Випуск 2012 –неразбраните и недооценените.
Най-големия випуск в историята на училището от над 180 човека си отива и общото усещане за него е ,че ще си отиде неразбран и подценен. Може би защото тези преди него имаха прекалено ярки и изявени фигури и сега всичко се оглежда в тяхната сянка.
Усещането ми за странност си остава и заради неизползваните и недооценени докрай качества на някои от учениците. Тук имахме момичета и момчета с уникални компютърни мозъци, имахме с развити музикални и литературни дарби, имахме спортни таланти, имахме рисувални умения.
Какво да кажем за Иван Сливков, момчето което сякаш беше попаднало на грешното място или за Стоян Гогов останал неразбран докрая. За неизползваните и недооценени таланти на още доста ученици може да си говорим много.
Въпреки многото проекти, които помогнаха на ученици като Елена Димитрова, Тошко Зекирски и Гаврил Тагарев успели въпреки средата в която се намират, благодарение на качества и мощно начално отблъскване.
Те бяха випуска, който максимално се възползва от тези проекти, от всичките блага. Може би съм прекалено критичен, всеки се променя в определен момент, различните роли променят. И може би това е випуска на реалистите, вземащи само това, което смятат, че им е важно.
Това странно едновременно съчетание на умни и талантливи деца и липсата на колектив и вдъхновение беше основната причина, а като добавим и неподходящото съчетание на характери във всеки клас доведе до Випуска на изпуснатите шансове.
Причините може сега да търсим колкото си искаме, но чувството остава, според мен натиска на средата е прекалено голям и отклонява посоката на развитие, а учителите след това приравняват всички и прекалено бързо се отказват да търсят. Затворена верига с отрицателна обратна връзка.
8 различни паралелки и три основни въздействия. Когато се появи превес на някой елемент и ситуацията в класа заприличва на този елемент. Когато няма превес се получава уравновесяване.Когато се появят чувствителните се появяват проблемите.
Нека започнем от непрекъснато каращите се Икономисти, клас пълен с индивидуалисти, всеки със своите възгледи и приоритети. Клас на вдъхновението и съперничеството на N степен. Активни, агресивни, деятелни, даващи най-доброто от себе си в конкурентна среда.
Поотделно симпатични деца, но когато се съберат заедно се появяват чувствата и реализма отстъпва, битката за надмощие започва и конфликтите се зараждат. За да се стигне до ситуацията в която да разберат, благодарение на едно момче, че всъщност не са чак толкова лош клас.
Клас с умни момичета, изпълнителни, научаващи материала, за да получат необходимата им оценка и разсъждаващи момчета с нежелание за съдействие, с мнение по всеки въпрос, инатливи, пропиляващи дарбите си. Прекалено късно събудила се група на особняците, на края изживяващи последните дни в училище като звезди, определено съжаляващи, че не са го направили по-рано.
Да продължим с туристите с привилегии. Професията с най- малко учебно време. Странно е тези, които са най-добрите да привикват към мързел, но така се получи. Тук където се влиза най-трудно. Така и не успяхме да използваме пълния им потенциал.
Клас на реалисти и интелектуални умения с наличието на мислители и стратези с надмощие на потайните личности. Съвкупност от търпеливи и целенасочени деца с уклон към детайлите в комбинация със свободолюбиви, проницателни, понякога колебаещи се деца.
Както се казва клас на момента, където всичко изглежда приветливо и мило, с прехвърчащи понякога искри когато на някой не му издържи търпението и реализма и му е закачено свободолюбието.Скритите емоции излизат наяве.
За да стигнем до другите икономисти, пълна противоположност на първите. Равновесие, нищо не изпъква, от всичко има почти по-равно. И затова трудно се разбира накъде ще отидат нещата. Всичко от активност, емоции, действия се колебае на кантар. Липсата на вдъхновяващ и организаторски елемент и един отиващ си неразбран клас от поотделно симпатични деца,
Можем да преминем набързо през лозари и озеленители, незабележими е думичката, по-буйните семенца си тръгнаха сами, въпреки всички усилия да им помогнем, а останалите пораснаха, започнаха да се интересуват от срещуположния пол и насочиха енергията си натам, забравяйки за магариите и ученето. Те бяха разбрали, че могат с минимум усилия да завършат стига да не се отклоняват прекалено от правилата.
Същото може да се каже и за хлебари, готвачи и сервитьори с тази разлика, че почти всички завършиха, моментните избухвания и проблясъци бяха бързо потушавани от средата. Тези, които пожелаха взеха всичко от професията и си гарантираха стабилна работа за дълъг период от време. Останалите наблягаха на забавленията.
