Архив

Календар

септември 2018
П В С Ч П С Н
« авг    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Историята накратко

От гледна точка на датаизма ние можем да разглеждаме човешкия род като една цялостна система за обработване на данни, в която отделните хора изпълняват функцията на чипове. Ако това е така, можем да приемем цялата човешка история като процес на подобряване на ефикасността на тази система чрез четири основни метода:

1. Увеличаване на броя на процесорите. Град със 100 000 жители има по-голяма изчислителна мощност от село с хиляда.

2. Увеличаване видовете процесори. Различните процесори използват различни начини за пресмятане и анализиране на данните. Използването на различни видове процесори в една обща система следователно може да увеличи нейния динамизъм и креативността й. Разговорът между селянин, свещеник и лекар може да доведе до формулирането на нови идеи, които никога не биха се родили в разговор между трима ловци събирачи.

3. Увеличаване броя на връзките между процесорите. Няма смисъл да се увеличават броят и видовете процесори, ако те не са добре свързани помежду си. Търговска мрежа, свързваща десет града, вероятно ще доведе до много повече икономически, технологически и социални нововъведения, отколкото десет изолирани града.

4. Увеличаване свободата на движение между съществуващите връзки. Свързването на процесорите не би било полезно, ако информацията не може да се движи свободно. Построяването на пътища между десет града едва ли би помогнало много, ако по тях вилнеят разбойници или ако някой параноичен деспот не разрешава на търговци и пътници да се придвижват по тях така, както желаят.

Тези четири метода често влизат в противоречие. Колкото е по-голям броят на процесорите и колкото повече са различните видове, толкова по-трудно е да се осъществи свободна връзка между тях. Изграждането на Sapiens системата за обработване на данни следователно преминава през четири основни фази, във всяка от които преобладава различен метод.

Първата фаза започва с когнитивната революция, която позволява свързването на голям брой Sapiens в една обща мрежа за обработване на данни. Това дава на Sapiens решаващо предимство пред всички други човешки и животински видове. Броят неандерталци, шимпанзета или слонове, които можете да свържете в една мрежа, е строго ограничен, но за Sapiens няма такова ограничение.Представителите на Sapiens използват предимството си в обработването на данни, за да завладеят света. Заселвайки се в различни земи и на различни климати, те обаче губят връзка помежду си и преминават през различни културни трансформации. Резултатът е огромно разнообразие от човешки култури, всяка със свой стил на живот, свои поведенчески схеми и свое виждане за света. Следователно първата фаза от историята включва увеличаване на броя и видовете човешки процесори в ущърб на връзката помежду им: преди 20 000 години в Европа има много повече Sapiens, отколкото преди 70 000 години, a Sapiens в Европа обработва информацията по различен начин от Sapiens в Китай. Между хората в Европа и в Китай обаче няма връзка и изглежда абсолютно невъзможно всички те някой ден да се превърнат в част от една обща система за обработване на данни.

Втората фаза започва със земеделската революция и продължава до появата на писмеността и парите преди около 5000 години. Земеделието ускорява демографския растеж, така че броят на човешките процесори рязко нараства. Същевременно земеделието позволява на много повече хора да живеят в тясна близост, при което се създават гъсти локални мрежи с безпрецедентен брой процесори. Освен това земеделието създава нови стимули и възможности различни мрежи да търгуват и общуват помежду си. Въпреки това през втората фаза центробежните сили са преобладаващи. Без писменост и без пари хората не могат да създадат градове, царства и империи. Човечеството все още е разделено на безброй малки племена, всяко със свой собствен начин на живот и светоглед. Да се обедини цялото човечество, не е дори фантазия.

Третата фаза започва с изобретяването на писмеността и парите преди около 5000 години и продължава до началото на научната революция. Благодарение на писмеността и парите гравитационното поле на човешкото сътрудничество най-сетне преодолява центробежните сили. Човешките групи се свързват и смесват, създавайки градове и царства. Политическите и търговските връзки между различните градове и царства също укрепват. Поне от първото хилядолетие пр.Хр. – когато се появяват монетите, империите и универсалните религии – хората започват съзнателно да мечтаят за създаването на обща мрежа, която да обхване целия свят.

Тази мечта се превръща в действителност през четвъртата и последна фаза от историята, която започва около 1492 г. Първите изследователи, завоеватели и търговци на модерността плетат първите рехави нишки, които оплитат целия свят. В късния модерен период тези нишки стават по-здрави и по-плътни и паяжината от времето на Христофор Колумб се превръща в стоманената и асфалтовата мрежа на XXI в. И което е още по-важно, информацията получава възможността да се движи все по-свободно по тази глобална мрежа. Когато Колумб за пръв път свързва евразийската с американската мрежа, само ограничен брой битове информация успяват да прекосяват океана всяка година, промъквайки се между бариерите от културни предразсъдъци, строга цензура и политическа репресия. Но с течение на времето свободният пазар, научната общност, господството на закона и разпространяването на демокрацията премахват бариерите.

Ние често си въобразяваме, че демокрацията и свободният пазар побеждават, защото са „добри“. Истината е, че те побеждават, защото подобряват глобалната система за обработване на данни.И така, през последните 70 000 години човечеството първо се разпръсва, после се разделя на отделни групи и накрая отново се събира. Процесът на обединение обаче не ни връща към началото. Когато различните човешки групи се сливат в днешното глобално село, всяка носи със себе си уникално наследство от начини на мислене, инструменти и привички, които е събирала и развивала по пътя си. Ако човешкият род наистина е една единна система за обработване на данни, каква е нейната продукция? Датаистите биха казали, че продукцията й ще е създаването на нова и дори още по-ефективна система за обработване на данни, наречена интернет-на-всички-неща (IoT). След като тази мисия бъде изпълнена, Homo sapiens ще изчезне.

Ювал Харари – Homo Deus – Кратка история на бъдещето.

