Архив

Календар

юни 2017
П В С Ч П С Н
« май    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Мисията „АЛЕЯ НА БУДИТЕЛИТЕ“ – изпълнена

Една сериозна и трудна цел бе реализирана. Тази кауза бе ценна не само, защото е израз на почит към велики личности, на патриотизъм, но и защото е белег на екипна работа, на инициативност, на сътрудничество и съпричастност на стотици хора. Да, наистина са стотици хора.

ЗАТОВА ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ НА:
1.Инициативния комитет по реализиране на идеята – Ангел Панковски, Юлиана Ангова, Росица Мигдалова, Никол Парапанова, Лили Стоева, Зорница Чикорова, Христина Анастасова, Сиана Джакова, Габриела Тосунова и Цветелина Арнаудова. В по-късен етап се включи и Бойко Джорджанов, който съдейства за продажбата на голяма част от билетите за благотворителния концерт.
2.Гинка Дзимбова и Тийнкомеди, които организираха и проведоха няколко инициативи за събиране на средства. Тя съдейства и за изготвянето на някои сценарии.
3.Надежда Мишева и инициативен комитет, които организираха игри и забавления за деца.
4.Класни, които със свои ученици изработиха и продадоха множество неща в проведения благотворителен базар.
5.Випуск 2017, които със своите класни ръководители(Даниела Коюмджиева /12а/, Виолета Петрова /12б/, Диана Дикова/12в/, Петър Пасков /12д/) подариха един барелеф – Васил Левски.
6.Много настоящи и бивши ученици изработваха различни неща за базара, търга и игрите в парка. Те нарисуваха картини. Те участваха в организирането и провеждането на всичките инициативи, чрез които се събираха средства.
7.Даниела Коюмджиева, Христина Гълъбова, Йорданка Пехливанова, Янка Шапкова, Таня Филчева, Лиляна Димитрова и Огнян Димов, които организираха и проведоха благотворителния бал. Благодаря и на всички гости.
8.Илияна Москова, Маргарита Вангелова и Харалампи Иванов организираха и проведоха церемонията по откриването на алеята. Всеки един от тях подпомагаше постигането на целта и с други дейности.
9.Огнян Димов, Бойко Стоянов, Андон Николов, Борислав Михайлов и Методи Чомеров извършиха строително-монтажни дейности по изграждането на алеята.
10.Стойна Карамфилова – съдейства за озеленяването и аранжирането на терена около алеята.
11.Маргарита Вангелова, която съдейства за репетициите и провеждането на благотворителния концерт. Валентина Мутафчиева пък продаде много билети.
12.Васка Манолева и членовете на китаро-мандолинния оркестър – Сандански.
13.Гергана Костадинова и членовете на ансамбъла за народни песни и танци „Никола Вапцаров“ за участие в благотворителния концерт.
14.Невена Станкова и децата от танцова формация „Хоуп“, както и техните родители за участие в благотворителния концерт.
15.Костадин Керянчев и членовете на духов оркестър – Сандански за участие в благотворителния концерт.
16.Наталия Попова и децата от балетна формация „Жасмин“, както и техните родители за участие в благотворителния концерт.
17.Снежана Николова и децата от студио по балетно и танцово изкуство „Феерия“ , както и техните родители за участие в благотворителния концерт.
18.Народно читалище „Отец Паисий – 1919“ – спомоществовател на барелефа на Пайсий Хилендарски.
19. Теодор Влахов и Красимир Цуцаков – спомоществователи на барелефа на Христо Ботев.
20.“Крисмар“ ЕООД – спомоществовател на барелефа на Иван Вазов и изпълнителна на барелефите.
21.“Ламнел комерс“ ООД дариха средства.
22.Иван Андреев – предостави средства.
23.Мария Петрова дари картини за търга и средства.
24.Стойчо Стоев дари колекционерски бутилки вино и средства.
25.Кирил Петров предостави финансови средства.
26.Атанас Стоянов осигури финансови средства.
27.Атанас, Георги и Иван дариха парични средства.
28.РПК „Пирин“ – Сандански дари средства.
29.Катя и Стойчо Дукови дариха средства.
30.Кстудио помогна в изработването на различни нещо, които бяха предлагани за продажба или използвани за други цели в инициативите.
31.Костадин Григоров осигури строителна техника за поставянето на барелефите.
32.Анонимните дарители – благодаря на всеки един, който с лев-два или повече дарени стредства в различните инициативи се включиха в реализирането на идеята. Техният жест е безценен и значим за постигането на целта.
33.Мария Горемлиева и Янка Шапкова водиха цялата отчетност и документи по събирането на средствата.
34.Емил Терзийски подпомогна в организирането и координирането на дейностите, свързани с изграждането на алеята. Той лично осъществи осигуряването на средства за два от барелефите.
35.Ивелин Терзийски – дарител на средства.
36.Александър Анталавичев – дарител на средства.
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ!
Иван Стоилов – старши учител в ЗПГ

