Вярвам в Дядо Боже.
Вярвам, че той наистина съществува и ни наблюдава от високо.
Вярвам, че когато имам нужда от неговата помощ, той винаги ми помага и ми подава ръка. И макар че вярвам, аз не посещавам често Божия храм, но всяка вечер, преди да заспя, отправям искрена молитва, която знам от баща си. Тя е кратичка, когато бях малка я казвахме двамата в един глас, сега съм голяма, но продължавам преди заспиване да мълвя:
Господи, Боже наш,
прости ми, каквото съгреших тоя ден с думи, дело и помисъл.
Дарувай ми мирен и спокоен сън.
Прати Твоя Ангел-пазител да ме закриля и пази от всяко зло,
Амин!
Докато се молех миналата вечер, аз се замислих на кого е правилно да се моля? Дали на Бог, дали на някой светец, или пък на моя Ангел пазител. Всъщност имам ли и аз такъв? Всички хора ли имаме Ангели, които ни пазят от злото? Въпросите се блъскаха в главата ми. Имах чувството, че се намирам в някакъв лабиринт, от който изход няма. Не можех да си отговоря на всичките тези въпроси. Те се преплитаха, отговор не намирах, а сънят не идваше. Унасях се, когато ми се стори, че до мен застана някой и кротко ме погали по главата. Заспах, дори не помня как…
Когато се събудих на следващата сутрин, реших да се поразходя в парка. Излязох. Слънцето грееше толкова силно, че ме заслепяваше и за секунди не виждах нищо наоколо, светът беше загубил очертания, съществуваше само лъч светлина. Изведнъж прозрях – в тази светлина се криеха моите отговори. Не е нужно да виждаме нещо, за да знаем, че то съществува. Важно е да ни стопля идеята, че го има, да виждаме светлината и тя да огрява пътя ни. Сън ли беше, или реалност идването на моя Ангел пазител? И има ли значение, щом аз вярвам и това ме прави щастлива?!
Да, ние наистина имаме небесни покровители, наистина имаме Ангели пазители. Всеки от нас има по един Ангел, който е навсякъде с него и винаги го пази и защитава от бедите.
Ангелите са Божии служители и вестители на Божията воля. Всеки един от тях е особен посвоему и има своето особено служене.
Чистотата на човешката душа като идеал и съвършенство на човешкия дух се сравнява с ангелите. И обратното, всичко, което е красиво, добро и светло, се отъждествява с красотата и добротата на нашите небесни покровители – Анеглите.
Небесните покровители са нашите Ангели. Те са нашите пазители и в молитвите си ние се обръщаме към тях за помощ и небесно покровителство.
Хората, поради склонната си към грехове природа, сме изложени на опасност, която вреди на душите ни. Но също така не малко са и материалните опасности, които застрашават нашето физическо съществуване- болести, злополуки и други нещастия. Ето защо Господ е устроил нашия живот така, че да имаме в помощ светлите Ангели, които да пазят нашата душа от грехове и смърт, а така също да ни предпазват от опасности и беди.
Ангелите служат в делото на нашето спасение и ръководят невидимо движението на нашата мисъл и воля. Бог е отредил на всеки от нас по един Ангел на мира, верен наставник, пазител на душите и телата ни.
Чрез един лъч светлина въпросите намериха отговори, невероятно! Макар да бях попаднала в лабиринт без изход, аз намерих такъв и излязох. Сигурна съм, че отново на помощ ми се е притекъл моят Ангел, моят небесен покровител. Така, както ми помогна да намеря и отговори на въпросите си.
Седейки на пейката, разбрах, че аз, както всички други хора, имам Ангел и може би седеше до мен в този момент, но аз не го виждах.
Разбрах, че не е необходимо да ходя всеки ден на църква, ценното е, когато се моля, да го правя от цялото си сърце и душа.
Разбрах, че важното е да изградя храм в сърцето си, където да запазя скрижалите безценни, и моят Ангел закрилник да бъде вечно там!
Джесика-Александра Димитрова Туджарова, 10а клас в ЗПГ