Homo Deus – кратка история на бъдещето

Представителите на Sapiens управляват света, защото единствено те могат да изтъкат интерсубективна мрежа от истории: мрежа от закони, сили, субекти и места, които съществуват само в тяхното общо въображение. Именно затова единствено хората могат да организират кръстоносни походи, социалистически революции и движения за човешки права.Други животни също могат да си представят различни неща. Котка, която дебне мишка, може и да не вижда мишката, но може да си представи формата и дори вкуса на мишката. Доколкото ни е известно обаче, котките са способни да си представят само неща, които реално съществуват на света – като мишките. Те не могат да си представят неща, които никога не са виждали, помирисвали или вкусвали – като американския долар, корпорацията „Гугъл“ или Европейския съюз. Само Sapiens може да си представя такива химери.Следователно, докато котките и другите животни са затворени в царството на обективното и използват комуникационните си системи просто за да описват действителността, Sapiens използва езика, за да създаде напълно нови реалности. През последните 70 000 години интерсубективните реалности, които Sapiens измисля, стават все по-могъщи и днес господстват на света.

На практика силата на мрежите за сътрудничество между хората зависи от деликатния баланс между истина и фикция. Ако изопачаваш твърде много действителността, това ще ти навреди и няма да можеш да се пребориш с по-прозорливите си съперници. От друга страна, не можеш да организираш успешно големи човешки маси, ако не разчиташ на митове. Затова, ако се придържаш стриктно към неподправената реалност, без да примесваш малко фикция, малцина ще те последват.Фикцията не е лошо нещо. Тя е жизненоважна. Без общоприети истории за неща като пари, държави или корпорации нито едно сложно човешко общество не може да функционира. Не можем да играем футбол, ако всички не вярваме в едни и същи измислени правила; не можем да извлечем полза от пазарите и съдилищата без подобни измислени истории. Но историите са просто средства. Те не трябва да се превръщат в наши цели или в наши критерии. Забравим ли, че те са просто фикция, губим връзка с реалността. Тогава започваме войни, „за да спечелим много пари за корпорацията“ или „за да защитим националния интерес“. Корпорациите, парите и нациите съществуват единствено в нашето въображение. Ние сме ги измислили, за да ни служат; тогава защо сме готови да жертваме живота си, за да им служим?

Модерността е договор. Ние всички се подписваме под този договор в деня на раждането си и той направлява живота ни до деня на нашата смърт. Малцина могат да отменят или да заобиколят този договор. Той определя храната ни, работата ни и мечтите ни; той решава къде ще живеем, кого ще обичаме и как ще си отидем от този свят.На пръв поглед модерността изглежда като някаква много сложна спогодба, затова малцина се опитват да разберат под какво са се подписали. Все едно сваляте някакъв софтуер и от вас се иска да подпишете съответния договор от десетки страници, написани на бюрократичен език: вие хвърляте един поглед, веднага отивате с мишката до края на последната страница, отмятате „приемам“ и повече изобщо не мислите за това.

Всъщност модерността е удивително проста спогодба. Тя може да бъде синтезирана в едно изречение: хората се съгласяват да се откажат от смисъл, за да получат власт.До модерната епоха повечето култури вярват, че хората имат някаква роля в грандиозен космичен замисъл. Този замисъл е дело на всемогъщи богове или на вечните закони на природата и човешкият род не може да го промени. Космични-ят план дава смисъл на човешкия живот, но същевременно ограничава човешката власт. Хората са като театрални актьори. Текстът на пиесата дава смисъл на всяка тяхна дума, сълза или жест – но поставя строги ограничения върху изпълнението. Хамлет не може да убие Клавдий в първо действие, нито да напусне Дания, за да отиде в индийски ашрам. Шекспир няма да го допусне. По същия начин хората не могат да живеят вечно, не могат да се отърват от всички болести и не могат да правят каквото си искат. Няма го в текста.

Предмодерните хора са вярвали, че в замяна на отказа от право на избор животът им получава смисъл. Наистина имало значение дали се сражаваш храбро на бойното поле, дали подкрепяш законния владетел, дали на закуска ядеш забранени храни, или имаш любовна връзка със съседката. Това, разбира се, пораждало известни неудобства, но давало на хората психологическа защита срещу беди. Ако се случело нещо ужасно – да речем, война, епидемия или суша, – хората се утешавали с мисълта: „Всички ние изпълняваме роля в грандиозна космична драма, измислена от боговете или законите на природата. Не знаем каква е пиесата, но можем да сме сигурни, че всичко, което се случва, има цел. Дори тази страшна война, епидемия или суша има място в голямата схема. Нещо повече, можем да разчитаме на драматурга, че историята несъмнено ще има добър и логичен край. Така че дори от войната, епидемията и сушата ще има полза – ако не тук и сега, то в задгробния живот.“

Модерната култура отхвърля тази вяра в някакъв космичен замисъл. Ние не сме актьори в епична драма. Животът няма сценарий, няма драматург, няма режисьор, няма продуцент – и няма смисъл. Доколкото се простират научните ни знания, Вселената е сляп и произволен процес, пълен с шум и ярост, които обаче не означават нищо. В своя безкрайно кратък престой на тази мъничка като прашинка планета ние се суетим и колебаем ту насам, ту натам, а после от нас не остава дори следа.Тъй като сценарий няма и хората не изпълняват роля в някаква голяма драма, ужасни неща могат да ни сполетят и никаква сила няма да дойде да ни спаси или да даде смисъл на страданията ни. Няма да има нито добър, нито лош край, нито изобщо някакъв край. Нещата просто се случват едно след друго. За модерния свят не е важна целта, само причината. Ако модерността изобщо има мото, то е „такива са нещата“.От друга страна, ако нещата са просто такива – ако няма задължителен сценарий или цел, – то и хората не са обвързани с някаква предопределена роля.