Ами понякога учителите получават и такива съобщения

Скъпа госпожо Иванова,

Всъщност не знам от къде да започна и най-вече не знам дали ще имам думи,за да опиша нещата,които ще прочетете в следващите редове.Вече втора година имам удоволствието да съм от тези ученички,от този випуск,на който вие преподавате…или поне на част от нас.Помня първия ден,в който имахме час с вас..и сега – вече 2 години по-късно.Вие сте първия учител,който мога да нарека любим.Вие сте учителката,която успя да ме промени към една по-положителна и добра насока.

Вие за мен освен госпожата по туризъм,която ще помня дълго време,сте и учител в живота и какъв трябва да бъде човек.Със сълзи на очи мога да Ви кажа,че сте един прекрасен човек..Благодаря ви,че въпреки всичко през тези 2 години,вие бяхте до мен,давахте ми съвети,подкрепяхме ме…но най-вече ви благодаря затова,че повярвахте в мен и ми имате доверие..Благодаря ви,че дойдохте в нашето училище.Благодаря ви и затова,че успяхте да ме насочите към това,което искам да бъда след няколко години,благодаря ви,че успяхте да ме накарате да повярвам в себе си и във възможностите си.

За тези 2 години научих страшно много от вас,а именно да бъда смела,добра и отговорна за нещата,с които се захвана..Успяхте да ме научите,че въпреки всичко негативно,което се случва – да продължавам напред с усмивка.Вие сте незаменима..Надявам се,че през следващите 2 години също,че бъдете наш учител и ще ни преподавате.С всеки
изминал ден мога да кажа,че все повече осъзнавам колко много ви уважавам и обичам..благодаря ви за часовете по туризъм изпълнени с усмивки,за репетициите в залата,които въпреки понякога да бяха изпълнени с напрежение,но същевременно с много забавление и смях…за всичко онова,което ми дадохте!

Силно се надявам да не съм ви разочаровала много,но дори и съм – не е било съзнателно и искам да ви се извиня,за което..благодаря ви…просто ви благодаря..благодаря ви,че въпреки грешките,които допусках на практиките и ви създавах главоболия,вие не ми викахте и крещяхте,а ми давахте съветите ви като градивна критика,от която мога само да се уча..също така мечтата ми,а именно да работя след години именно в областта на туризма – се надявам да не остане само мечта..благодаря ви,че ми дадохте началото и това,че ме накарахте да повярвам в себе си – ме накара да повярвам,че всичко с труд,усилия и постоянство ще се случи..обещавам ви да не ви разочаровам тук…и ще дам всичко от себе си,за да оправдая усилията,които полагахте,за да можете да ни налеете нещо в главите и да успеем малко или много..също така ви обещавам,че след 2-3-5 години – вие ще се първата,която ще разбере,ако успея именно в тази област.

Никога няма да успея да изразя хилядите си благодарности към вас..радвам се,че бях част от този проект,който без вас и вашия позитивизъм нямаше да бъде същия.Вие сте един невероятен и чудесен човек,който не трябва да губи усмивката си,защото усмихнатите хора са 2 пъти по-красиви,нали?Залата ще ми липсва много…надявам се,че и другата година ще има клуб по танци,за да покажем кои са най-добрите с най-добрия ръководител..благодаря ви също,че ме научихте на търпение и постоянство,които до преди година не притежавах и силно се упреквах за това.

Благодаря ви за много за всички емоции и усмивки през цялото време,в което бяхме заедно…знам,че имаме още малко до края на учебната година,но реших да ви напиша и всичко останало!Благодаря ви .. просто БЛАГОДАРЯ..А,също се надявам сега вие да имате търпението да прочетете всичко това…малко е дълго,ноо…за най-добрият учител – Всичко! ?

Написано от ученичка в ЗПГ

Седем въпроса за стартъпите

По лесно е да се имитира, отколкото да се сътвори нещо ново. Когато развиваме нещо, което вече знаем се придвижваме от 1 към N . Но всеки път, когато създаваме нещо ново, тръгваме от нула към  едно. Изобретението е дискретен акт, тъй като в момента на сътворяването резултатът е единичен, нов и непознат.

