Извадих ги от един пост във Фейсбук. В социалните мрежи обикновено се появяват най-крайните мнения, показващи какво мислят част от българите. Накарах изкуствен интелект да изследва и обратната гледна точка !
Отново липсва индивидуален подход. Увеличете часовете по математика само в математическите училища. Децата са различни, не всички харесват математиката. Въвеждането на повече часове по природни науки и математика за всички не е насърчаване, а задължаване и за някои деца — мъчение. Намалете математиката във всички класове — без това е ненужно сложна. Насърчете критичното мислене, развиването на умения и таланта у всяко дете.
Интересът към математиката няма да дойде с повече часове, а с правилен подход от страна на учителите към този предмет. За 12 години в училище само една учителка успя да ни накара да обичаме математиката. Всичко останало беше зубрене и възпроизвеждане на задачи и формули, което беше комбинирано с натяквания колко сме глупави.
Оставете многото часове по математика за профилите с математическа насоченост, а интензивното изучаване на чужд език — само за езиковите гимназии, и всичко ще си дойде на мястото! Насила не можете да промените природните дадености на един човек. Насила математик няма да го направите, ако той има езикова или хуманитарна насоченост. Колко много реформи преживяхме вече! Смилете се над учители и ученици! Или искате да повишите интереса към частните уроци по математика?!
Математиката не е сложна, но специално се усложнява преподаването ? от 1-ви и 2-ри клас, за да е неразбрано за децата. А от детска градина те са научени да стоят тихо и затова децата не питат учителя. Не казват, че не са разбрали материала. В 4-ти клас вече нямат база за по-сложните неща. Така е с математиката. То ест, ако ще промените учебниците за 1–4 клас на по-достъпно написани за деца и без грешки, с логика в задачите, всички деца ще обичат математиката. Съзнателно убиват желанието да се учат. Не обясняват материала на деца с ясни думи и действия, не пишат на дъската стъпка по стъпка как се решават задачите.
И да, до 6–7 клас всеки един родител теоретически иска да помогне на детето. Но… не може. Защото самият той не я е учил… И това положение в света на изкуствения интелект ще доведе нацията до сериозно пропадане. Математиката — царица на науките. И който не я знае или не я разбира, просто ще се окаже последен в опашката. Вярвайте, човек, който след 20 години не знае базова математика и чужди езици и не може да се учи бързо, няма шанс да има работа. Тя ще стане привилегия. Виждам го като човек, който от 2001 година работи в ИТ индустрията.
Да започнем от задаването на правилните въпроси. Изчезнал ли е интересът на учениците към математиката и природните науки, че да трябва да се връща? Всеки средно голям град си има математическа, търговска гимназия, гимназия с насоченост към информатика и пр. Ученици ли няма в тях?
А идеята за природни науки в НВО по математика след 7-ми клас си е направо садистична. И то още от догодина?! Гавра просто.
Ако ще увеличавате часовете по математика в художествените гимназии, тогава увеличете часовете по изкуства в математическите, че може и задължителна матура да им сложите…
Може ли да се фокусирате върху математическите паралелки и да преосмислите програмата за останалите? От толкова „набиване“ на математика в прогимназията напълно интелигентни и любознателни деца губят интерес и после нехаят — и то осъзнато нехаят.
Или както спонтанно коментира едно от децата ми в 4-ти клас: „Тези хора от министерството не ходят ли в училищата да си говорят с децата — знаеш ли колко добри идеи ще чуят?“
Кога за последно експертите от МОН посетиха училище, за да си поговорят с децата, без дневен ред и подготвен „открит урок“, а просто да ги наблюдават и да ги чуят?
Макар българските четвъртокласници да се представят отлично в началното училище, преходът към прогимназиалния етап води до загуба на индивидуална и родителска подкрепа по отношение на задачите, а претоварените програми се оказват непосилни за много от тях. В 8-ми клас, след истерията в 7-ми, резултатите по математика вече са тревожно ниски, а удовлетворението от образованието е най-слабо именно в този период. Този спад се отразява и по-късно, както виждаме от матурите в 10-ти клас, резултатите от PISA и много ниския брой зрелостници, избрали математиката за втора матура.
Преходът от начално към прогимназиално ниво често води до загуба на интерес – програмите са претоварени, родителската подкрепа намалява, а индивидуалният подход изчезва. Резултатите от PISA, ниските успехи на матурите и все по-малкият брой зрелостници, избиращи математиката за втора задължителна матура, сочат ясен спад в мотивацията и постиженията.
Какво казва АИ
Увеличаването на часовете по математика и природни науки, ако е добре замислено, може да бъде възможност, а не наказание. В света на изкуствения интелект, автоматизацията и високите технологии, основите на математическото и аналитично мислене са по-важни от всякога. Дори хуманитаристите днес работят с данни, анализират тенденции, използват логика – умения, които се развиват чрез математика.
Проблемът не е в самия предмет, а в начина, по който се преподава. Ако увеличението на часовете се съпровожда с подобрени методи, по-добри учебници, обучени учители и възможност за диференцирано обучение, то може да даде резултат. Вместо да натискаме всички в една рамка, трябва да инвестираме в качествено обучение – и да позволим на децата с математически талант да се развиват, докато други могат да учат математиката в приложен, практичен контекст.
Затова по-добро решение би било:
- Да се увеличи броят на часовете по математика само в профилираните паралелки – математически, информационни, природонаучни гимназии.
- Да се въведат приложни курсове по математика за останалите – например „Математика в живота“, „Логика и финансова грамотност“, „Данни и реалност“.
- Да се насърчава интересът чрез проекти, експерименти и междупредметни връзки, а не чрез задължителни изпити по природни науки в НВО след 7. клас – което наистина изглежда садистично, особено ако няма предходна подготовка.
Математиката е важна. Но не чрез насилие, а чрез разбиране. Не чрез увеличаване на часовете на всяка цена, а чрез подобряване на качеството на преподаването. Не чрез унифициране, а чрез индивидуализация. Наслаждението от решаването на задача, усещането на „Аха!“ момент – това е истинската цел. И ако го постигнем, няма да има нужда да „връщаме интереса“ – той ще дойде сам.