Можем да правим каквото искаме – стига да знаем как. Не ни пречи нищо, освен собственото ни невежество. Епидемиите и сушите нямат космично предназначение, но ние можем да ги премахнем. Войните не са необходимо зло по пътя към едно по-добро бъдеще, но ние можем да въдворим мир. След смъртта не ни чака никакъв рай, но ние можем да създадем рай тук, на земята, и да живеем в него вечно, стига да съумеем да преодолеем някои технически трудности.Ако инвестираме пари в изследователска дейност, научните открития ще ускорят технологичния прогрес. Новите технологии ще подхранват икономическия растеж, а разрастващата се икономика ще отделя още повече пари за изследователска дейност. Всяко следващо десетилетие ние ще имаме по-голямо изобилие от храни, по-бързи автомобили и по-добри лекарства. Един ден знанията ни ще бъдат толкова обширни и технологията ни толкова съвършена, че ще открием еликсира на вечната младост, еликсира на истинското щастие и всеки друг еликсир, който пожелаем – и няма бог, който да ни спре.

Договорът на модерността следователно предлага на хората огромна съблазън, съчетана с колосална заплаха. Всемогъществото е пред нас, почти в ръцете ни, но под нас зее бездната на абсолютната празнота. На практическо ниво модерният живот е постоянен стремеж към могъщество в лишена от смисъл вселена. Модерната цивилизация е най-могъщата в историята и тя неуморно изследва, изобретява, открива и се усъвършенства. Същевременно тя е обсебена от по-силен екзистенциален страх от която и да е предишна култура.

Хиляди години научният път към икономическия растеж е бил блокиран, защото хората са вярвали, че Светите писания и древните традиции така или иначе вече съдържат най-важните знания. Корпорация, която вярва, че всички нефтени находища на света са открити, няма да прахосва време и пари за сондажи. По същия начин човешка култура, която вярва, че знае всичко, което си заслужава да се знае, няма да си прави труда да търси нови знания. Такава е позицията на повечето предмодерни човешки цивилизации. Научната революция обаче освобождава човечеството от това наивно убеждение. Най-голямото научно откритие е откритието на невежеството. След като осъзнават колко малко знаят за света, хората изведнъж имат съвсем основателни причини да се стремят към нови знания, а това отваря научния път към прогреса.

Еволюционният натиск е привикнал хората да гледат на света като на баница, чиято големина не се променя. Ако някой получи по- голямо парче, друг неизбежно ще получи по-малко. Отделно семейство или град може да забогатее, но човечеството като цяло няма да произвежда повече, отколкото произвежда днес. Ето защо традиционни религии като християнството и исляма търсят начини да решат проблемите на човечеството с помощта на наличните ресурси – като преразпределят съществуващата баница или като обещават баница на небето.Модерността, напротив, изхожда от твърдото убеждение, че икономическият растеж е не само възможен, но абсолютно необходим. Молитвите, добрите деяния и медитацията може да успокояват и извисяват духа, но проблеми като глада, епидемиите и войните се решават единствено чрез икономически растеж. Този фундаментален принцип може да бъде сведен до една проста идея: „Ако имате проблем, вероятно нещо не ви достига, а за да ви достига, просто трябва да го произвеждате в по- голямо количество.“

През последните два века вярата в индивидуализма намира оправдание в здравия разум, защото не е имало външни алгоритми, които реално са могли да ме контролират. Държавите и пазарите може би са искали да го правят, но не са разполагали с необходимата технология. КГБ и ФБР са имали само смътна представа за моите биохимия, геном и мозък и дори когато са подслушвали всичките ми телефонни разговори или са проследявали всичките ми случайни срещи на улицата, те не са разполагали с изчислителната мощ на компютрите, за да анализират цялата тази информация. Имайки предвид тогавашното състояние на технологиите, в XX в. либералите с право твърдят, че никой не може да ме познава по-добре, отколкото аз сам се познавам. Хората следователно имат съвсем основателна причина да се смятат за автономни системи и да следват собствените си вътрешни гласове, а не заповедите на Големия брат.

Технологиите на XXI в. обаче може би ще позволят на външни алгоритми да „хакнат“ човечеството и да ме опознаят по-добре, отколкото сам се познавам. Случи ли се това, вярата в индивидуализма ще рухне и властта ще премине от отделните хора към свързаните помежду си алгоритми. Хората вече няма да могат да се смятат за автономни същества, които живеят живота си в съответствие с желанията си, а вместо това ще свикнат да се възприемат като сбор от биохимични механизми, които постоянно се наблюдават и ръководят от мрежа от електронни алгоритми. За да се случи това, не е необходим алгоритъм, който да ме познава до съвършенство и никога да не прави грешки; достатъчно ще е алгоритъмът да ме познава по-добре от мен самия и да прави по-малко грешки, отколкото аз правя. При това положение вече ще е логично да поверявам все по-често на този алгоритъм решенията си и житейските си избори.

Ако съединим брънките и ако предоставим на „Гугъл“ и конкурентите й свободен достъп до биометричните си устройства, до ДНК тестовете си и до медицинските си досиета, ще получим всезнаещо медицинско обслужване, което не само ще се пребори с епидемиите, но и ще ни защитава от рака, инфарктите и болестта на Алцхаймер. С такава база данни на разположение обаче „Гугъл“ би могла да направи много повече. Представете си система, която – както се казва в една прочута песен на рок състава „Полис“ – наблюдава всеки дъх, който поемаш, всяко движение, което правиш, и всяка връзка, която скъсваш; система, която следи банковата ти сметка и пулса ти, нивото на кръвната ти захар и любовните ти авантюри. Такава система несъмнено ще те познава много по-добре, отколкото сам се познаваш. Самозалъгването и самозаблудите, които задържат хората в капана на неудачните връзки, неподходящата кариера и нездравословните навици няма да измамят Гугъл.

За разлика от помнещото Аз, което сега ни контролира, търсачката няма да взема решения на базата на съшити с бели конци истории и няма да се подвежда от лесни когнитивни решения или правилото за „пик-завършек“. Гугъл наистина ще помни всяка крачка, която сме правили, и всяка ръка, която сме стискали.Мнозина от нас с удоволствие биха прехвърлили вземането на много от своите решения в ръцете на такава система или поне биха се консултирали с нея всеки път, когато са изправени пред важен избор. Гугъл ще ни посъветва кой филм да гледаме, къде да отидем на ваканция, каква специалност да изберем в университета, кое предложение за работа да приемем, дори кого да ухажваме и с кого да сключим брак.