Те останаха неразбрани и неразкрити от нас, така се получи, никой не го е искал. Всички се оказахме на страната на губещите се. За да не прозвучи прекалено песимистично и да не ме разберете погрешно, ще ви кажа, че тук говоря само за знания.
Някои от тях бяха разбрали, че пътят им е друг и училището трябваше просто да бъде завършено заради дипломата. Същите отлично се оправят в реалния живот и с шепи черпят от това, което им е нужно, а то понякога не може да се получи в училище.
За доста от тях съм убеден, че ще вземат верните решения и когато се наложи ще се превърнат в отговорни и зрели хора. Обстоятелствата променят хората, а те имат заложбите и уменията да се впишат във всяка среда.
Само едно мога да им пожелая да попаднат на подходящото място и в подходящата комбинация от хора, защото както казах по-горе това определя всичко.И след това нещата не се получават както ги желаем, въпреки усилията.
Родители добре мислете къде изпращате децата си, направете си труда за да разберете какво ги вълнува и какво им се отдава, насочете ги в подходящата професия за да реализират потенциала си. А вие учители не се отказвайте.
Идеалната ситуация с активни и деятелни деца, комбинирана с търпеливи и работливи , с малко вдъхновители за вкус.е рядко срещана. Чувствата правят нещата по-трудни, но и по-интересни. Потайните са скрити, но там се крият златни находища, не ги изпускайте.
Как се променят децата и кой ги променя…
Беше един хубав слънчев ден . Сред първите в тази закъсняла пролет в южния ни град. Имаше концерт, последния от трите традиционни по това време на танцовите ни състави и залата се изпълни с хора.
На пръв поглед всичко си е нормално – родителите, роднини, познати и приятели бяха дошли да видят танците и да се забавляват. Имаше много ръкопляскания. Децата се раздадоха, постараха се да изпълнят указанията на ръководителите си.
Но видях и друго. Видях малки дечица с оскъдно облекло. Видях как тези дечица зад сцената гледат с възхищение танцуващите каки и имитират всяко движение. Видях как тези пораснали момичета, също прилично разголени изпълняват танци със сексуален подтекст. Видях как всеки танц може да се свърже с реалния живот.
Нямам нищо против тези групи и не съм някакъв моралист,но в съзнанието ми премина мисълта, колко лесно тази неписана граница може да бъде премината. Тук всичко зависи от ръководителите. Виждате как със своите действия, дори несъзнателни те могат да променят съдбите на доста деца. В тях децата са намерили своите загубени авторитети.
Първото, което грабва вниманието ми е числеността им. Всяка година бройката им се увеличава. И трите групи доближават и надминават числото 100. Във тях има различни подгрупи със свои имена. Можем да твърдим, че всъщност групите са 20 или 30, защото всеки от тях си е автономна единица.
И въпреки, че всеки ръководител си има по-няколко асистенти, справянето с такава група става все по-трудна задача. Представете си, че танците се превръщат в мода и ролята на тези хора става все по-голяма.
Ако тази бройка се умножи за територията на страната ни бройката може би е 50-100 хиляди. Всяко трето момиче в България танцува в подобна група. Както може би всяко трето момче тренира футбол.
Родителите записват децата си и въпреки, че част от тях се водят към читалищата, те плащат суми от порядъка на 20 лева месечно. Отделно са разходите за състезания и за костюми. Това показва, че те разбират ролята на групите в живота на децата им.Някои общини помагат, но тази помощ е символична.
Сега се питате защо ги изписах всичките тези цифри. Това са един процент от децата на България, които участват в това начинание, процент, който непрекъснато се увеличава. И за тези деца са останали единствените авторитети в лицето на техните ръководители. Училището отдавна е загубило битката .
Преди една година бях написал, че тези хора са последната преграда пред настъпващия хаос. И сега съм убеден в това. Тези групи помогнаха на обществото и на част от децата да осмислят свободното си време. Те промениха тези деца. Представете си каква е алтернативата. Няма такава, освен стоенето в интернет и улицата, само тук нещата се получават доброволно.
Ролята е двустранна и групите и техните ръководители променят и унифицират обществото, създавайки държава пълна с танцьорки, моделирайки определено поведение. И си мисля, че родителите трябва да се замислят и върху това, колко голямо е въздействието и копирането на поведение в тази крехка възраст.
И както създаването на дисциплина , работа в екип и увереност в себе си, групите могат да въздействат и по-друг доста негативен начин. И задружността може да премине в арогантност и неприемане на чуждото мнение, а поведението на сцената лесно може да се превърне в образ за подражание и извън групите.
