Не знам. Объркана съм, не съм сигурна как да постъпя. Какво да правя? Помогни ми, имам нужда от теб. Страх ме е…..
Колко често казваме тези думи, колко често усещаме нещо, което ни задържа, което ни пречи и обърква и не можем да правим това което искаме. Хора, отговорности, задължения и обещания, моралния и общоприетия закон за поведение, правилно – неправилно…всички тези неща ограничават моралния ни избор, свободата ни…всички те са наши окови. И в един момент се замисляме, дали въобще сме свободни?
За всеки един човек, независимо от възрастта и културата, разбирането за свободата и оковите, едно и също ли е, или различно? Кои всъщност са тези окови и не си ли ги създаваме самите ние, а не обществото?
Свободата ни е дадена още преди да се родим. Нима не решаваме сами, кога да излезем на този свят, всяка една майка чака знакът на бебето си, знакът с който то показва избраният от него момент да се появи на тази Земя. Първият ни избор, показва и нашето свободно решение – нашата свобода.
Но всяко едно взето решение, всеки избор – не носят ли след себе си по-голяма отговорност и задължения, повече болка и тези неща да бъдат окови в следствие на свободата? След този първи избор, нима не започват всички наши нужди от жизнени потребности, задължения, отговорности и така след всеки избор, след всяко наше проявено свободно решение.
В предконвенционалния стадий, на моралното развитие, свободните действия и решения на децата се ограничават в рамките на наказанието и подчинението. В конвенционалния стадий, се ограничават от мнението на другите и законите, а при постконвенционалния стадий, от общочовешките принципи, нравствения закон и обществения договор. Така че, свободата я има още преди да се родим, тя се развива с възрастта, преминавайки през етапи, които всеки трябва да мине, за да се изградим като личност, да взимаме правилни избори и действия. Въпреки различията, във възрастта и освен нея, всеки има различна представа за свобода и различни създадени окови. Но защо винаги има окови – явно те са взаимни, или? Правилно е казъл швейцарецът, Жан-Жак Русо:
„Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови“, но тези окови вечни ли са?
Те са тези вериги, които задържат затворниците и не им позволяват да се движат, ограничават пространството им и освен това, те ги и нараняват – притисквайки и задушавайки ги и точно заради тези качества, те олицетворяват обратното на свободата и се използват метафорично, за нейните ограничения. Оковите, всички наши пречки външни и вътрешни, всички наши притеснения и ограничения – всичките си ги създаваме самите ние. За тях ни припомня съвестта, тихия глас, който ни подсеща за правилно и неправилно, гласът, който ни припомня отговорността, която носим за действията си. Този тих глас, който определям като изпратения Свети Дух, ни показва къде ни е грешката и дупката, а оковите са нашият грях.
Грехът ни, той ограничава свободата ни, той ни тежи и ни пречи да изкачваме пътят, по който сме тръгнали. Грехът е това, което ни пречи да бъдем свободни. Зависимостта към хазарт, цигари, алкохол, наркотици и всички други – те не са ли грях, който ни пречи, и ни задължава на първо и единствено място да поставяме тях и това да ги притежаваме. Лъжата, кражбата, злобата, всички те обхващат нашите спънки и нашите пречки. Ние сме свободни, всеки един от нас е такъв, точно за това сме тук на тази земя, за да вземем решението кои да бъдем, и къде да бъдем след земният ни, сегашен живот.
Според категоричния императив на Кант който гласи по следния начин:
„Постъпвай така, че правилото на твоята воля, винаги да може да стане принцип на всеобщото законодателство. Дръж се към другия така, както ти би искал той да се държи към тебе. Прави това, което трябва да правят всички.“
наистина, както гласи и Библията, може да вземем правилен съвет, за това какви да са нашите действия и решения. След всеки един избор обаче има и последици, има отговорност, има повече беди и трудности, но изпълнявайки ги, ние наистина може да се наречем свободни, защото не само изборът ни, ни прави такива, но и действията, и животът.
Аз съм свободна. За мен свободата се изразява в опрощаването на греховете ни, на нашите спънки и ограничения, от Исус Христос. Всеки един се ражда свободен и в живота всеки един избира, какво да прави с тази свобода и в какво да я приложи….Така че, човек се ражда свободен, и той има свободния избор да реши дали и ще умре такъв!
Габриела Тосунова,10 а клас