„Слушай, Гугъл – ще кажа аз, – и Джон, и Пол ме ухажват. Харесват ми и двамата, но по различен начин, и ми е много трудно да направя своя избор. Ти, която знаеш толкова много, какво ще ме посъветваш?“И Гугъл ще отговори: „Познавам те, откакто си се родила. Чела съм всичките ти имейли, записвала съм всичките ти разговори, зная какви филми предпочиташ, каква е твоята ДНК и цялата биометрична история на сърцето ти. Разполагам с точни данни за всяка твоя среща, ако искаш, мога да ти покажа секунда по секунда графиките на пулса ти, кръвното ти налягане и нивото на кръвната ти захар всеки път, когато си се срещала с Джон или с Пол. Ако трябва, мога дори да ти предоставя точна математическа оценка на всеки полов акт с единия и с другия. Разбира се, познавам и тях не по-зле от теб. На базата на цялата тази информация, отличните ми алгоритми и статистически данни за милиони взаимоотношения, събирани десетилетия наред, съветвам те да избереш Джон, тъй като вероятността в крайна сметка той да се окаже по-подходящ е 87%.Всъщност толкова добре те познавам, та зная, че отговорът ми не ти харесва. Пол е много по-хубав от Джон и тъй като ти отдаваш голямо значение на външния вид, дълбоко в себе си искаше да ти отговоря: „Пол.“ Външността е важна, разбира се, но не толкова, колкото си мислиш.

Биохимичните ти алгоритми – еволюирали преди десетки хиляди години в африканската савана – дават на външността само 35% в цялостната си оценка за потенциалните партньори. Моите алгоритми – които се основават на най-новите изследвания и статистики – казват, че външността външността има едва 14% влияние за дълготрайния успех на любовните взаимоотношения.Така че дори вземайки предвид привлекателната външност на Пол, пак ще ти кажа, че Джон е по-добрият избор. В замяна на тези толкова искрени съвети ние ще трябва просто да се откажем от идеята, че хората са индивиди и всеки човек има свободна воля, която определя кое е добро, кое – красиво, и какъв е смисълът на живота ни. Хората вече няма да са автономни субекти, ръководени от историите, които тяхното помнещо Аз измисля. Вместо това те ще са интегрални части от една огромна глобална мрежа.

Тъй като нямаме представа какъв ще е пазарът на труда през 2030 или 2040 г., ние вече не знаем на какво да учим децата си. Повечето от онова, което те учат днес в училище, вероятно вече ще е без значение, когато станат на четиридесет. Традиционно животът се дели на два основни периода: период на обучение, следван от период на работа. Много скоро този традиционен модел ще е абсолютна отживелица и единственият начин хората да останат в играта, ще е да продължат да се учат през целия си живот и непрестанно да се преквалифицират. Много, за да не кажем повечето, хора може би няма да могат да го направят.Благодарение на предстоящото изобилие от нови технологии човечеството вероятно ще е в състояние да изхранва и издържа тези безполезни маси без каквото и да е усилие от тяхна страна. Но с какво ще запълват те времето си и в какво ще намират удовлетворение? Хората трябва да правят нещо, иначе полудяват. С какво ще се занимават по цял ден?

Един от възможните отговори е: наркотици и компютърни игри. Безполезните хора може би ще прекарват все повече време в 3D световете на виртуалната реалност, които ще им доставят много по-голямо удоволствие и емоционална удовлетвореност, отколкото сивата действителност отвън. Едно такова развитие обаче ще нанесе смъртоносен удар на либералната вяра, че човешкият живот и човешките преживявания са свещени. Какво толкова свято има в ненужни безделници, които прекарват дните си в изкуствени преживявания в един измислен свят?Някои изследователи и философи като например Ник Бостром предупреждават, че човечеството надали ще стигне до такава деградация, защото, след като изпревари човешкия интелект, изкуственият интелект може би просто ще унищожи цялото човечество. Изкуственият интелект би могъл да го направи или от страх, че човешкият род ще се обърне срещу него и ще се опита да го изключи от мрежата, или за да постигне някаква своя неведома цел. Това би могло да се случи, защото би било изключително трудно за хората да контролират подбудите на една система, която е по-умна от самите тях.

Когато алгоритмите изтласкат хората от пазара на труда, богатството и властта може би ще се концентрират в ръцете на
изключително малоброен елит, който притежава всемогъщите алгоритми, и по този начин ще се създаде безпрецедентно социално и политическо неравенство. В XXI в. либерализмът много по-трудно ще ни убеди в правотата си. Когато масите загубят икономическото си значение, дали моралният аргумент сам по себе си ще е достатъчен, за да защити човешките права и свободи? Ще продължат ли елитите и правителствата да ценят всяко човешко същество дори когато това не носи икономически дивиденти? Хората вече няма да са толкова полезни от икономическа и военна гледна точка и икономическата и политическата система ще престанат да им придават такава голяма стойност. За системата хората ще продължат да бъдат ценни като колектив, но не и като уникални индивиди. Системата ще продължи да цени високо някои уникални индивиди, но те ще са част от един нов елит от усъвършенствани свръхчовеци, а не от масата на населението.

Най-важният въпрос в икономиката през XXI в. вероятно ще е какво да правим с излишните хора. Какво ще правят съзнателните човеци, когато разполагаме с високоинтелигентни несъзнателни алгоритми, които вършат почти всичко по-добре? Хората са на път да изгубят икономическата си стойност, защото интелектът се отделя от съзнанието.Досега високата интелигентност винаги върви ръка за ръка с развито съзнание. Само съзнателни същества могат да извършват дейности, които изискват развит интелект, като например да играят шах, да карат автомобили, да диагностицират болести или да идентифицират терористи. Днес обаче ние разработваме нови типове несъзнателен интелект, който може да изпълнява такива задачи много по-добре от хората, тъй като всички тези дейности се основават върху разпознаването на модели, а несъзнателните алгоритми може би скоро ще изпреварят човешкото съзнание в това отношение.