  1. Въпросът на инженерите : Можем ли да създадем технологичен пробив вместо частично подобрение ? Ако искаш да създадеш и задържиш стойност, не навлизай в унифицирани територии.
  2. Въпросът за момента : Сега ли е правилният момент за започване на точно този бизнес ?
  3. Въпросът на монопола : Започваме ли с голям дял от малък пазар ? Имаш ли марка, обем, мрежови ефект и технология ?
  4. Въпросът за хората : Правилно подбран ли е екипът ? Технически умения и допълващи се знания, съчетани с работа в екип и предварителни взаимоотношения.
  5. Въпросът за дистрибуцията : Има ли начин не само да произвеждаме, но и да пласираме ?
  6. Въпросът за трайността : Ще съумеем ли да запазим позицията си на пазара след 10 – 20 години ?
  7. Въпросът за тайната : Открили ли сме уникална възможност, която другите не виждат ?

От нула до едно – размисли върху стартъпите или как да изградим бъдещето – Питър Тийл

За агресията в училище

За никого не е тайна, че възпитанието днес не изживява най-добрите си времена. Има ли причини за това?

Единствената причина, поради която децата не се държат добре, е защото вие самите не сте им показали какво означава добро поведение. Вие очаквате от тях съвършено различно отношение. Вдигнете летвата на възпитанието и ще видите как поведението на децата ви ще стане по-добро.

То е напаст, която убива

То започва от пясъчника, но не свършва в пясъка. 

То се просмуква, изтича, разпростира като радиация. Някои увреди са мигновени, други се проявяват във времето, носят се из поколенията, дебнат из гените.То е усещането за безнаказаност.

Училището днес – всички са жертви!

Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете – как така ще се сбият, след като има учител?

Та, както стана ясно, въпреки забраните, децата тичат като обезумели. И как няма да е така – стоели са толкова време на чин, нормално е. Значи нещо в забраните не е наред. Трябва да им се осигури място за изразходване на енергията. Кой трябва да го направи? Директорът, учителите? Разбира се, че не. Нито имат средствата, нито компетентността. Това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и “приобщаване”, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си.

Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи – във всеки клас има около 40 родителя. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая не деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата.

Защо учителят е безпомощен пред агресията на учениците

В първия учебен ден хиляди любопитни ученици с внимание наблюдават новия си учител, за да установят какво се позволява в училище. Някой ще стане от първия чин и ще отиде при съученика си на последния, за да го пита нещо. Друг ще реши да отиде до тоалетната, но едва като отвори вратата, ще каже накъде се е запътил. Трети ще прави балони с дъвката си, четвърти ще зяпа в скъпия си телефон. Даже може да звънне на майка си в час, за да я пита как е.

Първо започва един, който по-характер е с по-високо самочувствие, по-глезен и по-нахален. Учителят съответно му обяснява, че в час се спазва определен ред и той е задължителен за всички. Ученикът се кротва за известно време, после пак прави нещо и целият клас зарязва решаването на задачата и се вторачва в него. Учителят отново му прави забележка, детето отново започва да се оправдава.  Най-често пита:” Какво съм направил?” Други деца се намесват, коментират, и часът отлита.

Трудно е да върнеш вниманието на ученици при далеч по-атрактивната проява на непослушен ученик. Но след още двадесет забележки на  въпросното дете вече не му пука. То вече е разбрало, че няма  последици. Няма допълнителна извънкласна работа, наказание за сто пъти преписване на текст, няма среща с директора, няма викане на родители. Нищо.

Системата се отнася с огромно уважение към децата с по-свободно поведение, не желае по никакъв начин да им пречи да бъдат себе си, дори от това да зависи психическото и физическото им здраве, включително и на останалите.

Първият, невъзпитаният, виждайки, че училището не е способно да го научи да спазва правила, търпи развитие. С напредването на възрастта започва да прекосява всички граници: открито предизвиква съученици и учители с груби или нецензурни думи, унижава ги публично. Съответно,  авторитетът на клетия учител пред ученици пада.

Как се справят с агресията сред учениците по света

При най-малкото провинение децата отиват при директора. За по-сериозните ги отстраняват за няколко дни, а за най-сериозните ги изключват.Правилникът е закон за всички – и за родители, и за деца. С него се запознават в началото на учебната година и го спазват стриктно, защото санкциите са железни. В училище децата никога не остават сами. През междучасията има дежурни учители, които ги пазят.

Свободно време нямат и никога не остават без надзор. От началото до края на учебните занятия остават в затвореното пространство на училището, където външни лица абсолютно не се допускат.

