Днешния ден беше поредното доказателство за това как хубавите идеи не са гаранция за успешна практическа реализация. Установено и доказано е, че от колкото повече хора зависи тази реализация, толкова по малък шанс има да успее. Видя се, че да обещаеш е лесно, но когато трябва да изпълниш обещаното се появяват проблемите. Още по-лесно е да го направиш във виртуалното пространство.
Няма как да пробиеш, ако не вземеш изпълнението на задачите в собствените си ръце. Няма как да успееш, ако не си раздал ясни и точни указания. Няма как да успееш без създаден екип. Няма как да успееш, ако искаш нещо от немотивирани хора. Няма как да успее начинанието ти, ако не даваш личен пример.
Така, че когато някой предлага нещо, би следвало да го предложи на съмишлениците си и ако получи подкрепа от тях, тогава може да разпредели отговорностите и задачите за всеки. Би трябвало да направи кампания и да разшири познаваемостта на събитието. Би трябвало да се впусне в предните редици и да се раздава напълно, като остави всякакви притеснения и колебания.
Ако успее да направи или да напипа нуждите. Тогава ще е много по-лесно. Ако започне с малки и лесни задачи, тогава ще е с крачка напред към финала. В крайна сметка никога няма гарантиран успех. И в провалените битки си правиш изводите на кой може да разчиташ. Там също може да разбереш, че и малкия натиск и упорство може да задвижи веригата и преодолее инерцията.
И други неща разбираш. Като това, че хората трудно отказват и обещават, но след това са подвластни на страховете си и не бива да им се сърдим. Така както ти си опитал и не си успял, така и те сигурно са се пробвали и в един момент са спрели и са се отказали. Хората искат да участват, но няма да го направят, ако не видят примера сред познатите си.
Последното, което ми хрумна на момента, е че мислите за провал са винаги пресилена, едностранна лична интерпретация.Винаги има хора, които се впускат в преживяванията и се възползват от тях. Винаги има хора, които са успели да преборят страховете си.
Винаги ще има такива моменти, които ще създават емоции и размисъл. Да се надяваме и положителна промяна. Макар, че дори и без нея-веселбата и доброто настроение са препоръчително състояние. Самото му създаване вече е път в правилната посока.