Идеята, че хората винаги ще притежават някаква уникална способност, непостижима за несъзнателните алгоритми, е просто заблуда. Организмите са алгоритми. Всяко животно – включително Homo sapiens – е сбор от органични алгоритми, формирани от естествения отбор в течение на милиони години еволюция. Алгоритмичните изчисления не се влияят от материала, от който е направен калкулаторът: независимо дали сметалото е от дърво, желязо, или пластмаса, две топчета плюс две топчета правят винаги четири топчета. Няма никакво основание следователно да смятаме, че органичните алгоритми могат да правят неща, които неорганичните алгоритми никога няма да могат да възпроизведат или надминат. Щом изчисленията са верни, има ли някакво значение дали алгоритмите са изразени с въглеродни, или със силициеви атоми?

Колкото по-добре разбираме мозъка, толкова по-излишен изглежда умът. Ако цялата система работи с електрически сигнали, които се движат от едно място до друго, защо, по дяволите, трябва да изпитваме страх? Ако веригата от електрохимични реакции води от нервните клетки чак до движенията на мускулите на краката, защо да добавяме и субективни преживявания към тази верига? Каква е тяхната функция? Безброй плочки от домино могат да падат една след друга, без за това да са необходими каквито и да са субективни преживявания. Защо са им необходими на невроните чувства, за да се стимулират взаимно или за да наредят на адреналиновите жлези да се задействат? Всъщност 99% от телесните дейности, включително мускулните движения и хормоналните секреции, се осъществяват, без да са необходими съзнателни чувства. Тогава защо невроните, мускулите и жлезите се нуждаят от такива чувства в останалия 1%?

Според съвременните биологични теории нашите спомени, фантазии и мисли не съществуват в някаква по-висша нематериална сфера. Те са по-скоро лавини от електрически сигнали, изпращани от милиарди неврони. Следователно, дори да включим спомените, фантазиите и мислите, пак имаме работа с поредица от електрохимични реакции, които минават през милиарди неврони, за да доведат до активирането на надбъбречните жлези и мускулите на краката.Има ли дори една-единствена стъпка по този дълъг и криволичещ път, когато – между действието на един неврон и реакцията на следващия – умът да се намесва и да решава дали следващият неврон трябва да се задейства, или не? Има ли някакво материално движение – дори на един-единствен електрон, – което да е причинено от субективното усещане за страх, а не от предшестващото движение на някаква друга частица? Ако няма такова движение – ако всеки електрон се движи, защото друг електрон се е задвижил преди това, – защо трябва да изпитваме страх? Нямаме ни най-малка представа.

Нашето Аз също е измислена история като нациите, боговете и парите. У всеки един от нас има сложна система, която изхвърля на боклука повечето от преживяванията ни, запазва само няколко образци, смесва ги с кадри от филми, които сме гледали, романи, които сме чели, речи, които сме слушали, и блянове, които сме бленували, и от цялата тази каша изважда една привидно логична история за това кой съм аз, откъде идвам и къде отивам. Тази история ми казва какво да обичам, кого да мразя и какво да правя със себе си. Тази история може дори да ме накара да пожертвам живота си, ако сюжетът го изисква. Всеки от нас си има своя жанр.Какъв, тогава, е смисълът на живота? Либерализмът твърди, че не бива да очакваме някаква външна сила да ни даде готов смисъл. Всеки индивидуален гласоподавател, потребител или наблюдател трябва да използва собственото си право на избор, за да даде смисъл не само на своя живот, но и на цялата Вселена.Биологическите науки обаче подкопават основите на либерализма, като заявяват, че свободният индивид е просто приказка, произведена от сбор от биохимични алгоритми. Във всеки един момент биохимичните механизми на мозъка създават мимолетно преживяване, което веднага изчезва. После други преживявания се появяват и изчезват, появяват се и изчезват едно след друго. Но тези мимолетни преживявания не се свързват в едно трайно цяло. Помнещото Аз се опитва да въведе ред в хаоса, като съчинява една безкрайна история, в която всяко преживяване има своето място и следователно свое трайно значение. Но колкото и убедителна и привлекателна да е тази история, тя е просто фикция. Средновековните рицари вярват, че Бог и раят дават смисъл на живота им; съвременните либерали вярват, че свободните решения на индивида дават смисъл на живота. И едните, и другите се заблуждават в еднаква степен.

Датаизмът има строго функционален подход към човечеството и преценява стойността на човешките преживявания според функцията им в механизмите за обработване на данни. Ако разработим алгоритъм, който изпълнява същата функция по-добре, човешките преживявания ще изгубят стойността си. Sapiens еволюира в африканската савана преди десетки хиляди години и неговите алгоритми просто не са пригодени да се справят с информационните потоци на XXI в. Можем да се опитаме да актуализираме човешката система за обработване на данни, но това може би няма да е достатъчно. Интернетът-на-всички-неща може би скоро ще създаде толкова мащабни и бързи потоци от данни, че дори усъвършенстваните човешки алгоритми няма да са в състояние да ги обработват. Когато автомобилите заместват файтоните, хората не усъвършенстват конете – те просто ги „пенсионират“. Може би е дошло време да направим същото с Homo sapiens.

Ако датаизмът успее да покори света, какво ще се случи с нас, хората? Първоначално датаизмът вероятно ще ускори хуманистичните стремежи да се осигурят на хората здраве, щастие и могъщество. Датаизмът се разпространява, тъй като обещава да осъществи тези хуманистични стремежи. За да постигнем безсмъртие, вечно блаженство и божествена съзидателна сила, ние трябва да обработваме огромни количества данни, които далеч надхвърлят капацитета на човешкия мозък. Затова алгоритмите ще го направят вместо нас. Когато обаче властта премине от хората към алгоритмите, хуманистичните проекти може да станат ирелевантни. Изоставим ли хомоцентричния в полза на датацентричния светоглед, човешкото здраве и щастието в голяма степен ще изгубят значение.Защо да се тревожим толкова за остарели машини за обработка на информация, когато вече има далеч по-съвършени модели? Ние се стремим да създадем интернет-на-всички-неща с надеждата, че ще ни направи здрави, щастливи и могъщи. Но когато интернетът- на-всички-неща бъде създаден и започне да функционира, хората може би ще се превърнат от инженери в чипове, после в данни и в крайна сметка може би ще се размият в пороя от данни като буца пръст в придошла река.

