Pisa 2025 – проблеми с числата

PISA 2025 не е просто поредната международна класация, в която България заема незавидно място. По-важното е какво стои зад числата.
44 точки спад по четене за десет години. 38 точки по математика. 58% от 15-годишните под базовото равнище по четене и 57% по математика. 42% не достигат базовото равнище и в трите области едновременно.
Това вече не е проблем на „слабите ученици“. Това е системен проблем.
Особено показателно е, че природните науки не отбелязват нов спад в средния резултат, но делът на учениците под базовото равнище продължава да расте. Тоест не става дума просто за общо движение на цялата система надолу. Възможно е да се оформя все по-дълбока поляризация между ученици, които успяват да се справят, и все по-голяма група, която остава под минималния праг.
Още по-съществен е въпросът за училището. Ако училището, което посещава ученикът, обяснява повече от половината от различията в резултатите, тогава образователните шансове зависят твърде много от това в кое училище си попаднал, а не само от индивидуалните способности и усилия.
Това вече е въпрос на социална справедливост.
Има и още един тревожен сигнал — огромната разлика между момичета и момчета. 49 точки по четене не могат да бъдат подминати като статистическа подробност. Средният резултат на българските момчета е едва 364 точки. Това изисква отделен анализ, защото зад тази разлика вероятно стоят няколко взаимодействащи фактора — мотивация, читателски навици, дигитално поведение, отсъствия, социална среда и начина, по който самото училище ангажира различните групи ученици.
И тук трябва да бъдем внимателни.
PISA показва изключително ясно какво се случва, но не доказва автоматично защо се случва. Телефоните, отсъствията, ниската мотивация и слабата ангажираност са важни сигнали, но не бива механично да бъдат превръщани в единствено обяснение.
Истинският въпрос е по-труден:
Как стигнахме дотук и защо системата не успява да компенсира натрупването на дефицити?
Защото образованието има една особеност, която често забравяме. Пропуските в началото не изчезват сами. Те се натрупват. Ученик, който не разбира добре текст на 10 години, по-късно има проблем не само по литература, а и по история, биология, физика, математика. В един момент вече не става дума за „един слаб предмет“, а за ограничена способност да се учи от самото съдържание.
Затова PISA 2025 трябва да бъде разглеждана не като повод за поредното възмущение и не като обвинение към учители, родители или деца.
Тя е диагностичен сигнал за системата.
А добрата диагностика има смисъл само ако след нея започва лечение.
И ако тези числа не доведат до сериозен разговор за качеството на началното образование, функционалната грамотност, училищната сегрегация, отсъствията, мотивацията, дигиталната среда и подкрепата за училищата с най-слаби резултати, след три години вероятно отново ще обсъждаме същата таблица.
Само че числата може да са още по-лоши.

Подобни публикации: