Архив

Календар

май 2021
П В С Ч П С Н
« апр    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ЗАЩО да избера професия СПЕДИТОР-ЛОГИСТИК

Спедитор-логистик  е професия, която развива много умения в хората, които я практикуват. Не си мислете, че това е човекът, който притежава няколко камиона и на приятелски начала пренася товари от една точка до друга. Цялата работа е много по-комплексна – фирмата, която се занимава с логистика може изобщо да няма превозни средства и да стои като един посредник между клиентите и компаниите за товаропревоз.

В днешните дигитални времена всичко е измислено – има ги електронните системи. Регистрирали са се всички – спедитори и транспортни фирми. Конкуренцията е огромна. Може да се каже на континентално ниво. Тогава, защо бихме избрали тази професия и за кой е подходяща.

Първо това е професия, която може да се практикува от всяка точка на света. Има хора в България, работещи за американски фирми. Знаещите език в модерните технологични времена може да работят от в къщи в провинциално градче в България и да се възползват от предимството да взимаш голяма заплата с по-ниски разходи, сравнени на база Европа и Америка.

Какво те прави конкурентноспособен на този пазар – основно знанията и личната комуникация.

Комбинативното мислене може да ти позволи да реагираш на момента и да разкачиш ремаркетата на паркинг, когато няма кой да ги приеме. Така няма да губиш на празен ход времето на камионите и ще печелиш пари. Логистика в действие.

Фирмата може да предостави всякакви условия на независимите превозвачи. Да им плаща данъците и осигуровките, или да работят на парче, на повикване и граждански договори. Да прецени дали да наеме човек за счетоводството, или все още да се възползва от външните услуги. Икономическото разбиране на нещата е задължително.

Психологията може да ти помогне, за да наемеш правилните хора, които няма да откраднат или изоставят стоката. Или такива, които нямат семейни задължения и ще работят по коледа и великден. Личната харизма може да създаде приятелства, които се отплащат -  в моменти на големи натоварвания, превозвачът да избере твоята оферта, когато има няколко на разположение. Или клиентът да те потърси, защото ти вярва, че няма да го предадеш.

Когато се оправяш и с транспортните системи, знаеш кога и къде може да има задръствания, може да съставиш най- оптималния маршрут, в който връщането няма да е на празен ход, а ще товариш от място, близко на това, в което си в момента. Отново логистика.

Така, че възможностите са много – може да си диспечер в такава фирма и да работиш за друг, възползвайки се от качества като креативност, бързина и комуникативност. Може да почнеш и от другата страна в транспортна фирма и да търсиш подходящите оферти. Логистиката е нужна навсякъде. А за да си превозвач, често ще ти трябват хора, които разбират от митници, граници и правилно попълване на документи. Трябва и да разбираш какви стоки и при какви условия може да се превозват.

Професията е комплексна и трябва да имаш познания по маркетинг, мениджмънт, право, транспорт, логистика. Спедиторските и логистичните услуги са преди всичко ИКОНОМИЧЕСКИ дейности. Това са всички услуги, отнасящи се до транспорт ,консолидация, складиране, обработка, пакетиране или дистрибуция на стоката, също така предоставяне на консултантски услуги свързани с тези дейности, включително по митнически и финансови въпроси, деклариране на стоките, осигуряване застраховка на стоката, както и събиране или осигуряване на плащане или документи свързани със стоката.

Спедиторските услуги включват също и логистичните услуги, осъществявани чрез модерни информационни и комуникационни технологии свързани с превоза, обработването или складирането на стоката, т.е. цялостно управление на веригата на доставките“.

Без ИТ технологии нито един Спедитор-логистик не може да изпълнява нормално задълженията си в 21 век. Съвременната логистика е електронна и почти всичко/дори маркетинг и реклама/ преминава през Интернет и владеене на новите дигитални инструменти за работа.

Професия Спедитор-логистик, съчетава икономическите знания с доброто владеене на ИТ. Така освен, че ще получат професионални знания за счетоводството, маркетинг и основите
на икономиката, учениците ще изградят широки умения в областта на логистиката,организацията и управлението на процеси, както и за информационите системи, управляващи и координиращи работата на фирмите за спедиция и логистика. продукти. В днешно време всички имат достъп до информация, капитал и ресурси, но доброто управление и логистика, създава допълнителната стойност, която печели клиентите.

 

3 идеи за мотивация на учениците за учене

За да може подрастващото поколение да бъде по-ангажирано и мотивирано в процеса на учене и да търси само как да придобие необходимите знания и умения, които ще му помогнат да сбъдне мечтите си, трябва да развие тази нагласа за растеж.

Учениците трябва да вярват, че могат да постигнат всичко, ако вложат необходимите усилия и не се отказват, когато стане трудно. На тях им е необходима и подкрепата на учителите и родителите, които да им помогнат да развият практическите умения и способности, които ще им трябват в процеса на учене.

Кога учениците имат по-висока мотивация за учене и за преследване на по-високи постижения?
След като учениците се чувстват чути и разбрани, участвали са в избора на цели и задачи, те имат нужда и от конкретни знания и умения, които да им помогнат по пътя към изпълнението на поставените цели. Защото, когато имат необходимата нагласа и знаят къде да намерят необходимата информация, ще се чувстват уверени, че могат да се справят.

1. Нека всеки си избере креативен метод, по който да представи част от урока. - Учителката дала възможност на всеки един от класа да направи проект, в който да покаже какво е научил предния час.

2. Оставете учениците сами да изберат как да изучат следващия материал.Учителката  позволи да изберем едно от значимите исторически събития, които предстоеше да изучим, и да измислим начин, по който да го представим.

3. Дайте индивидуална и специфична задача на всеки от класа.Дайте възможност на учениците да представят част от следващия урок чрез дейност, която отговаря на интересите им.Целта е учениците да развият уменията си, като получат предизвикателна задача и намерят начин да се справят с нея.

https://zaednovchas.bg

Как да организираме новото знание на учениците

Силни ключови точки: Стъпки, примери, капани

Вероятно няма да ви изненадаме, като кажем, че една от най-важните части при планирането на урока са ключовите точки. Те фокусират преподаването върху ключовите знания и предпазват учителя от това да пропусне важна информация или да обърка учениците с прекалено много такава. Ключовите точки са кратки фрази, които обобщават “какво” учениците ще научат, “защо” е важно и “как” ще го направят. Съществителните ни помагат за “какво”, а глаголите за “как”.

Ключовите точки трябва да са:

Точни – съгласувани с целта на урока
Подходящи – не прекалено лесни или прекалено трудни; не прекалено много, не прекалено малко;
Логически последователни – разпределени в ред, в който учениците трябва да ги усвоят.

Трите компонента на ключовите точки:

КАКВО: Кои са основните идеи, с които искате учениците да си тръгнат от този урок? Какви дефиниции е важно да запомнят? Какво е конкретното предметно знание. което ще обхването в урока?

ЗАЩО: Какво казваме и показваме на учениците- защо е важно да усвоим тази цел, как е приложима в живота извън класната стая, как е свързана с предишни уроци и знания.

КАК: Изяснете си как ще се случи ученето в този час и какъв е процеса, последователността за усвояване на конкретно умения.

https://zaednovchas.bg/

Подарена свобода

Трети март е денят на подарената свобода.
Повечето от онези велики българи, за които свободата е била важна, не са я доживели. Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Ангел Кънчев, голяма част от опълченците…
И така през 1878 година свободата е била подарена на онези, които всъщност не са я искали. На преклонените главици, на хаджииванчохаджипенчовците.
На хората, които са смятали Ботев и Левски за безумци.
Всъщност свобода не се празнува. Тя е всекидневен избор на личността.
От едната страна е веригата и сигурната паница с помия, а от друга страна е щастието да вървиш изправен и да бъдеш, какъвто искаш.
Дали мнозинството от днешните българи предпочитат свободата пред веригата и паницата е много тежък въпрос, на който не искам да отговоря.
Свободата не може да е нещо, за което се сещаме веднъж в годината.
И сега да се огледа човек ще разбере, че все още никой не си иска свободата. Това, че на днешния ден се демонстрира всенародно публикуване на снимка със знамето и цитат на поет-революционер, не означава, че утре отново няма да се върнат към робското ежедневие с маска на лицето и ограничен достъп до заобикалящия ни свят.

Иво Сиромахов 

Коментари :

“‘Свободата не е съществително, както казват филолозите.Тя не е остър знак повелителен,както мислят демагозите.Тя е страшно и мъдро безумие, тя е въздухът, кълнът на зрънцето.
Тя е риза с дупка куршумена, през която се вижда слънцето!”Вярвам, че България, въпреки всичко, ще оцелее.Нямам с какво да подкрепя вярата си освен с обичта си към нея…” Валери Петров

Столетов казва, че един български опълченец е бил за поне пет-шест подготвени воини. От 16 до 60 годишнини безумци с “железни гърди” сигурно заради сърцата.Може все пак емоцията на един такъв ден отприщи нещо добро и да се сетим , че има нещо , което ни свързва !

Свободата са я искали и е била подарена на най-богатите хора , които са взели и политическата власт. Що се касае до народа на него му е все едно на кого ще се кланя.

Не можете да приемете че не всички хора са герои. Някои трябва да омесят хляба, да ушият дрехите, да изковат сабите на героите. Да възпитат новите герои. И всички те са борци за свобода, макар и анонимни.

Свободата винаги е била подарявана от тези които са имали изгода! До ден днешен е позволено да имат изгода да решават бъдещето на Родината

Власт, поквара, химера, цена… стойността на човешкият живот е неизмерима.
Най-страшно е, когато лудостта вземе връх и доведе до самозапалване или агресия в името на нещо, дори и свободата. Тогава…тя се обезценява.
Кое е по-добре – подарена свобода или живот под турско управление?Въпросът ти е уместен. Но когато свободата е подарена, робът решава, че тя е даденост и продължава да живее като роб.

Личностите,които са се борили за свободата със сърцето си не са имали възможността да я изживеят,а са я подарили на тези,които не са я искали. Тогава цената на свободата не е ли самият живот?

За свободата са загинали хиляди опълченци и мирни хора. Това е била цената, която нашите предци са платили. След това са последвали всички събития и войни за освобождаване останалите под чужда власт български земи, с което нашите деди ясно са показали, че се борят за свободата.

Какво значи подарена? Подарена от боевете край Плевен и Шипка…подарена на според Вас незаслужилите и чакащи подаръци Стамболов, Захари Стоянов и Каравелов ли?

И само след 7 години същите тези “роби”, които са избягали от четата на Ботев, разбиват за дни сръбската армия след марш-на-скок през цяла България, а Турция даже не посмява да се намеси да не яде бой и тя. Ти да видиш! Не е лошо да гледате цялата картина, а не само няколко фрагмента, сочени с крясъци от пишман-авторитети!

Свобода?!Относително понятие.Истинската свобода е духовната свобода всичко друго са празни приказки.Винаги е имало водачи и рая винаги и навсякъде!Не можеш да обвиняваш раята защото без нея водачите са нищо както и обратното.Има възвишени души има души които са ниско долу в калта има и смирени души но това не значи че са в калта.Много е лесно да даваш определение и много трудно когато те определят.Живота не е сентенции.Живота е училище за всеки един .Един се учи бързо друг бавно но крайната цел е една и съща духовно усъвършенстване.Материална свобода не съществува защото си зависим от всичко !Пари ,жена ,деца,шеф,жилище,данъци,предрасъдъци и т.н. За да подариш нещо значи си го имал и си го дал от сърце и не търсиш облаги и благодарности…..

ИВО СИРОМАХОВ -facebook

Миналото и сега- обич и самота

Топло е! Печените картофи на дядо, които експлодираха в старата чугунена печка, ухаят невероятно! Неделя е, знам, че предстои игра на дама и неминуемо дядо пак ще спечели. Но и това не ме притеснява, защото после идва най- хубавото. Дядо дълго ще ми разказва спомени от своето детство, а аз тайничко ще му завиждам. Завиждам му, разбира се, макар винаги да уточнявам, че е благородно. В паметта ми се блъскат образи на ширнали се поляни, на улици без автомобили, на смях, строги учители… Дядо е моята връзка с миналото. Другите деца имат последен модел айфон, а аз последен модел дядо. Изчерпано количество!

Внезапно болката ме пронизва! Хубав спомен от миналото, който ще нося в сърцето до края на дните си, защото спомените на дядо ме изградиха като човек. Сега съм млада амбициозна дама, учеща в чужбина. Жалко, че дядо не може вече да ме види.. Аз съм далеч от къщата на мечтите и вече не се чувствам като Алиса в страната на чудесата- само спомените са останали да ме топлят като слабо пламъче! Понякога наистина можеш да се почувстваш самотен дори сред тълпа от хора, защото не усещаш топлината на дома и мира в душата, а можеш да останеш със спомена само от студеното празно хотелско легло. Защо си го причиняваме? Нима обичта, дадена ни от близките хора, не е най- важното нещо?
Народът е казал: ,,Чуждото си е чуждо, моето си е мое!‘‘. Няма как да се почувстваме истински, да се почувстваме себе си, когато нещо не ни е мило, не ни е познато. Колкото и да критикуваме нашия народ и поведението на днешното поколение, не спираме да го обичаме, защото той си е наш и сме част от него. Колкото и некоректни епитети да се споменават във връзка с описанието му, чувството, че трябва да се защитим, е там, някъде в нас, и се събужда.

За една нация не трябва да се съди само по настоящите действия, защото тя се е развила на база на минали събития. Всеки има своя история и нашата е българската. За мен няма по-силна връзка от тази. Всеки има в миналото поне един човек, който с разказите си е събуждал в нас гордост или носталгия по отминали дни. Както можем да видим, културата и традициите ни са останали живи и са се развивали, въпреки 500-те години под турска власт. Като в костелив орех българинът се е затворил в черупката си и е оцелял. Като в Ноев ковчег е пренесъл през времето традициите и обичаите. Още помня невероятните картофи на дядо, чудните гозби, които той приготвяше с любов и подслаждаше с приказки за отминали времена. „Всичко се преглъща по – лесно с хляб“ – казваше той и ни подаваше коматче ароматен хляб, носещ вкуса на българската земя. И с това парченце ние поемахме от красотата на страната, от твърдият характер на гордите балканци, от солените сълзи на българските майки! Всичко е в хлябът!