Когато обаче ние, хората, изгубим функционалната си значимост в мрежата, ще установим, че всъщност изобщо не сме венецът на сътворението. Критериите, които ние сами сме въвели, ще ни обрекат да изчезнем в забвение също като мамутите и китайските речни делфини. И тогава ще се окаже, че човешкият род е бил просто вълничка в космичния поток от данни.

Така, че в момента най-важните въпроси са :
1. Наистина ли организмите са просто алгоритми, а животът – просто обработка на данни?
2. Кое е по-ценно – интелектът или съзнанието?
3. Какво ще се случи с обществото, политиката и ежедневния живот, когато несъзнателни, но високоинтелигентни алгоритми ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме?

Ювал Харари – Homo Deus – кратка история на бъдещето

Размисли на един участник в проект

Земеделска професионална гимназия „Климент Тимирязев“ реализира поредния си международен проект „С предприемачество – за успешна реализация“. Досега през 2018 г. с него стана възможно две групи, общо 30 ученици да се превърнат в съзнателни участници в международен диалог чрез опознаване на една нова икономика, националност и култура. Предстои още една група да опознае Германия по време на своята практика.

Но нека започна още от самото начало. Научих за проекта от учител по икономически дисциплини. За да участвам в класирането първо трябваше да подам своята автобиография.

След като мина крайният срок за подаване на автобиографии, в които всички се хвалехме по всевъзможен начин, трябваше да започнем курсът по немски, или „изпитанието за издръжливост“. Чуваше се мелодията за края на 7-мия час, всички тичаха към вкъщи или бързаха да си запазят маса в кафето, но 10 „А“ се влачеше към стола, където хапваше и след 30 минути с нови сили, пресилено казано, се връщаше пак в училище, където стоеше до 15:00, а понякога и до 16:00 часа.

Навън беше топло, а климатикът не ни помагаше много. Едвам стоящи на чиновете мислехме върху упражненията по немски и се опитвахме да съставяме диалози. Стотици упражнения, хиляди думи, безброй диалози, много изписани страници. Но бих казала, че тези часове ми липсват, въпреки че след това бях много изморена. Липсват ми, защото се усещаше, че всички в тази стая бяха обединени от една цел – да изкарат изпита по немски, за могат да участват в класирането. А и всеки научи нещо и вече може да се похвали с едно начално ниво.Но след курса по немски имахме още часове, в които трябваше да се запознаем с културата на Германия.

Дойде и решаващият ден. Не, не денят на изпита, а следващият, когато ни беше казано кой кога ще пътува. Точно тогава аз не бях на училище, но ми съобщиха, че ще пътувам юли. Естествено, се зарадвах.

Ти, читателю, с какво свързваш 30-ти юни? Всеки ще отговори различно, но аз и още 14 ученици ще отговорим така: „30-ти юни беше денят, в които напуснах родината с ясната представа, че няма да се върна 2 седмици“. Или по друг начин казано – това бе началото на практиката за група номер 2.

01.07.2018- Първият ден общо взето пътувахме. Първо с автобус, след това самолет и после пак с автобус. И ето, пристигнахме към 19:00 часа – Кемниц, Германия. Имах известна представа за това какво е в Германия, тъй като същата година имах възможността да посетя Мюнхен, но какво са няколко часа в сравнение с две седмици.

Общежитието не се различаваше от останалите сгради. Всичко беше подредено, даже прекалено подредено бих казала. А сградите ми изглеждаха еднакво. Помислих си, ако се изгубя, как ще намеря правилния път. Прекрачихме прага на новото ни „вкъщи“ и ни дадоха ключовете за стаите. Първото, което чух беше, че ако си загубим ключовете, трябва да платим глоба от 50 евро. Сериозно се притесних, тъй като често ми се случва да загубя нещо, а и никога не ми се беше налагало да пазя ключове. Като цяло чувах постоянно, че има глоба за разни неща. Но така е…Личи си , че в Германия има строги правила за всичко. И ние трябваше да ги спазваме.

02.07.2018 – нов ден, ново начало. F+U Sachsen gGmbH беше нашата крайна точка. Пътят от „вкъщи“ до партньорската организация не беше дълъг. Първо закусвахме в стола, след това се качихме и ни направиха въведение, инструктаж и други организационни въпроси. Запознахме се с Ана. Ако трябва да я опиша с една дума бих избрала МИЛА. Тя ни разведе из града и ни показа забележителностите на Кемниц.

Всеки ден започваше със закуска. След това се качвахме и започваха лекциите ни. Първите дни бяхме с госпожа Ланге, която се открояваше с повече от добро презентиране. През цялото време се водеше една делова кореспонденция. Госпожа Михайлова превеждаше всичко, което казваше нашият лектор и така разбирахме всичко. Запознахме се с немския стандарт за писане на писма (DIN). Приложихме чутото и на практика като написахме няколко писма, използвайки компютър.

Втората седмица беше най-интересна, защото трябваше да разработим своя собствена фирма. Разпределени в 5 групи, всички започнахме да мислим име, девиз и лого.

Фирма 1 : PBS (Биляна, Павел, Роберто), девиз: “Print before scan”/ “Принтирай преди да сканираш”
Фирма 2: 3 in 1 (Грета, Венцислав, Илияна), девиз: “Life is simple”/ “Животът е прост”
Фирма 3: Peek-a-Boo (Йоана, Николета, Димитрина), девиз: “We take care of our Peek-a-Boo like you take care of your Baby-Boo”/ “Ние се грижим за вашия принтер така, както ти се грижиш за твоето бебе“
Фирма 4: Pluto (Мария, Радостина, Маряна), девиз: “Try to be a rainbow in a world of black and white”/ “Опитай се да бъдеш дъга в свят на черно и бяло“
Фирма 5: Magic Machine (Михаела, Живка, Милен), девиз: “Put a paper, create magic”/ “Постави хартия, направи магия“

Имахме реалната възможност да изучим и съпоставим моделите на стартиране и развитие на малкия и среден бизнес в България и Германия. Научихме се как се контролира виртуална фирма. И най-вече разбрахме колко е трудно. Колкото повече пари влагаш, толкова повече отговорности имаш. Трябва така да пресметнеш парите си, че да имаш достатъчно за заплати на персонала, за текущи разходи, за бъдещи инвестиции и така нататък. Трябва и да гледаш положението на пазара, да сметнеш колко материали ти трябват, колко работници да имаш в производството и още много неща. Лично на мен ми беше интересно и бих искала да се занимавам със собствен бизнес в бъдеще.

