С този текст ученичката от ЗПГ Теменужка Траянова XI б клас спечели конкурса на Община Сандански по случай 100 години от Освобождението на Свети Врач от турско иго.
Колко прекрасно е да посрещнеш утрото в парка на родния си град! Да вдишваш свежия въздух и да усещаш росата, носеща приятна влажност край теб.
Обичам тези есенни утрини! Когато единственият шум идва от водата, подскачаща в близкия фонтан, и последната песен на птиците, отлитащи на юг.
Есента винаги ме обгръща с воал, оставяйки ме далеч в отминалите дни. Кара ме да забравя дори топлината на летните нощи, погълната от изящните цветове, реещи се навсякъде.
Червено, зелено, жълто, оранжево и кафяво се преплитат в едно, създаващи феерия от цветове, която и най-опитният художник не би успял да пресъздаде. Но тази сутрин не мога да откъсна поглед от мъглата, спуснала се над града – толкова гъста и завладяваща. Вплитам очи в нея и забравям да мисля за всичко друго…
Откривам нещо в плътната постеля, покрила Сандански… Сякаш ми напомня на изображение от учебник по история. Но не каквото и да е. Тази гъста мъгла, погълнала всичко, е като онзи тежък дим, появяващ се при война. Когато гърмят пушки и тежки оръдия се забиват в земята – тогава дори въздухът плаче, натъжен от липсата на мир и доброта сред хората, с единственият изход да се отърве от грозната гледка е да я скрие.
Да създаде воал, през който да не вижда пролятата кръв. Воал, изтъкан от толкова дебели влакна, че да не чува виковете на децата и жените, да забрави и за тежките мъжки ругатни. Потънала в тази мъгла, напоена с тежки спомени, се озовавам на място, носещо дъх на минало. Сега съм в друго време…
Намирам се в онази далечна 1912 година. Пред мен, горд и величествен, стои Яне Сандански. Повежда своята чета, състояща се от 300 смели мъже. Всички те имат общ идеал – свобода за останалите поробени българи.
Като участници в Седма пехотна Рилска дивизия, водени от генерал-майор Георги Тодоров, те са готови да се борят до смърт за свободата! Уморени от робството, унизени от турците и неиздържащи да гледат мъката на собствените си деца, тези смелчаги потеглят по прашните пътеки. Не се страхуват от смъртта или болката. Ще понесат всеки товар, колкото и голям да е. Няма да го подритнат – ще го сложат на плещите си, стига само да постигнат победа. И ще направят всичко това, защото са герои!
Подобни хора трудно ще видим в своето ежедневие. Рядко би се намерил човек, който да пожертва себе си за благото на народа. Но точно всички участници в Балканската война са пример за подобни истински герои! Тъпкайки по улиците на родния ни град Сандански рядко поглеждаме надолу. А още по-рядко се замисляме какво ли се крие в земята.
Едва ли бихме предположили, че може би точно оттук са минали генерал-майор Георги Тодоров и Яне Сандански със своята чета, и пролятата кръв на тези смели мъже отдавна е попила в земната повърхност. Кръв, която те са дали доброволно, за да бъдем свободни. Ами костите им? Кой би помислил, че някъде там, дълбоко в земята, в нашия роден град или в неговата околия, са закопани нечии останки от смел войвода или четник.
Можем да гадаем за миналите събития, да продължим напред, неинтересуващи се от случилото се, или да се огледаме и да осъзнаем какво имаме, да помислим защо го имаме, да погледнем паметника, извисяващ се близо до общината на града. Да се доближим!
Тогава ще прочетем надписа “Българийо, за тебе те умряха”. А под него – многото имена на тези, дали живота си, за да бъде красивият ни град Сандански освободен. Те са хората, върнали слънцето на родния ни град! Затова нека с почит и поклон пред паметта им поднесем венци пред този монумент, напомнящ за тяхното дело. Нека покажем на нашите герои, че ги помним и ценим! Нека не ги оставяме сами, забравени и тъжни! Както нашият ден е слънчев и спокоен, така нека поднесем светлина и пред тяхната памет!
Нека, разхождайки се сред красивия ни парк, обърнем внимание на паметника на един герой, допринесъл не само за освобождението на нашия край, но и за тази изящност, рееща се сред нас! Голяма част от растенията, които ние така обичаме да гледаме, се намират в Сандански благодарение на ген. Тодоров. Затова да поседнем на близката пейка, да се порадваме на слънчевите лъчи и зеленината край нас.
И най вече -да отправим едно голямо „благодаря” към този герой. Да бъдем признателни на тези, които са пожертвали нещо свое за благото на народа! Да почитаме героизма на участниците в Балканската война!