В цялата гимназия има камери, които записват всичко, което се случва там. Междучасията са кратки и обикновено трябва да сменят стаите, но понякога имат време да поиграят на различни игри. Но не и с телефоните си. Никой няма право да внася телефон в училище – нито ученик, нито учител. И ако детето отсъства, родителите са длъжни да се обадят на стационарния телефон в канцеларията. Оттам предават на учителя. Не се извиняват отсъствия, за които няма обаждане от страна на родителя.

При физическо насилие се викат родителите, наема се адвокат. Изобщо нещата стават много сериозни и повечето деца предпочитат да спазват правилата, отколкото да попадат в проблемна ситуация. Там категорично се говори за всеки проблем и никой от провинилите се не е прикриван, независимо от това чие дете е и други подобни, които често се оказва определящи за нашето общество.

Националната олимпиада в Сандански – поглед в бъдещето на България

Десетата национална олимпиада по гражданско образование 2017 се проведе в нашето училище. От 28 до 30 април в Сандански пристигнаха над 80 ученици от цяла България и се състезаваха за медалите от олимпиадата в три възрастови категории. Доста се постарахме с организацията и си мисля, че се получи. Благодарим на всички гости, защото и за нас беше удоволствие да приемем тези вдъхновени и целеустремени млади хора. Те са бъдещето на България. Раздават времето и труда си за другите. Имат мечти, идеи и се борят за реализацията им. Ако бъдещите граждани на републиката ни приличат поне малко на тях можем да чертаем малко по-различно бъдеще за държавата ни.

Да направиш подобен проект и да го реализираш си е истинско изпитание. Ако учениците знаеха в началото какво ги очаква биха се отказали на първата седмица. След това вече е късно. Идеята ги е победила. Емоциите и силата на желанието са довършили останалото. Заразителното поведение и енергия на техните преподаватели-ментори е направлявала процеса. Когато се чувстваш полезен и си завладян от нещо голямо, тогава трудностите са преодолими и губят страховитата си сила. Колкото повече навлизаш в подробностите, толкова повече разбираш мащабността на начинанието си.

Проектите са екипни начинания. Спестява време и усилия. С времето проличава, че няма как да минеш без умения по ИТ, че ще ти се наложи да разбереш как се създават успешни презентации, че умението за намиране на финансови средства е жизненоважно и накрая без човека с нестандартните идеи и богатото въображение пак нищо няма да се получи. Трябва да си водач на тези хора и да ги стиковаш в отбор.  Затова и е трудно да участваш на подобна олимпиада. Мнозинството от участниците са разностранно надарени личности, или отлични мотиватори, делегиращи задачи на подходящите хора.

Да организираш събитие от подобен ранг като национална олимпиада е награда, чест, но и тест . Огромната логистика се прехвърля и разпределя между РУО и училището домакин. Наличието на фактори като жури, грамоти, подписи на министри, настаняване, списъци, зали, техника, квестори увеличава на N степен възможността от грешка и провал. Участниците идват със своите идеи и разбирания. Имат си изисквания. Не са съобразили ситуацията и се надяват да решиш проблемите им. Наличието на възрастови групи допълнително размива нещата с наличието на родители и преподаватели по време на представянето. Ръководителите са хвърлили огромни усилия и затова напрежението е огромно. Повечето са редовни посетители на олимпиадите, надявайки се да дочакат звездната година и да видят свой възпитаник на почетната стълбица.

Журито също са ветерани. Вече имат изградена представа какво търсят. Като всички хора и те са емоционално пристрастни и толерират участниците, които грабват душите им. Няма да  излъжем, ако потвърдим, че интересните и завършени проекти получават повече точки. Мащабните провокации имат шанс, но малките и практични идеи са големите победители. Конкретните цели печелят пред абстрактните идеи за по-добър свят. Добрите презентатори грабват няколко бонус точки. Добрите отговори в минутите за въпроси имат шанс да наклонят везните. Стратегията е в бонус точките, защото класирането е в рамките на милиметри. Цялостния образ решава задачата с крайното класиране. Там винаги има хора с еднакви резултати и зад това стои идеята на журито да се възнагради трудът на повече хора.

Десетата национална олимпиада по гражданско образование 2017, която се проведе в ЗПГ „Климент Тимирязев“ вече е история. Медалите и грамотите са само последният елемент, вследствие на многото положени усилия и труд. Емоциите, създадените нови приятелства, натрупаната огромна доза увереност, откраднатият чужд опит. Ето това ще остане завинаги !!! А да попаднеш в среда от нестандартни, упорити и деятелни млади хора, дори само за 2 дни – това вече е заразно и безценно !!! Надяваме се, че нашите ученици, участвали в организацията, са почувствали тази енергия, която извира на подобни форуми.