Петте периода, през които трябваше да управляваме нашите фирми минаха, видяхме резултатите и беше време да изготвим презентации, с които да покажем какво сме постигнали. След като приключихме ни казаха кой на кое място е. И тогава чух „Peek-a-Boo”. Бяхме първи. Не можех да повярвам, защото конкуренцията беше огромна. Но на което и място да бяхме, щях да се радва, че съм имала възможност да участвам.

Не всичко беше учене. Имахме и посещения на музеи, екскурзии и свободно време. Едната беше до Дрезден, а другата до Лайпциг. И двата града имаха какво да ни предложат – от култура до история. Страхотно впечатление ни направи и завода на BMW в Лайпциг.

Запознахме се и с много нови хора. Играехме тенис на маса с виетнамци. В общежитието живеехме с унгарци. Запознахме се и с Али, който ни каза, че е от Сирия. Така че можем да кажем, че сме създали трансгранични контакти и сме обогатили езиковите си компетенции чрез практикуване в естествена езикова среда.

В заключение ще кажа, че този проект ни даде много. Даде ни се възможност за личностна изява. Научи ни да работим в екип, показа ни колко е трудно и отговорно да си предприемач, усетихме напрежението на мениджърската работа, обучавахме се с иновативни методи, запознахме се с дуалната система на обучение в Германия, обогатихме езиковите компетенции и културните си познания и още много, много неща. Сигурна съм, че това ще ни помогне да станем по- конкурентоспособни на трудовия пазар в бъдеще.

Но както всяко нещо и това си имаше край. Последното изречение от тази приказка беше завършено, когато автобусът пристигна в Сандански. Знаехме, че не трябва да ставаме рано на сутринта, знаехме, че няма да се „бием“ за айсберг на вечеря, знаехме, че няма да играем тенис на маса с виетнамците, знаехме, че няма да обсъждаме хората без да ни разбират. Знаехме, че няма да видим Ана повече. Няма да управляваме същите предприятия вече. Затворихме една книга, но важното е, че я написахме сами, че винаги можем да я отваряме и да препрочитаме хубавите моменти.Ако кажа, че много ни хареса, пак няма да е достатъчно, за да опиша нашите емоции. Всеки създаде спомени, всеки научи нещо и всеки ще запомни Германия с много положителни емоции.

На мен се падна честта да благодаря от името на всички ни. Казваме едно огромно БЛАГОДАРЯ на учителите, които бяха с нас. Благодарим ви, че се грижехте за нас, че ни търпяхте, че ни показвахте къде грешим, че ни научихте на всичко и че поставихте корицата на тази книга, която без вас нямаше да бъде написана, която без вас щеше да представлява само разпилени и празни листя.

Благодарим и на екипа от F+U, че ни потопи в икономиката, историята и културата на Германия, че ни показа какво е да си предприемач. Благодарим на Еразъм+, че финансира този страхотен проект. Ако 11 “А“ написаха първата част на тази книга, то ние написахме втората, а септември месец се очаква и третата част. Благодаря и на теб, читателю, че стигна до последната точка от част 2 и се докосна до нашето приключение.

Йоана Поповчева, ученичка от 10 а клас,
участничка в мобилността

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация

Излишна бумащина товари учителите

„Бумащината“, както закачливо я наричат мнозина в системата, далеч не е безобиден и малък проблем, който лесно бихме решили с няколко нормативни оптимизации. Защото точно този проблем доказано отблъсква младите учители от решението да се посветят на професията.Българските ученици са големият губещ от излишната административна работа, защото „бумащината“ краде от времето за работа с тях, до досада и умора и е предпоставка за по-ниско качество на образователния процес.

Административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, е в размер на 15 часа и за този период също се е повишила с 3  часа. 60 % от анкетираните учители декларират, че са били задържани в училище и детската градина със заповед на директора, без да им е възложена конкретна дейност. Според учителите, МОН оказва засилен натиск върху регионалните управления по образование и директорите на образователните институции, за да могат да се осъществят хилядите административни дейности със спорен образователен ефект.

Синдикат „Образование“, след като обобщи огромния брой предложения на колегите от цялата страна, синтезира и представи като наложителни редица конкретни предложения към  МОН за работата на Комисията за борба с бумащината:

1. Бързо въвеждане на административна и методическа дигитализация във всички възможни процеси и дейности на образователната система;

2. Въвеждане на електронна документация, която да бъде единствено легитимна, като гратисният период на паралелното водене на писмена и електронна форма да се лимитира на една година;

3. Намаляване на документацията на учениците със СОП и броя на задължителните екипни срещи;

4. Докладите и справките, свързани с учениците в риск, талантливи ученици и изоставащи ученици, да се премахнат като безсмислени;

5. Намаляване на документацията и оптимизиране на реда за организиране на ученически пътувания, екскурзии и излизания извън двора на училището с учебна цел ;

6. Премахване или намаляване обема на задължителните доклади, които класните ръководители и учителите по отделните учебни предмети трябва да пишат в началото на учебната година, в края на всеки учебен срок, в края на учебната година;

8. Годишните тематични разпределения да бъдат само в електронен вариант;

10. Облекчаване на процедурите за наказания на ученици, като се премахнат всички съпътстващи протоколи, които формално доказват процедура;

11. Да отпадне изискването преструктурирането на учебния материал да се извършва писмено и да се утвърждава от директора, който не е специалист по дадения предмет. Всеки учител в началото на годината изготвя тематично разпределение и когато се налага, сам го актуализира;

