Понеделник е. След обяд. Вървя по улицата към вкъщи и съзнанието ми е уморено. Блуждае по онези, неизвестни посоки, които в момент на несъзнателно размишление ме докарват до внезапно прозрение, или размислите просто отшумяват безропотно. Вървейки, се замислих за отношението към живота, на хората около мен. Виждам ги някои, или се лутат без посока или пет пари не дават как живеят и без това случайно даденото им време. Не зная дали е за тях загуба, мъчение, безгрижие, награда или съд, но се чудя дали никога не са си задавали тези въпроси? И не че се правя на екзистенциален философ, не, че обичам винаги да разсъждавам и да мисля рационално(понякога се отегчавам), но в този момент се зачудих какъв смисъл придават те на своето собствено съществуване? Какъв смисъл придавам и аз?
Албер Камю казва, че „Животът е сумата на всички твои избори.” И според мен е прав.
Смятам, че е свързано със стремежите, с които изпълваме ежедневието си? Мисля, че тези различия в хорските нрави идват от формирането на свои индивидуални ценности, идеални норми, които преследваме.
„Познай себе си” е фраза на древногръцкия философ Сократ, която той изрича, за да обоснове теорията си, според която само след познаване на собствената личност и чрез постъпки, които извършваме, откриваме и подбираме индивидуални ценности. След като ценностите ни се формират в битието, достигаме до размишление, че животът е основната ценност, от която произтичат всички други в следствие на първата. И само чрез житейските ситуации разбираме кои сме и кои искаме да бъдем, следваме определен морал или градим собствен. Намираме поучение в опита.
Разбира се, че животът ни е най-ефективният учител, чиито потенциал и преподавателски умения няма да бъдат никога превъзхождани. Признавам, че зад училищните врати научих толкова много, но уроците, които проумявам сама, навън, чрез опита на хората, чрез моя собствен…Това е същностно значимото образование, което се придобива трудно и мъчно, но веднъж усвоено никога не се губи в пространството. Именно в разговорите с хората, от които има какво да науча, в онези случки, през които преминаваме само веднъж или стотици пъти… Само в жизнения си опит формираме правилна ценност, устояла на времето, предадена от ухо на ухо или спечелена след трудна житейска битка.
Онова, което уча далеч от учебниците, е същото, което ще съхраня, ще предам на някой друг и времето ще бъде непосилно да ми отнеме.
Не ми се сърдете винаги, че се размотавам, че съм забравила нещо, че закъснявам. Не преставайте да ме насочвате, аз имам нужда от вашата ((конструктивна)или (значима))критика, но не бъдете винаги резки, защото не знаем. Днес може да съм научила повече отвъд тези стени.
Така че, скъпи учители, не бъдете мои съдии, бъдете ми събеседници. Днес аз формирам собствен морал. Позволете ми да вървя по пътя, който граничи с моите ценности.
Йоана Чолтеева -10б клас