В повествованието няма просто предопределен сценарий; напротив, както отбелязва един рецензент, историята не е обречена на неизбежност, а участниците са „пясък“, които не предполагат ролята си в големия процес. Зигар пише в сегашно време, за да потопи читателя „сред действието“, пресъздавайки усещането за страх и хаос, което са преживявали тогава
Зигар не разказва „единствената [...]