12. В графици да се вписват само класните работи, а не всички писмени работи /контролни/, които още при първия неучебен ден /независимо от причината/ вече не са актуални. Контролните работи да се провеждат след съгласуване със самите ученици, за да се избегне струпване на писмени работи;

13. Всяко дете в риск, талантливо дете, изоставащо дете има план за обща и допълнителна подкрепа. За съжаление, тези планове са изцяло формални и трябва да бъдат незабавно премахнати;

14. Отмяна на Наредбата за приобщаващо образование на МОН, обнародвана в Държавен вестник, бр. 89 от 11. 11. 2016 г., и приета с ПМС № 286 от 04.11.2016 г. Тази наредба постига точно обратните резултати – тя изисква попълване на ненужни документи и въвежда абсурдни задължения, спъващи същинската работа на учителите. На практика документът отнема времето и енергията, които учителите биха вложили за работа с учениците, обект на тази наредба;

15. Спиране на постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления. Лошото планиране от страна на администрацията на МОН рефлектира в постоянно изискване на спешни документи с абсурдно кратък срок на изпълнение от РУО и педагогическите институции;

16. На директорите на училища и детски градини са възложени да изработват всякакви наредби – (пр. Наредбата за борба с тероризма!!!), без да са специалисти в тези направления. Да се забрани на РУО да вменяват на директорите и учителите изработването на наредби и стратегии, които са извън техните педагогически компетенции. Последните да се вменят на оторизираните институции – МВР, МОН, МТСП и др.

Синдикат „Образование“: Излишна бумащина товари учителите

Социалният организъм

В днешният свят социалните мрежи се превръщат в наш глобален мозък. Те са мощна система за медиация, чрез която човешките идеи могат да се срешат и развиват. Мрежите предлагат богата среда за култивиране на креативност и нови концепции. Социалните мрежи драстично скъсяват комуникационните линии и дават възможност на милиарди хора да споделят мислите си в океан от информация, който не е ограничен от времето или пространството.  Създаден е нов гигантски, жив и вечно еволюиращ свръхорганизъм, чиито пипала се простират далеч отвъд социалните платформи. Превръщайки се в мрежа от свързани индивиди, обществото преминава в нови територии, създавайки външно колективно съзнание.

Структура, в която не съществува правилото за командване, контрол и авторитети. Съставните части на органичната организация са автономни и колкото по-сложна е тя, толкова по-специализирани и диференцирани са частите и. Всяка единица е едновременно автономна, но и част от по-голяма система от взаимосвързани, саморегулиращи се йерархии. Всяка група зависи от другите и без взаимодействието организмът не би могъл да поддържа равновесие. Наличието на малки и  гъвкави структури с по-голяма автономия подпомага обработването на информацията по по-ефикасен начин. Навлизаме във века на симбиотичните партньорства и съдружните проекти, основани на валутата на доверието и емоционалната връзка. Времена на менторски отношения и споделени печалби, идващи от от автономни кланове и племена от лоялисти.

Старите монополи на знанието се сриват, освобождавайки човешкия гений. Тази хоризонтална и органична система за комуникация предлага напълно нов начин за съобщаване разпространение и споделяне на информацията. Особено мощна е, когато се съчетае с други технологии за децентрализация, като облачното съхранение, анализ на големи обеми от данни, криптография, машинно учене, отворени данни и блокчейн.  Човечеството се е насочило към една нова, децентрализирана концепция за умствено споделяне, в който глобалният човешки мозък ще взаимодейства с компютърния слой.

Свободният поток на мисли и идеи представлява жизнената енергия на социалния организъм, но как може да бъдем сигурни, че не участваме в изграждането на свят, в който ставаме пленници на същите тези машини, които сме създали. Свят, в който всесилната компютърна мощ би могла да сведе живота до някакво математическо уравнение, дефинирано от алгоритми, които ни казват какво трябва да ценим и какво не, без капчица възможност за дебат.

Самото твърдение, че имаме огромен жив организъм, означава, че може да го променяме и да му влияем. Най-добре работи оптималният, положителният емоционален резонанс. Когато въздействаме върху доброто и го усилваме, тогава то побеждава машината. Подходящо опакованото съдържание в история с познати мотиви, повдигащи духа и вдъхновяващи системата,  пробиват защитата на недоверието. В социалният организъм обаче дори най-добре написаните разкази се превръщат в живи, променящи се истории, върху които дори нямаме контрол.

Сценарият се променя,  в зависимост от това как е приет от Организма. Уцелването на точния баланс е изкуство. Обратната връзка помага за разпространението на новите идеи. Отчасти тя се състои от ролята, която ние представяме пред света, но в еднаква степен зависи и от отговора на обществото. Социален организъм със структури, усилващи емпатията и истински дълбоката връзка. Ден след ден ще трябва да се създава уникална човешка, емоционална история със заразителен ефект. Всички моменти на победи и провали създават нашето чувство за принадлежност, изграждат един общ резерв, от който всички черпим.

Иронията на днешния свят, който се децентрализира, а разстоянията се смалиха, заради универсалния интернет достъп, основните инструменти  за използване на социалните мрежи се управляват от високо концентрирани ,централизирани единици власт. Ако тази инфраструктура е зле проектирана или страда от блокажи, тогава човешката система, която работи в нейната рамка, също страда. Този организъм има нужда да се храни, развива и да комуникира с частите си. Затова и реструктурирането на властовите връзки в тази архитектура е наложително. В един децентрализиран свят, основан на автоматизираните умни договори, базирани на блокчейна, всички ще се конкурират за вниманието на клетките на организма, опитвайки се да имплантират меми в системата, за да бъде чуто тяхното послание.

Общество, организирано от софтуер, без който и да е отделен човек или институция да може да промени кода му. С вградени автоматични поощрения, когато се използва положително поведение. Платформи насърчаващи доброто, обсъдени и гласувани от всички и прилагани от код в машините.  Свят на позитивното игрово подкрепление чрез натиск от групата. Свят в отворена система, в която всички виждат правилата и контролират софтуерните създатели на кодираните правила, за да не се възползват от ключовата си позиция.

Социалният организъм – Оливър Лъкет, Майкъл Кейси