли е всичко. Попитаха ме дали ще ми бъде тъжно, след 5 години заедно.  Ами понякога ще си спомням за това как ги карах да правят безсмислени по техните представи неща. Ще си спомням как въпреки всичко, насъбрало се в главите им, правеха заданията си. Ще си спомням невероятно упоритата Криси с нейната , влагаща доза въображение и изпипваща детайлите и в най-баналните неща. Ще помня и заразното и ведро излъчване. Ще помня и най-знаещата сред тях Мария, за която се надявам да продължи в тази област.  Радвах се като видя как с минимални обяснения създаваше точно това, което трябваше да се създаде. И другата Мария, упорита почти колкото Кристина, в моментите когато имаше нужната доза желание.

Ще помня и добродушните  Йорданка и Михаела с искрената им радост от направеното от тях, и с голямата им доза на старание. И Мариана и Лили с театралното им умение да стоят на границата на отличната оценка. Иска се и доза прехвърлена емоция, за да добавиш онова гранично 5.50 в колекцията си. Другият вариант е упорито да преследваш и да работиш непрекъснато, наваксвайки изоставането. Ще помня и Илия и Роберто – единият с изкуството да си изкарва желаните от него 5-ци, а другият с нежеланието да изкарва 6-ци, въпреки възможностите си. Ще помня и другата Лили и Павел, те си знаят защо.

Ще ги помня момичетата и момчетата и от другата група- с понякога показното нежелание да работят, защото мислите им се реят в траектории, много далече от училището. Но и с упоритостта и старанието на другата част.  Ще помня Антония, когато се завърташе на 180% , за да почне да работи на 180 процента. И неспиращата да споделя емоции Екатерина, можеща и талантлива, но бързо претръпваща, и Деница преминаваща през заданията по-своя си начин, разцъкваща детайлите, докато паснат на емоционалното и състояние. Ще помня и Живка и Венеция с желанието им за работа и любопитството им. И Наско и Благовест с тяхното велико изпълнение в абитуриентската вечер. Ще помня и всякакви обсъждания по теми в доверително таен режим.

Характерното качество, което получават учениците от тази професия е систематичност и подреденост в работата си. Тук те най-добре разбират, че постиженията се постигат само с много труд и усилия. Ако ти се иска да постигнеш нещо, трябва да положиш усилия. И дори в училище да успееш да измамиш системата и да положиш минимални усилия, в живота ти няма да е така. Ако искаш да си успешен и държащ съдбата в собствените си ръце, никога не трябва да спестяваш усилията си. Няма нищо лошо да спестяваш усилия в направления, които не са ти важни, но ако това се превърне в основно правило, тогава успехът ще бяга далече от вас.

12в клас, Випуск 2019 –Винаги съм се чудил как симпатични индивидуалности, събрани заедно може да те изкарат понякога от равновесие. И няма как да им се разсърдиш, защото когато ги опознаеш, разбираш, че никой не го прави съзнателно.  Една странно добра, емоционална спойка от ученолюбиви и не толкова такива момичета и момчета/50% на 50%/.  Със среден успех от 4,83 и общо 5 ОТЛИЧНИЦИ – освен първите две на випуск 2019, Габриела и Величка, тук са и Десислава Гинчева, Отличен/5.67/, Атанаска Стайкова, Отличен/5.62/ Димитрина Пантева, Отличен/5.58/,!!! На 6-ма от тях не достигнаха няколко стотни за успех  Отл. (5.50)

Бликащи от емоции, непропускащи възможности и вечно търсещи. С добри души и с по-няколко допълнителни хобита в сърцата си. Десислава стреля и танцува, Наси свири, Габриела танцува. Търсенето в душите им не е завършило и  сега – Деси и Димитрина ще учат инженерен дизайн/явно има още много неразкрити таланти в умовете им/ , а Величка ще се бори с Академията на МВР. Todo es posible no pares de creer - Всичко е възможно, не спирайте да вярвате!!! Туристите се оказаха творчески и всеотдайни натури, всеки със своята чудатост! Както сподели един техен учител !

Ами да се надяваме, че освен оценките са придобили и ценните умения, изисквани от тази професия – комуникативност и способност за въздействие върху много хора. За да говориш пред много хора, трябва да си се подготвил предварително, да си се упражнявал и репетирал, да имаш опит и подходяща информация. И както на добрите им хареса да са активни и изпълнителни, така пък останалите наблегнаха на извънучилищните си интереси и теорията за минималните усилия. Но какво пък, можем само да пожелаем на добър час на всички !!!

12г клас, Випуск 2019 – започнаха 18, но от тях се получи добра комбинация и симпатичен клас. Цели 9 от тях, или 50% завършиха с успех над Мн.добър/5.00/, успехът на класа е повече от добър –Мн.добър/4.69/. Част от тях ще бъдат добри професионалисти в своята професия. Преподавах им в 8 клас, и след това в 12 в разширен вариант. Ами въпреки, че пораснаха си останаха същите – почтително уважителни към правилата и границите, които не трябва да са преминават.

12 б,д и е - Всъщност може и да не са били много-добри в усвояването на теоретичните основи , но имаше ученици от другите професии, които са добри практици, а това е по-важното. А още едно по-важно нещо, което никоя оценка не може да покаже е израстването им като независими и самостоятелни млади хора. Как да им се разсърдиш, като видиш коренната промяна в тези 5 години и срещу теб седят уверени в себе си, преодолели страховете си  индивидуалисти. Ако си разбрал, че си нещо и притежаващ необходимата доза увереност, ще се справиш с всичко.

Един добър и симпатичен випуск минава в историята на училището. Миролюбивите им бунтове бяха пренасочени в личностното им израстване, а не в упорити и невъзможни училищни драми. Това, че не взеха ДЗИ с една идея по-голяма сериозност, не означава, че няма да ги помним с добри чувства. Като представители на своето прагматично поколение, те изчислиха, че не е разумно да избират 2 ДЗИ, което може да им провали кандидатстването след това. Идеята беше, че може да избереш География и от общата ти култура и знанията ти в училище да доведеш оценката в интервала между 3,50 и 4,50 , като не е нужно да учиш теми. Или да избереш АЕ и въпреки по-трудният вариант тази година да получиш оценка между 4,50 и 5 , без да се напрягаш. Това е положението, няма значение, че дипломата ти ще има среден успех от вида на 5.42.

Всичко е резултат от спестените усилия и това се превръща във всеобща черта на българското образование. Общият успех от дипломата вече няма тежест, гледат се балообразуващите оценки. Същото е положението и с ДКИ – защо да се опитвам да науча/припомня/ 18 теми и да взема това допълнително свидетелство, като ще продължа обучението си в друго направление. Прагматично, но човек никога не знае, какво ще му се наложи да прави след 10 години примерно и всичко допълнително може да му бъде в полза. Същото е и положението с най-слабите ученици, които не взимат притежанието на диплома за нещо значимо, а след това се оказва, че тази хартийка им я търсят от доста институции и работодатели, особено в държавите извън България.