И тук, далеч от родината, се питам за какво ми е да посещавам ресторанта на хотела, щом съм познала вкуса на рая? Вкусът на никое гурме ястие не може да се сравни с панираните патладжани на дядо, произведени в старата оранжерия с разпокъсан найлон. „Защо?“- ще ме попитат много от вас. За мен те бяха специални, самото им приготвяне беше най- важната съставка, защото в тайната им рецепта се включва и една чаена лъжичка любов. До ден днешен бабите разказват какво се е правило едно време, пресъздават се най-различни обичаи и съществуват много празници. Нима това не е геройство – да запазиш себе си, докато си като кукла на конци с опитен кукловод? Разбира се, това е минало, но самият факт, че и до днес тези събития се помнят и са част от семейните разговори на трапезата, говори за сплотеността на българските семейства. Именно тя ни изпълва с чувството за принадлежност към рода, а родът е част от народа. В рода няма място за самота, защото си част от една машинка, задвижвана от силата на кръвта! Когато в живота липсва сигурността, то не можем да достигнем нашата себеактуализация според пирамидата на Маслоу, защото тя стои в самата основа на всичко. А сигурността се осигурява от нашата памет. Знаем какви сме били в миналото и вярваме, че бъдещето може да бъде още по-добро.

Георги Раковски е казал: ,,Любовта към отечеството превъзхожда всички световни добрини.‘‘ Много мои познати споделят, че мечтата им е да обиколят Европа, да се запознаят с нови култури и традиции. Това го свърших още миналото лято и познайте какво запомних- недружелюбните парижанки с его над небето, префърцунените англичани и надменното държание на таксиджията в Рим. С това ли искате да запълните дните си- обикаляне на някакви чужди обекти, без дори да намерите място в тях? Човек трябва да има сърце да се припознае в собствената си природа, за да живее пълноценно. Не самият облик е важен- важни са хората. Те внасят енергията на тези магични места и така те карат да се чувстваш у дома си. Моето общуване е от сложните – сравнявам се с огледалото и с какъвто подход тръгнат, с такъв отвръщам. Когато хората, сред които се намирам не ме предразположат, оставам с идеята, че съм гост и след час или два ще се прибера у дома. Но можеш ли да се прибереш, ако си на три държави разстояние или остава само да живееш живота си като постоянен гост? Нима мога да нарека съществуването си пълноценно? Едва ли!

Фактите са много, хипотезите още повече, а мненията безкрайни. Някои не откриват същността на родното, харесва им да изграждат всеки ден различен и намират непознатото за по-вдъхновяващо, но това е въпрос на лична нагласа. Интересното е, че всеки осъзнава с какво е разполагал, когато го загуби. Е, поглеждам себе си в огледалото и не виждам една успяла дама, не виждам щастливата усмивка на дядо, след като ми е помогнал да науча малкото стихче за рецитала на училището. В себе си виждам човек без посока. Замислям се. Загубих ли всичко в момента, в който се качвах по стълбите на самолета? Загубих ли го в момента, в който получих последния есемес от дядо, затворих ли завинаги стари врати? Днес, дори и да искам, не мога да го видя, не мога да чуя гласа му. Но връзката е невидима. Тя – любовта, която ми остана от него, любовта към старото, към разказа. Дядо ясно беше разбрал, че както ни храни с хляб, „за да пораснем големи“, така трябва да нахрани и душата ни със спомени, за да бъдат големи душите ни, за да не бъдат самотни. Защото иначе сме обречени.

Миналото не е само низ от известни исторически събития, които повтаряме с досада в училище. Миналото не е низ от хвалебствени думи, които изричаме с гордост и доза самохвалство. Миналото е хлябът, миналото са спомените на обикновения човек, получени в наследство от някой близък или натрупани в житейския път. С дебело въже сме свързани ние. Въже изплетено от спомени, любов и кръв. Като моите спомени, които аз ще предам на децата си. Те ще са с дъх на печени картофи, на топъл хляб и любов към рода български. Без излишна суета и самохвалство. Като моята обич, която е чиста и нужна като солта! Като моята кръв, която ще е основата за родство! С това въже сме свързани и място за самота няма!

Георгия Чолакова – 10A клас в ЗПГ. Есето печели ТРЕТА НАГРАДА в националния конкурс на МОН – ” Ще обичам от сърце таз земя и тоз народ! “